Истинските хронично болни деца продължават да са нежелани в детските градини

Параграф 22: Според институциите ред има, но забавачките не го изпълняват и няма кой да ги задължи

Истинските хронично болни деца продължават да са нежелани в детските градини

Децата с хронични заболявания продължават да са нежелани в яслите и детските градини, защото няма ясен ред, който да вменява на медицинските сестри грижи за тях. Независимо дали става въпрос за поставяне на инжекция, мазане с мехлем или даване на лекарство под друга форма – това се оказва проблем.

Според институциите грижата за хронично болните деца е регламентирана, но сестрите, които в крайна сметка трябва да полагат тази грижа и директорите на градини, не смятат така и я бойкотират.

Така, макар наличието на хронично заболяване да дава предимство за прием в детска градина и ясла, истински болните деца остават зад борда и не могат да получат полагащите им се здравни грижи, за да водят пълноценен живот заедно с връстниците си.

Вместо това “хроничната болест“ се е превърнала във входен билет за детските заведения на здрави деца с фалшиво медицинско.

Параграф 22

От медицинска грижа имат нужда децата с диабет, епилепсия, хемофилия, адренална недостатъчност, различни алергии и други заболявания. Децата могат да водят пълноценен живот с тези заболявания, когато те се контролират.

“Става въпрос за деца с хронични заболявания, които нямат друга пречка да посещават тези заведения, освен невъзможността сами да извършат т.нар. подпомагащи медицински грижи, които иначе извършват техните родители вкъщи. Например поставяне на инжекция инсулин при децата с диабет, катетри при децата със Спина бифида, даване на медикаменти или други подобни действия“, обяснява Ваня Добрева от Асоциация “Хипофиза“ и Сдружението за развитие на българското здравеопазване, която от години се бори за промяна на така създалия се параграф 22.

Тя коментира, че в почти всички детски ясли и градини в страната, за да може дете с диабет да посещава детското заведение, се налага да го придружава родител или друг близък, който да стои отвън и периодично да измерва кръвната захар или да поставя инсулин.

Така родителят, ангажиран с тази дейност, на практика не може да ходи на работа.

“За да се промени ситуацията, следва да бъде променена подзаконовата нормативна уредба, да бъдат изготвени индивидуални планове за грижа, както и да се провежда обучение на медицинския персонал работещ в детските и учебните заведения“, коментира Добрева.

Позицията на Министерството на здравеопазването обаче е, че и сегашната нормативна уредба, позволява и вменява ангажимент на медицинските сестри да извършват тези дейности. Оказва се обаче, че наредбите са достатъчно объркани и неясни, за да може всеки да ги чете и тълкува както му изнася, а резултатът е налице: децата с хронични заболявания не получават медицинска грижа в яслите и градините.

Изключително показателен е случаят на дете с хранителна алергия от София, чиято майка се сблъсква с отговора "хайде да видим, кой на мене ще ми каже аз да сложа инжекция". Такава е реакцията на медицинската сестра в яслата при опит на майката да предостави урбазон, който при нужда да бъде поставен на детето ѝ, което тогава е на 1 година и 11 месеца.

Според МЗ сестрите и сега са длъжни да полагат тези грижи

Официалната позиция на МЗ по въпроса е, че и сега сестрите имат законови задължения да осъществяват въпросната медицинска грижа в яслите и градините.

С промени в Закона за здравето от 1 януари 2017 година на медицинските сестри в градините и училищата е вменена отговорност да подпомагат процеса на наблюдение и лечение на деца с хронични заболявания. Т.е. да подпмагат и прилагат назначеното от лекар лечение в рамките на училището и детската градина.

Дотогава медицинските сестри в градините и училищата са били задължени да осигуряват само медицинското обслужване за оказване на първа помощ на децата и учениците до пристигането на спешна помощ.

“В отделна наредба са определени дейностите, които сестрите могат да извършват по назначение или самостоятелно. Така например, част от дейностите, които се извършват самостоятелно от медицинските сестри, но по назначение от лекар, са даването на лекарствени продукти и осъществяването на различни манипулации като поставяне на инжекции, поставяне или сваляне на катетър“, обясняват от здравното министерство.

За целта личният лекар изпраща на сестрата от градината или училището талон за здравословния и имунизационния статус на детето към датата на започване на учебната година.

В този талон задължително се вписват резултатите от прегледа на детето, лекувано ли е, къде и кога, страда ли от хронични заболявания. В специална част на талона лекарят изрично вписва има ли необходимост от провеждане на определени мероприятия – поставяне на инжекции или други манипулации, които сестрата в градината или училището трябва да изпълнява.

Такъв е прочитът на законодателството от страна на Министерството на здравеопазването.

То е информирало от своя страна Министерството на образованието, което със свое писмо пък е спуснало въпросния ред до знанието на Регионалните инспекторати по образованието през есента на миналата година. Общините, към които са училищата и градините, също са наясно с реда, но надолу по веригата нишката се къса.

Има например тълкувания, че сестрите могат да изпълняват тези дейности самостоятелно, но само ако са в присъствието на лекар. Затова сестрите от ясли и градини отказват да поемат отговорност.

И общините са безсилни пред отказа на сестрите

Примерът на майка от София и нейното дете с хранителна алергия е показателен за това как институциите са безсилни пред отказа на медицинските сестри и директорите на градините. Запазваме самоличността им заради перипетиите, през които вече са преминали и за да нямат занапред проблеми в системата на столичните градини.

Казусът е от пролетта на 2017 година, когато детето е на 1 година и 11 месеца и в периода от март до май посещава с чести отсъствия поради болест яслена група на столична детска градина.

Заради алергията детето е на специален хранителен режим. След направена тежка алергична реакция с припадък в дома на семейството и след като детето е било стабилизирано, майката иска да предостави на детската градина урбазон, който при нужда да бъде поставен.

Сестрите обаче се притесняват да поемат отговорност, въпреки че става въпрос за бъдеща хипотетична ситуация, при която се налага да окажат първа помощ, а не за системно изискващи се грижи.

Майката търси съдействие от дирекция “Здравеопазване“ на Столична община, където получава разбиране, разяснения и насоки как да процедира. Изважда си документ от алерголог с предписания и го предоставя на медицинската сестра и директорката на градината.

Назначена е проверка в детската градина от методиста на района, който обаче противно на разясненията от здравната дирекция на общината, заема позицията на медицинските сестри, дори поставя като проблемен хранителния режим на детето, за който майката е предоставила необходимия и изискван документ - протокол от лекарска комисия с алерголог “какво да не яде детето“. Според методиста обаче липсва документ “какво детето да яде“.

Объркана от ситуацията, майката търси среща с компетентните органи и лица по казуса.

Въпреки, че служители на общината посещават градината на място, за да успокоят директорката и медицинските сестри, че имат право да полагат въпросните здравни грижи и има ред, по който това се случва, медицинският персонал е непреклонен. На последваща среща с майката на детето самите общински служители споделят, че досега не са срещали такава съпротива от служебни лица да си изпълняват ангажиментите.

Тъй като жената така и не получава гаранции, че при нужда ще бъде поставен урбазон на детето ѝ, тя се принуждава да го спре и премести в частна градина, но сега, когато детето почти е преодоляло хранителната алергия, е напът да се върне в общинска.

Добри практики има, но МЗ нехае за тях

От Сдружението за развитие на българското здравеопазване, Българското национално сдружение по детска ендокринология и Варненското дружество по детска ендокринология организират кръгла маса на 11 април в Албена по проблемите на грижата за хронично болните деца в детските градини и училищата. До момента участие са потвърдили представители на МОН, Националното сдружението на общините и пациентски организации, но не и от Министерството на здравеопазването.

“Гост ше бъде професор Гун Форсандър от Швеция – автор на европейските гайдлайни за грижа за децата с диабет в училище и участник в създаване на система за грижа в Швеция. Ще бъде представен и опита на Община Варна, която от 2019 г. е осигурила средства за обучение на медицинския персонал и изготвяне на индивидуални планове за грижа за децата с диабет и редки ендокринни заболявания“, разказа Ваня Добрева.

“Срещата ще е възможност да се обсъдят бъдещи действия за установяване на система за грижа от всички участници в процеса – лекуващите лекари, общините като работодатели на медицинските специалисти, градините и училищата като място в което се случва тази грижа. Министерството на здравеопазването е институцията, която следва да разпише нормативната уреда регулираща този процес, но до момента нямаме потвърждение, че ще се включат в срещата“, коментира тя.

Още по темата
Още от България

Какви ще са последствията от скандала около къщите за гости?