Италианският бюджет: тесният път на Брюксел между диалога и натиска

Рим трябва да предаде на Европейската комисия проектобюджета си за 2019-а днес, понеделник, 15 октомври. Това е високорисково упражнение за Брюксел, който изисква от Италия да спазва правилата на ЕС, а това крие опасност да подсили още позициите на популисткото движение, пише агенция франс прес.

Досега европейската изпълнителна власт, натоварена да следи за спазването на бюджетната дисциплина в еврозоната, винаги е предпочитала диалога с "лошите ученици" и никога не е санкционирала никого.

Изискванията на Брюксел

Основният повод за безпокойство на Европейската комисия е държавният дълг на Италия, който е 131% от брутния вътрешен продукт (БВП), а това означава, че съотношението му е най-високо в еврозоната след Гърция.

Това е много над 60% от БВП - горния праг, определен от европейските правила, и над средното равнище на всички страни от еврозоната, което в момента е около 86,5% от БВП.

Брюксел настоява Италия да намали разходите си и да свие бюджетния си дефицит, макар той да е под прословутия праг от 3% от БВП от 2015 година. През 2018-а той би трябвало да бъде 1,7%, според пролетните прогнози на Европейската комисия.

На 3 октомври италианското правителство сложи на масата проектобюджет, предвиждащ бюджетен дефицит от 2,4% от БВП през 2019, после 2,1% през 2020-а и 1,8% през 2021 година.

Според Европейската комисия става дума за "значително отклонение спрямо досегашното развитие" на италианските държавни сметки и европейските препоръки.

"Италия не държи на думата си", обвини председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в интервю за в. "Монд" в петък. Бившето италианско правителство на лявоцентристки партии беше обещало бюджетен дефицит от 0,8% за 2019 година.

Европейската изпълнителна власт поиска от Италия да направи "структурни усилия" (с други думи да намали темпа на увеличение на разходите, което може да се изрази в реформи на трудовия пазар, например, или пък на пенсионната система) с 0,6% от БВП през 2019 година.

Сегашното популистко правителство обаче реши да поеме точно по противоположния път и според проектобюджета то предвижда "структурно влошаване" с 0,8% на БВП.

Следващите етапи

След като получи италианския проектобюджет, както и на 18-те страни от еврозоната, Европейската комисия ще има една седмица, за да започне консултации с Рим в "случай на тежко неспазване" на правилата и две седмици, за да излезе с мнение.

Ако то е отрицателно, европейската изпълнителна власт може да поиска от Италия да ѝ представи ревизиран проектобюджет в най-кратък срок и във всички случаи най-късно до три седмици след обявяване на оценката на Брюксел.

Ако Рим откаже да направи нов проектобюджет, може да бъде задействана "процедура за прекомерен дефицит", а тя пък на теория да доведе до финансови санкции.

30 ноември е крайният срок Европейската комисия да се произнесе по националните проектобюджети.

Финансовите министри на 19-те страни от еврозоната, които ще се съберат на среща през декември, трябва да излязат с оценка по позицията на европейската изпълнителна власт.

Законът на пазара е по-ефикасен от Брюксел?

Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси в миналото много пъти е заявявал, че "правилата не са глупави", те "трябва да бъдат гъвкави и да се приспособяват към ситуациите".

И е фактът, че всички "лоши ученици" досега са избягвали финансовите санкции, които могат да достигнат до 0,2% от националния БВП.

Франция, например, в продължение на 9 години имаше отклонения на бюджетния дефицит, превишавал определения лимит от 3% от БВП. Париж влезе в "правия път" едва през 2017 година с бюджетен дефицит от 2,6% от БВП за първи път от 2007 година, когато той бе 2,7%. Франция изобщо не бе наказана за това.

Същото стана с Испания и Португалия. През 2016 година те избегнаха глоби, въпреки че бюджетните им дефицити бяха над определената рамка.

Месеци преди европейските избори през май и в момент, когато популистките и евроскептичните партии набират силна подкрепа в много страни, Комисията за пореден път трябва да прояви гъвкавост.

Само че Рим би могъл да си подлее вода под натиска на пазарите, които в известен смисъл ще свършат работата на Комисията: "спредът", който се следи много внимателно и представлява разликата между лихвите по италианските и германските 10-годишни държавни облигации, силно нарасна през последните дни.

Италианското правителство очаква през следващите седмици оценките за кредитоспособността на страната на рейтинговите агенции Moody's и S&P.