Истини и заблуди какво ще се финансира с парите за наука

Или какви проекти при какви условия могат да бъдат одобрени по новата ОП “Наука“

Проф. Николай Денков, сн. БГНЕС

В края на август Министерството на образованието обяви конкурси за центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, които ще бъдат финансирани с 350 млн. лв. по новата Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж“ (НОИР). Новината се приема със смесени чувства в научните среди, тъй като много учени смятат, че обявените четири приоритетни области всъщност предвиждат да се финансират иновации, а не наука или пък че учените от много сфери няма да имат възможност да кандидатстват за финансиране.

За да отсее истините от заблудите за финансирането на науката по новата оперативна програма, Mediapool потърси бившият зам.-министър с ресор “Европейски структурни фондове“ в МОН проф. Николай Денков, който участваше в ключовия момент по разработването и финализирането на програмата. Той напусна през април поради "съществени различия с приоритетите и стила на работа" на министър Меглена Кунева и след като тя извади от ресора му развитието на оперативната програма.

Програмата е за водещи научни организации, а не за паралелни структури

Денков обяснява, че програмата е направена така, че центровете за върхови постижения и за компетентност да бъдат изпълнени със съдържание от водещите научни институции – водещите институти на БАН, водещите университети, институтите на Селскостопанска академия.

Това е написано ясно и категорично в описанието на програмата и на критериите за кандидатстване.

“Оттам всякакви обяснения, че се създават паралелни научни структури или че няма да има яснота чия собственост ще е закупената апаратура са неадекватни“, казва той.

“Съгласно правилата за кандидатстване още при подаването на проекта се записва как ще се купува нова апаратура и как впоследствие ще бъде разпределена между отделните организации-партньори. Всички коментари, че ще се създадат структури, които са извън сегашните научни институции, не са верни. Основната идея е съществуващите водещи научни институции да се обединят за изпълнението на мащабни научни проекти. Големите научни проблеми се решават от специалисти от различни научни области и моите колеги от научните среди много добре знаят каква е световната практика при такива проекти“, коментира Денков.

“Когато казваме, че искаме да развием наука, свързана със здравеопазването, в научните изследвания се включват не само специалисти по медицина, но и специалисти по фармация, за да създадат нови лекарствени вещества, специалисти по нанотехнологии, които да направят носителите на лекарствата, така че те да не са токсични за организма, физици, за да могат с най-съвременни физични методи да определят къде се натрупват веществата, биохимици и физиолози, за да обяснят какви са реакциите и процеси, които водят до наблюдаваните ефекти. С други думи, в целия свят, когато има големи научни проблеми, се формират интердисциплинарни консорциуми, които могат да се създадат “на гола поляна“ (това не е случаят с центровете по ОП НОИР), но в повечето случаи това се прави и чрез обединяване на съществуващи структури, каквото е предвидено в програмата“, обясни идеята Денков.

На притесненията на учени, че известни учени може да се ползват за параван на “кух проект“, Денков отговори, че са взети всички възможни мерки, това да не се случи.

Например, записано е, че кандидатстващата организация и нейните партньори могат да бъдат само известни научни организации с доказани постижения. Не може, както е ставало в миналото при конкурси на фонд “Научни изследвания“, някой да си създаде една фирма, да напише, че се занимава с научни изследвания и на следващия ден да кандидатства в конкурс на фонда. Всеки кандидат и партньорите му в ОП НОИР ще се оценяват по определени правила и ще се гледа какви научни постижения имат през последните 5 години – какви публикации, патенти и други научни продукти са излезли от тях.

“Разбира се, ако оценяването се направи, така както е планирано – чрез независима международна оценка“, прави важното уточнение Денков.

Финансира се получаването на ново знание, а не иновации и производство

Приоритетните области в Националната стратегия за научни изследвания от много години са пет и по същество те съвпадат с четирите области на Стратегията за интелигентна специализация.

От десетилетия проектното финансиране на науката по света се осъществява не по научни области – физика, химия и т. н., а по определени големи обществени, технологични или икономически проблеми.

“Оперативната програма НОИР попада под един общоевропейски приоритет “Научни изследвания и технологично развитие“. Така е дефиниран от ЕК, така е приет на европейско ниво и всичко оперативни програми в ЕС, свързани с науката, се подчиняват на този приоритет. Идеята е, че се подкрепят научни изследвания, които биха допринесли за развитието на нови и същественото усъвършенстване на съществуващи технологии в определени области“, обяснява спецификите на програмата Денков.

“Процесът на развитие на високо технологични продукти и услуги се състои от няколко етапа, които се преливат един в друг. Първият е научното изследване, което дава ново знание. Оперативната програма “Наука и образование“ финансира този етап. Тоест се финансира получаването на нови знания, което е дефиницията за научна дейност“ - така Денков отговаря на критиците, че програмата всъщност изобщо не е за наука, а за иновации. Той разяснява, че иновациите са следващия етап, при който новото знание трябва да се превърне в прототип на полезен продукт или услуга. При третия етап, от прототипа някой започва да произвежда, продава и печели пари, които трябва да са повече от първоначалната инвестиция. В развитите страни е доказано, че ако този цикъл се осъществи успешно, парите, които се печелят в края на цикъла са около 10 пъти повече от първоначалната инвестиция.

ОП НОИР отговаря само за първия етап – получаването на нови знания. Вторият се подкрепя от ОП “Иновации и конкурентоспособност“. “Комерсиализацията не е допустима за финансиране дейност в ОП НОИР. Финансирането е изцяло за закупуване на оборудване и извършване на научни изследвания с това оборудване. Производството на велосипеди и на кисело мляко не може да се финансира по ОП НОИР. Всъщност никакво производство, освен на научни знания, не може да се финансира по тази програма“, коментира Денков.

Той обясни, че по принцип оперативната програма нарочно не е извела никъде подприоритетите https://www.mediapool.bg/s-pari-za-nauka-shte-se-finansirat-turizam-katerachni-steni-i-kiselo-mlyako-news253570.html на четирите водещи направления, тъй като те са икономически и нямат пряко отношение към научните изследвания. “Това са подприоритети, зададени от фирмите, които имат потенциал за растеж на съответната област. Ние даваме само общите приоритетни области и по този начин кандидатстващите научни колективи имат свободата да търсят своето място в големия приоритет“, коментира Денков.

Като пример той посочи изведеният като подприоритет “селски туризъм“ – той принципно няма място в програмата, освен ако някой колектив може да подготви научна програма в тази област и тя бъде оценена високо от чуждите учени-оценители. “Но зад развитието на качествени и пълноценни бебешки храни, например, стои огромно научно знание – от какви вещества има нужда бебешкия организъм, как липсата на определени елементи са отразява на умственото и физическото развитие на децата и др. Водещи фирми в света се надпреварват да развиват такава научна дейност. Всякакви успешни продукти в световен мащаб се основават на сериозна научна база в областта на човешката физиология, биохимия, биофизика, колоидна химия, реология и други научни области“, даде пример той.

Почти всички научни направления могат да кандидатстват

Според Денков тезата, че много научни области са изключени от възможност за кандидатстване е дълбоко невярна и почти всички научни направления могат да участват с проекти.

Дори хуманитарните науки биха могли да получат финансиране, като по думите на Денков не е нужно учените от тези области да кандидатстват със самостоятелни проекти, а като част от по-големи интердисциплинарни колективи.

“Никъде няма делене по отделни научни области, защото както казах вече, от десетилетия в света това не се толерира, когато се финансират мащабни научни програми“, каза той.

По принцип има други европейски програми, които са свързани със социални проблеми. Но тази оперативна програма попада в европейски приоритет, в който акцентът е върху научното знание, което може да доведе до нови технологии. Оттам идва по-особения статут на хуманитарните направления в ОП НОИР – те трябва да намерят своето място в този научно-технологичен контекст.

Моето мнение е, че много от учените от хуманитарните области, могат да намерят своето място в тази програма, посочи Денков и даде пример с лингвистиката.

“Учени по лингвистиката през последните години се свързаха със специалисти по информационни и комуникационни технологии и заедно създават нови алгоритми за разпознаване на глас, разчитане на текст, машинен превод и други подобни задачи. А това е научен продукт, тъй като е свързан с получаването на ново знание. Тези изследвания са в основата на едни от най-важните елементи за развитието на изкуствения интелект в последните години. Ето как една хуманитарна област, лингвистиката, си е намерила място в света на технологиите и искам да обърна внимание, че и в България има такива специалисти, които са много активни“, коментира Денков.

Тези специалисти могат да намерят своето място в оперативната програма на две места – при Информационните и комуникационни технологии и при Креативните индустрии.

“Археолозите също могат да си намерят място в програмата, ако техните научни програми могат да допринесат за развитието на културен и/или исторически туризъм впоследствие“, коментира той.

Трети пример са спортистите. “Днес четох интервю на министър Кралев, който с основание посочва, че един от големите проблеми на спортистите е прекъснатата връзка на треньорските им щабове и програми с научните постижения в тази област. Водещите спортни нации влагат огромно количество и качество наука, за да могат да извадят максимума на човешките възможности при спортни състезания“, каза Денков.

“Така че учените от хуманитарните и други нетолкова „технологични“ специалности могат да намерят своето място в програмата, стига да разберат, че се инвестира не в това, с което се занимават през последните 20 години, а в разкриването на нови знания, които биха могли да помогнат в развитието на икономиката на България. Защото това е основната цел на програмата и това е дефинирано като обща цел на европейско ниво“, посочи той.

Научна апаратура, а не зидаро-мазаческа дейност

Недоволство сред учените има и заради това, че 75% от финансирането на програмата е за научно оборудване и инфраструктура. По думите на Денков недоволството е основателно, но адресът на критиката не е оперативната програма. Той коментира, че “всички мнения, твърдения, слухове, че е задължително да има някаква строителна дейност не са верни. Напротив, такава дейност е позволена, само ако е абсолютно необходима за монтирането на научни апарати“.

Инвестицията е приоритетно за научно оборудване, без каквото почти всички научни области в момента не могат да бъдат на световно ниво.

“Учените с основание повдигат въпроса, че освен оборудването има поне още два други елемента, които са еднакво важни – единият е качеството на хората, а за да имаме качествени учени, те трябва да са добре платени. И второто е, че трябва да има средства за самите изследвания. Много от тях изискват скъпи консумативи, особено в медицината, биологията, химията, физиката, някои инженерни области. Въпросът е в това, че в България действително има проблем във финансирането и организирането на научните изследвания и този проблем стои от години“, посочи Денков.

Програма не може да реши всички проблеми – тя може само да подпомогне националната политика в научната област

По думите му, поради дългогодишните натрупани проблеми, учените проектират надеждите си за тяхното решаване в оперативната програма, което няма как да стане.

Ако вземем бюджета за наука на оперативната програма и го разделим на седемте години, за които трябва да бъде инвестиран, виждаме, че това са по около 80 млн. лева годишно. Докато в България годишно за научни изследвания се дават над 200 млн. лева през бюджетите на БАН, Селскостопанската академия, фонд “Научни изследвания“, бюджетите на университетите за наука и няколко научни програми, финансирани от МОН.

“Оттук излиза, че бюджетът на оперативната програма всъщност е около една трета от националния бюджет. Оттам очакванията, че програмата може да реши всички проблеми, при положение, че националния бюджет не ги решава по задоволителен начин, са чиста илюзия. И никой не излиза да каже ясно на учените, че има проблеми, които не могат да бъдат решени само от оперативната програма, защото тя има свои твърди правила, а трябва да се използват другите източници на финансиране“, посочи Денков. Изисква се ясно структуриране на всички нужди на учените за успешна дейност и ясна идея как тези нужди се покриват от различните източници на финансиране. Това е задача на МОН и на правителството, която досега не е намерила своето решение.

Оценяването ще е от независими европейски учени, а не от “свои хора“

Заради печалния опит с оценяването на конкурсните сесии на фонд “Научни изследвания“, при подготвянето на оперативната програма е решено оценяването да се прави от независим международен екип от експерти, които да бъдат избрани чрез отворен и прозрачен конкурс.

“На тази база подготвихме процедура за обществена поръчка, на която могат да се явят обществени организации и фирми, които имат капацитет да излъчат учени, към които има определени високи изисквания и те да оценяват подадените от българските организации проекти“, обясни Денков.

В момента проектът за обществена поръчка е готов и се чака разпореждане от министър Кунева за нейното обявяване.

“Ако българските учени не бъдат убедени чрез процедурата по избор на чуждите оценители, че те са обективни, независими и не са свързани с българските организации, дори да бъде направено перфектното подреждане на проектите, винаги ще има подозрението, че е направена някаква българска “далавера“, коментира Денков.

Той обясни, че към международния екип от оценители, които могат да са учени от цяла Европа, е заложено изискване да не са имали общи научни проекти и съвместни публикации с българските научни организации, за да не са пристрастни.

Обществената поръчка трябва да бъде обявена в европейски вестник и могат да кандидатстват всякакви организации от цяла Европа, като има и изискване да имат опит в подобни оценявания.

По думите му поканата за външните оценители скоро трябва да бъде публикувана, тъй като ако се забави, ще се забави и оценяването на самите проекти. Срокът за кандидатстването е 23 януари 2017 година.

Споделяне

Още по темата

Още от Общество

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?