ИТ бизнесът не иска държавни дотации заради Covid-19, а студенти

Две трети от софтуерните компании оценяват като негативно влиянието на кризата върху финансовото им състояние

ИТ бизнесът не иска държавни дотации заради Covid-19, а студенти

Масово ИТ бизнесът не се е възползвал от държавна подкрепа заради пандемията от коронавируса. Вместо това софтуерните компании искат да си сътрудничат с университетите в подготовката на кадри. Те призовават да се увеличи практиката за сметка на теорията във висшите училища. Това става ясно от проведена анкета от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) сред членовете ѝ.

Рецептата за справяне с кризата е иновативност, гъвкавост и увеличаване на приема на студенти в ИТ специалности. Това казват близо три четвърти (75%) от участвалите в анкетата. Близо две трети от компаниите (65%) са на мнение, че всички сме свързани по-силно, отколкото сме очаквали.

На този фон повече от половината анкетирани фирми (63%) оценяват като негативно въздействието на пандемията върху финансовото им състояние, а най-уязвими са микро и големите компании.

"Настоящата анкета няма претенциите да е представително изследване. Тя е по-скоро моментна снимка на настроенията в софтуерния сектор и дава представа за очакванията и тревогите на компаниите. За нас анкетата още веднъж категорично потвърждава тезата ни, че дигиталната трансформация на българската икономика е крайно необходима, а кризата с коронавируса изостря в огромна степен този въпрос", коментира Доброслав Димитров, председател на Управителния съвет на БАСКОМ.

Над две трети от анкетираните компании са на мнение, че пандемията ще предизвика глобална рецесия и това подлага на изпитание бранша в България. 61 на сто споделят за отложени проекти и поръчки от клиенти, а 35% - за отложени инвестиционни решения.

Една трета от бранша минава кризата без проблеми

Над една трета от анкетираните компании не оценяват като негативно въздействието на коронакризата върху финансовото си състояние. 40% от фирмите продължават активно да наемат таланти.

Компаниите, които преминават успешно през това продължително изпитание, отбелязват увеличение на своите проекти и поръчки на база две най-често срещащи се бизнес решения - позициониране в нова пазарна ниша (26%) и увеличаване на времето и ресурсите за развойна дейност (41%).

Въпреки това е трудно да се прогнозира доколко този ръст е устойчив, тъй като дори и успешните в кризата компании регистрират наличието на голяма несигурност в своите клиенти и служители, посочват от БАСКОМ.

Практика, а не теория в университетите

Близо две трети от фирмите, които отчитат ръст в дейността си, са посочили, че са използвали този период, за да се фокусират върху изследователски проекти, за които преди това не са им достигали време и други ресурси.

Това поставя предизвикателства пред готовността на висшите училища да си сътрудничат достатъчно гъвкаво с бизнеса.

Дава се пример със създаването на спиноф компании за комерсиализиране на научни открития, привличане на специалисти от практиката като гост-лектори. (Спиноф компания e, когато една фирма създаде нова независима компания, като продава или разпространява нови акции от съществуващия си бизнес – бел.ред.).

От БАСКОМ посочват, че е необходимо най-вече промяна на модела на образование чрез изменение на пропорцията теория - практика в посока увеличаване на стажовете и изследователската работа на студентите в рамките на академичния хорариум.

По отношение на упреците, че бизнесът не цени дипломата на кандидата и търси само базови практически умения, софтуерните компании са твърдо изключение от тези наблюдения.

Половината от анкетираните компании отговарят, че сред най-подходящите мерки за подкрепа на ИТ бизнеса, е увеличаване на приема в ИКТ специалности в университетите.

Аналогичен процент от респондентите посочват, че е необходимо приоритизиране на дигиталната трансформация.

Половината от анкетираните компании виждат ролята и отговорността на държавата в стартиране на мащабни публични ИКТ проекти.

Обществена солидарност

Висок процент от софтуерните компании са проявили обществена солидарност и са се включили с технологични решения за справяне с кризата.

41 % от тях са предоставили безплатни фирмени ресурси за улесняване на работата на други бизнес сектори, за образование и т.н.

Близо 60 % декларират, че са се включили в борбата с пандемията със спонтанно възникнали инициативи, сред които безвъзмезден труд на служителите в помощ на държавата, дарения или закупуване на медицинска техника.

Офисите остават, макар и празни

Пандемията промени изискванията към работното място, но изглежда компаниите не са готови да се разделят с физическите офиси, показва още проучването.

Едва около 2 % предвиждат да превърнат отдалечената работа в постоянна форма на заетост.

Повече от половината от фирмите (54%) са избрали стратегията на плавна реинтродукция при връщане на служителите в офисите.

Много малко компании са ползвали държавна подкрепа

Повечето от компаниите в софтуерния бранш (89% от анкетираните) не са се възползвали от никоя от правителствените програми за подпомагане на бизнеса по време на коронавируса.

Те обаче посочват други, по-подходящи мерки за подкрепа, които очакват. Това са данъчна стабилност, намаляване на максималния осигурителен праг, подкрепа за стартиращите иновативни компании и приоритизиране на дигиталната трансформация.

Компаниите не са единодушни дали кризата би се повторила отново точно в същия вид, но вярват, че от настоящата извънредна ситуация излизат по-подготвени за бъдещето.

Споделяне
Още от Бизнес