Историята стана бойно поле за политиката в Полша

Историята винаги е играла важна роля в Полша. Но откакто националконсерваторите дойдоха на власт през ноември, "историческата политика" и нападките срещу критично настроени историци зачестиха, пише агенция ДПА в четвъртък.

Понякога изглежда, че премиерът на Полша Беата Шидло се опитва не само да промени полската политика, но и да интерпретира по нов начин миналото на Полша. Инакомислещи изследователи станаха напоследък мишени на атаките на проправителствени медии. Историята се превръща в бойно поле за политиката, посочва агенцията.

Когато положи клетва през август м.г., президентът Анджей Дуда обеща да въведе "историческа политика". Шидло действа по същия начин. Целта не е съсредоточаване само върху исторически събития, които вероятно ще укрепят националната идентичност. Под обстрел са и по-нелицеприятни истини.

Сега министерството на правосъдието подготвя закон, който криминализира и наказва с до пет години затвор използването на исторически неправилния термин "полски лагери на смъртта" за германските лагери на смъртта на окупираната полска територия през Втората световна война. Освен това министерството иска да бъде внесена промяна в конституцията, която да защитава "доброто име на полската държава и полския народ".

Един от първите интелектуалци, който ще пострада от новия стил, е историкът Ян Томаш Грос, преподавател в Принстънския университет в САЩ. Сега канцеларията на Дуда обмисля да лиши Грос от Ордена за заслуги към Полската република, с който е бил удостоен през 1996 г.

За мнозина националконсерватори в Полша Грос е станал смъртен враг, след като публикува книгата "Съседи. Унищожаването на еврейската общност в Йедвабне, Полша", посветена на погром в източна Полша през 1941 г. Историкът, емигрирал от Полша заради антисемитската вълна след 1968 г., се противопоставя на мита за героизма и мъченичеството на поляците през Втората световна война и за смелите поляци, укривали евреи въпреки жестоката германска окупация.

Грос показва другата, грозната част от историята, която също се е случвала: Някои поляци не са били смели. Някои са убивали евреи, участвали са в погроми.

"Грос е спорен, но е глупаво и вредно да обмисляш да го лишиш от ордена", смята Дариуш Стола, директор на Музея за история на полските евреи във Варшава. "Тези хора са обсебени от патриотизъм. Сегашният възглед за миналото е пародия", казва историкът Ян Грабовски за атаките срещу Грос.

Грос не е единственият, чиито изследвания внезапно станаха подозрителни. Списанието "Вшечи", близко до управляващата партия "Право и справедливост" (ПиС), неотдавна публикува статията "Триумф на германската пропаганда" от историка Богдан Мушал. В нея авторът напада колеги учени, изследвали историята на германско-полските отношения, сред които Кшищоф Рухневич, директор на Института "Вили Брандт" за германски и европейски изследвания във Вроцлав, или Анна Волф-Повеска, бивш директор на Западния институт в Познан. Мушал твърди, че колегите му са предатели на полския национален интерес. "Той очевидно няма представа за нашата работа", отговаря Рухневич в интервю.

Текущият дебат за досието на "Болек", открито в частния архив на покойния бивш вътрешен министър Чеслав Кишчак, пасна чудесно на дискусията как да се гледа на най-новата история на Полша. Досието на таен информатор на комунистическите служби за сигурност изглежда идентифицира бившия работнически водач Лех Валенса като "Болек". То съдържа споразумение за сътрудничество със службите, подписано от "Лех Валенса". Предстои да бъде проверена автентичността на документа.

Председателят на ПиС Ярослав Качински е от години във вражда с Валенса. Според Качински Валенса е отговорен за политиката на "дебелата черта"* на времето вместо да бъдат преследвани комунистите след 1989 г. Сега мнозина политици от ПиС възприемат досиетата от дома на един от генералите, обявили през 1981 г. военното положение в Полша, като неопровержимо доказателство срещу Валенса, който многократно е твърдял, че не е доносничил за действията на опозицията.

Политическият активист Матеуш Кийовски, ръководител на Комитета за защита на демокрацията в Полша, реагира с ирония на опитите да се даде нова интерпретация на живота и делото на Валенса: "Накрая те може да кажат, че тайната полиция е сложила края на комунизма".

* Тоест с "дебела черта" да се зачертае комунистическото минало; израз, популярен в началото на полския преход към демокрация - бел. прев.

По БТА