Истинската причина, поради която трябва да се безпокоим от изборите в Италия

В навечерието на изборите в Италия има политически безпокойства, но реалните опасности са икономически

Силвио Берлускони държи табела, на която са изписани някои от щедрите му предизборни обещания

Преди парламентарните избори в Италия на 4 март инвеститорите се страхуват най-много от политическа промяна. Те се безпокоят, че на власт могат да дойдат популистките сили, които Франция и Холандия избегнаха миналата година. Такива опасения са неуместни. Политическият риск в Италия е преувеличен. За сметка на това обаче има неоправдано самодоволство за уязвимата италианска икономика - третата по големина в еврозоната.

Възможно е да очакваме политически разказ на ужасите, тъй като управляващата левоцентристка Демократическа партия (ДП), която е проевропейска и в общи линии прореформаторска, загуби популярност. Една формация във възход в италианската политика обещава смутове. Много италианци ще подкрепят бунтовното Движение "Пет звезди" (ДПЗ), което шумно се обявява срещу системата. Една съживяваща се политическа сила надали ще бъде по-приятна, след като Силвио Берлускони, принуден да подаде оставка като премиер през 2011 година, прави неочаквано завръщане. Въпреки че Берлускони има забрана да се кандидатира за изборен пост, неговата партия е част от съюз, който включва евроскептичната Северна лига. Тази десноцентристка коалиция има високи резултати в проучванията на общественото мнение въз основа на програма, която ще разхлаби бюджетната дисциплина и ще даде назад за реформите.

Политическите рискове в Италия обаче обикновено са преувеличени. Управляващата класа има опит да измъква страната от деликатни ситуации. Когато Матео Ренци, самопровъзгласил се за "разрушителя" заради реформаторската си програма, бе принуден да подаде оставка като премиер през 2016 година, след като загуби референдум за промени в конституцията, първоначално настъпи ужас. Всичко онова, което Ренци успя да разруши, обаче бе неговият контрол върху властта. Имаше плавен преход до идването на премиерския пост на Паоло Джентилони, който бе безшумно ефективен през последната година и нещо.

В други времена Италия е формирала правителства с министри извън политическата класа, които са се оказвали жизнеспособни и ефикасни. Един такъв кабинет, съставен в средата на 90-те години на 20-и век, прокара голяма пенсионна реформа. В по-ново време Марио Монти бе избран да замени Берлускони като премиер в края на 2011 година, когато напрежението около Италия по време на кризата в еврозоната бе във връхната си точка. Технократското правителство на Монти прокара непопулярна програма за икономии и реформи, която удържа пазарния натиск върху италианския суверенен дълг, който бе повишил лихвите по държавните облигации с падеж след 10 години до непоносимите 7 %.

Изборите в неделя е по-вероятно да доведат до политическа парализа, произтичаща от парламент без ясно мнозинство, отколкото до разрушително ново правителство или от необходимостта от ново прибягване до технократи. Една патова ситуация в парламента е нежелана, но ще бъде управляема. Политическият разказ на ужасите ще се окаже просто обикновен разказ.

Но ако безпокойствата за италианската политика са прекалено силни, то за икономиката те са твърде слаби. Инвеститорите имат прекомерна вяра в сегашния подем на бизнеса. Тя се засили миналата година, когато брутният вътрешен продукт (БВП) регистрира най-високия си растеж от 2010 година. Той обаче бе само 1,4 % - под равнището от 1,7 % на Великобритания, подложена на удари заради Брекзита, и доста далеч от средното ниво от 2,5 % в еврозоната (най-високото от 2007 година). Безработицата намаля от 11,8 % в края на 2016 г. до 10,8 % през декември 2017 година. Тя все още е доста над средното за еврозоната равнище от 8,7 %, да не говорим за нивото от 3,6 % в Германия.

Колкото и да е мощен сегашният подем, той идва след мрачно десетилетие за италианската икономика, която все още има незараснали рани от дълбоките рецесии първо от световната финансова криза, а след това от кризата в еврозоната, последвани от едно слабо възстановяване. Италианският БВП през последното тримесечие на миналата година бе с близо 6 % по-нисък от своя предкризисен пик в началото на 2008 година. За сравнение БВП на еврозоната бе с 5,5 % по-висок, а на Германия - с 11,5 %.

Италия не просто загуби почва под себе си през последното десетилетие. Слабото ѝ икономическо представяне през един толкова дълъг период остава две нежелани наследства. Първо, италианският държавен дълг се увеличи от вече високите 100 % от БВП в края на 2007 г. до над 130 % - товар за икономиката, който в Европа е по-тежък само в Гърция. Второ, лошите кредити са се натрупали в банковата система, тъй като фирми, засегнати от боледуващата икономика, не могат да връщат своите дългове. Италия е на първо място в Европа по необслужвани заеми, като на страната се пада дял от близо една четвърт в целия ЕС.

Това двойно бреме пречи на икономиката и я прави уязвима от всяка спънка. Банките, притиснати от лоши кредити, не желаят да отпускат заеми, спирайки притока на кредити за нови компании и проекти. Огромният държавен дълг на Италия означава, че тя просто не може да си позволи голямо повишение на лихвите по дългосрочните облигации, които сега са на благоприятното равнище от 2 % до голяма степен благодарение на мащабната програма на Европейската централна банка (ЕЦБ) за количествено облекчаване, която печата нови пари за купуване на облигации.

Банките сега постигат напредък в намаляването на лошите си кредити, но от решаващо значение за по-нататъшния прогрес ще е колко дълъг ще бъде периодът на висок икономически растеж. Това е жизненоважно и за облекчаване на бремето на държавния дълг. Но дори преди финансовата криза икономическият растеж на Италия бе муден, задържан от слабата производителност. Ето защо, нещо забележително, жизненият стандарт, измерен по реалния БВП на глава от населението, бе с 5 % по-нисък през 2016 година, отколкото през 2000 година. За сравнение той бе с близо 20 % по-висок в Германия.

За момента италианската икономика може да се радва на краткото слънце на лесните пари на ЕЦБ, но тя вече започва да дава заден ход, намалявайки обема на купуваните активи. Цикличният подем прикрива крехкостта на италианската икономика и държавни финанси. Тази уязвимост ще се запази, какъвто и да бъде резултатът от предстоящите избори.

*Пол Уолъс е автор на книгата "Евроекспериментът". Изразените в материала мнения са лично негови.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Европа