IT секторът в България расте до 4.5% от БВП

Секторът на информационните и компютърни технологии (ИКТ) продължава да расте през 2022 г., достигайки ръст от 26%. Това покзва тазгодишния доклад "Барометър" на Българската асоциация на софтуерни компании (БАСКОМ).

Ръстът е с над 1.22 млрд. лв. в сравнение с 2021 г., като за 6 години секторът е увеличил оперативните си приходи над 6 пъти. Над 80% от приходите са от износ предимнокъм САЩ и страни от Западна Европа. Очаква се приходите от износ да достигнат до 6.3 млрд.лв за 2022 г.

Доброслав Димитров, председател на управителния съвет на асоциацията, заяви, че безспорно IT индустрията в България е на световно ниво и всяка година растежът е все по-висок.

"Същевременно има огормна бездна между развитието на сектора и дигитализацията, където делим последното място в Европейския съюз с Гърция.", добави той.

Очакванията са приходите през 2022 г. да достигнат до 4.5% от БВП на страната, отбелязвайки своята най-висока стойност от 2011 година насам.

В доклада се отбелязва, че през 2022 година има 370 новорегистиррани софтурени компании в България, като новоназначението служители са били над 4000, а общият им брой надхвърля 50 000.

Компанните ще внесат около 1.27 млрд. лв данъци и осигуровки, което е с 214 млн. лв. повече спрямо 2021 г.

Светло бъдеще и глад за кадри

Сред основните теми бе разрастването на сектора и големите очаквания през следващите години. Според прогнози до 2026 г. ще се отворят над 30 000 нови работни места, а служителите в сектора ще достигнат 80 хил.и повече. Приходите от продажби ще бъдат над 15 млрд. лв., а данъците и осигуровките – около 3 млрд. лв. Целта ще бъде ИКТ индустирята да заеме първо място по приходи в българската икономика.

За да се случи това обаче набирането на нови кадри и образователните реформи, трябва да се превърнат в основен приоритет. Оказва се, че през 2026 г. вероятно ще има 9000 нови позиции в бранша, но висшите учебни заведения произвеждат около 3000 кадри годишно.

Именно заради това от асоциацията настояват за смели образователни реформи, качествена политика за привличане и задържане на специалисти, увеличен прием в технологичните специалности на университетите, нови технологични училища в страната и адекватни инвестиции за STEM в националния план за възстановяване и устойчивост.

Ролята на държавата

От управителния съвет на БАСКОМ засегнаха и темите за данъчната стабилност и максималния осигурителен праг, който отново е сред темите в Народното събрание, тъй като от БСП предлагат вдигане на осигурителния праг до 4200 лв. Сред приоритетите на асоциацията ще бъде предвидима и сигурна данъчно осигурителна рамка.

"IT индустрията няма проблем с кадрите, а България има проблем с IT индустирята." Когато говорим за регулациите пък на всеки няколко месеца се показва някой, който иска да накаже с високи осигуровки "богатите" IT специалисти, без да разбира, че това е възникващата средна класа на България.", изтъкна Доброслав Димитров.

Георги Брашнаров, член на консултативния съвет на асоциацията, пък допълни, че секторът не желае да се оплаква, но темата с регулациите е чист популизъм от страна на различни партии.

Според доклада именно държавната политика и национална икономика оказват сериозно негативно влияние върху сектора. Над 60% от членовете на БАСКОМ отбелязват, че държавните политики и данъчните регулации имат отрицателен ефект върху бизнеса.

Служебният министър на икономиката и индустрията, Никола Стоянов, който присъства на събитието, увери, че се работи в насока подобряване на средата за развитие на компаниите и се работи съвместнос Министерството на образованието за създаване на нови възможности за развитие на средните училища и връзка с университетите.

Данните се изготвят на база изследване на компании с предимно софтуерна дейност, като за девета поредна годинатое дело на агенцията за бизнес проучвания CBN - Pancheff, Stoytcheff & Co.