Истинската "коалиция на подкупените" беше в ООН

Съдейки от настоящия дебат за Ирак, може да помислите, че Саддам Хюсеин не е използвал отровен газ срещу кюрдите и иранците през 1980-те години. Или че 500 000 американски войски не са били изпратени в Персийския залив през 1990 - 91 г. да се противопоставят на неговата инвазия в Кувейт. Или че Саддам не е опитвал покушение срещу бившия президент Джордж Буш (старши) през 1993 г., или че не е дал подслон на един от атентаторите, които атакуваха Световния търговски център същата година.

Също така лесно може да бъде забравено, че Саддам никога не се е освободил напълно от оръжията си за масово поразяване, заради които Бил Клинтън разпореди бомбардировки през 1998 г., а ООН изпрати оръжейни инспектори. Или че Саддам не предизвика разполагането на многобройни американски войски в района, което през 1998 г. бе посочено във фетва на Осама бин Ладен като негов основен упрек към Америка.

Ясно е защо Джон Кери не иска да говори за тези неща, решил към момента, че инвазията в Ирак е била "грешната война на грешното място по грешното време".

За късмет на президента Буш, изслушванията в Конгреса по програмата "Петрол срещу храни" и окончателният доклад на Чарлс Дуелфър за оръжейните инспекции в Ирак се случиха тази седмица, за да напомнят, че цялото "сдържане" на Саддам не е било нито безпроблемно, както си спонят някои, нито дори солидно.

"През 2000 -2001 г. Саддам е успял да смекчи много от ефектите на санкциите и да подкопае международната подкрепа за тях", пише Деулфър. Ирак е бил на удивително близо до прекратяване де факто на режима на санкциите".

Разбираме, че някои от нашите приятели в медиите мислят, че негласната новина тук е старата новина: Саддам не е притежавал огромни запаси от оръжия за масово поразяване, когато коалиционните сили са атакували Ирак през март 2003 година. Но докладът на Дуелфър изрично отхвърля заключението от пръв поглед, че това означава, че санкциите са действали.

Ето някои констатации, базирани отчасти на разпити на Саддам Хюсеин и други фигури от неговия режим:

- Саддам Хюсеин е смятал, че оръжията за масово поразяване са от съществено значение за запазване на властта му, особено в периода на иракско - иранския конфликт и войните в Залива през 1991;

- Възприел е стратегия на заблуждение, целяща да внуши, че е задържал оръжия за масово унищожение;

- Възнамерявал е изцяло да възобнови реалното производство на такива оръжия след очакваната отмяна на санкциите на ООН и е поддържал оръжейни програми, чрез което е бил в "материално нарушение" на резолюциите на ООН, включително на резолюция 1441;

- Институционализирал е мащабна корупционна схема, насочена предимно към три държави, постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, с намерението да му помогнат за вдигане на санкциите.

"Саддам лично е одобрявал и променял всички имена на получатели на ваучери" по програмата на ООН "Петрол срещу храни"", пише Дуелфър. Сред посочените получатели на такива подкупи са физически лица от Китай, както и такива в близки връзки с руския президент Владимир Путин и с френския президент Жак Ширак.

Както бе казано по време на изслушванията в комисията по международни отношения, ръководена от конгресмена Крис Шейс във вторник, Франция, Русия и Китай на практика са помагали на Саддам да се покрие и да избягва санкциите. В един иракски разузнавателен доклад, открит от екипа на Дуелфър, се казва, че френски политик е уверил Саддам с писмо, че Франция ще използва правото си на вето в ООН срещу САЩ, които искат да атакуват Ирак - нещо, което по-късно Франция заплаши, че ще направи.

Трупат се също така и доказателства в полза на твърденията, че директорът на програмата "Петрол срещу храни" в ООН Бенон Севан е бил сред хората, на които Саддам е плащал. (Севан отрича това.)

И противно на предишни твърдения, че Коджо, синът на генералния секретар на ООН Кофи Анан, е скъсал връзките си с базираната в Швейцария компания Cotecna преди тя да спечели поръчката на ООН за инспекции на програмата "Петрол срещу храни", сега вече знаем, че Коджо е продължил да получава пари от компанията още една година. С нетърпение чакаме да приключи разследването на ООН по "Петрол срещу прани", ръководено от Пол Волкър и смятаме, че е в интерес на информираните избиратели докладът да бъде предоставен по-скоро.

Но вече са налице множество факти в подкрепа на едно заключение. Дори да приемем искането за някакъв вид "глобална проверка" преди американска военна намеса, тя не може да бъде одобрение на Съвета за сигурност на ООН. Никога не е съществувала възможност тази "коалиция на подкупените" изрично да подкрепи промени на режима в Ирак или предполагаемата алтернатива за удължаване на икономическите санкции с още 12 години. "Политически, към 2001 година иракчаните вече не бяха заклеймени", пише Делфър.

Привържениците на тезата, че санкциите са имали ефект, също така игнорират факта, че Саддам никога не би се съгласил да приеме възобновяване на оръжейните инспекции без някакъв вид военен натиск от САЩ.

Едно отстъпление на президента Буш през 2003 г. без недвусмислено разоръжаване на Ирак щеше да означава да се сложи веднъж завинаги край на "сдържането", зад което не стои никаква реална заплаха.

С незначителни съкращения

Споделяне

Още от Свят