Италианският президент иска ново изборно законодателство преди нови избори

Серджо Матарела

Италианският президент Серджо Матарела иска парламентът да изготви ново изборно законодателство преди произвеждането на избори в Италия, предаде Ройтерс, като се позова до източник, близък до Матарела.

На 24 януари догодина италианският Конституционен съд ще се произнесе по приетия миналата година нов изборен закон, който касае изборите за долна камара на парламента. За избори за горната камара на парламента е в сила от 2014 г. друг закон. Конституционните промени, отхвърлени от италианците на референдума на 4 декември, трябваше да променят бройката на сенаторите, правомощията и начина на избиране на Сената. От избираем Сенатът щеше бъде съставен вече от членове, които щяха да бъдат назначавани от президента или избирани измежду областните управители и кметовете. С отхвърлянето на тези предложения за реформа сега при предсрочни избори италианците ще гласуват за двете камари на парламента според два различни закона и се смята, че това ще допринесе за политическата нестабилност в страната, в която за 70 години се смениха 63 правителства. Ето защо Матарела искал промяна на изборното законодателство, предаде Ройтерс.

Подобна промяна на законодателството ще означава, че изборите може и да се забавят. Политическите партии в Италия смятат, че вотът трябва да е с година по-рано от планираното, тоест не през 2018 г. , а примерно през февруари 2017 г.

Ренци подаде оставка в понеделник, но президентът Матарела му каза да отложи подаването на оставка, докато бъде приет бюджета за следващата година. Днес Сенатът ще го обсъжда и това ще означава, че Ренци ще подаде оставка, но не значи, че Матарела веднага ще разпусне парламента и ще обяви предсрочни избори, казват експерти.

Долната камара на парламента гласува бюджета по-рано.

Големият губещ от случилото се в неделя на референдума безспорно е 41-годишният Матео Ренци. А големите нетърпеливци са двама - 68-годишният Бепе Грило, лидерът на Движение 5 звезди и 43-годишният Матео Салвини лидерът на партия Севера лига.

Грило основа движението си през 2009 г. и то отхвърля традиционните политически сили. През 2013 г. то спечели една четвърт от гласовете на парламентарните избори. От юни то има кметове в Рим и Торино и доста общински съветници. Според последните допитвания за движението биха гласували 30 процента от избирателите. Ето защо то иска предсрочни избори. Лидерът на движението отказва принципно то да се съюзява с други сили. В случай на спечелване на избори и съставянане на правителство на движението, се очаква Грило да остане в сянка.

Матео Салвини пое управлението на Северна лига в момент, в който Матео Ренци оглави Демократическата партия. Той превърна движението, което искаше отделяне на региони в Северна Италия в антиевропейска и антиимигрантска партия, близка до френския Национален фронт. Но въпреки това едва 12-14 процента от гласоподавателите биха го подкрепили на избори и освен това Северна лига не успява да пробие на Юг. Но Северната лига настоява за избори незабавно независимо по каква система ще бъдат.

Поражението на Матео Ренци на референдума помогна на четирима политици отново да се върнат в светлината на прожекторите. Това са 80-годишният Силвио Берлускони, 65-годишният Пиерлуиджи Берсани, 73-годишният Марио Монти и 58-годишният Дарио Франческини.

Берлускони, който беше премиер на Италия три пъти, договори с Ренци конституционната реформа, но после двамата развалиха отношенията си. Той се отдалечи от политиката заради кардиологичата си операция през юни. Но после започна да води кампания в подкрепа на "не"-то на референдума. Сега Берлускони заговори за предсрочен вот, но не е склонен на коалиция със Салвини.

Берсани е лидер на бунтарите и на старата гвардия в партията на Ренци. Той беше негов предшественик начело на партията и призоваваше да се гласува с "не" на референдума, за да не се стигне до прекалено голяма централизация на властта. Той иска партиен конгрес, за да се дефинира партийният курс, но не и обезателно предсрочни избори.

Франческини, който е министър на културата и бивш генерален секретар на Демократическата партия, е гласът на левите католици - едно силно течение в партията. Неговото име се споменава като следващ премиер на Италия.

Монти беше европейски комисар и през 2011 г. оглави техническо правителство, което трябваше да ръководи делата след падането от власт на кабинета на Берлускони. Той подкрепи "не"-то на референдума, за да накаже политиката на Ренци. Монти отхвърля популизма и антиевропейските позиции. Той пледира за политическо правителство, съставено от досегашното мнозинство в парламента.

Още от Европа

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?