Италия и Франция толкова се обичаха . . .

Италия и Франция толкова се обичаха . . .

Либийското досие, мигрантската криза, корабостроителницата Ес Те Екс, железопътната линия Лион-Торино . . . Решения, взети от новия френски президент Еманюел Макрон, хвърлиха сянка върху "голямото" приятелство, свързващо Франция с Италия.

Сред причините за търканията ще споменем инициативата на френския държавен глава, събрал във вторник в Париж двамата либийски лидери - премиера Файез Сарадж и съперника му Халифа Хафтар.

Реагирайки на следващия ден, италианският министър-председател Паоло Джентилони каза, че "следи с надежда развитието на събитията", но даде да се разбере, че се съмнява в благоприятния изход.

"Среща между премиера Сарадж и генерал Хафтар - това може да очертае позитивни перспективи. Надявам се инициативата да доведе до по-солидни резултати от предишната им среща в Абу Даби", подчерта той, припомняйки, че преговорите между двамата в емирството през май не доведоха до съществен резултат.

Друг признак, че има подозрения към френската позиция, бе изказването на италианския външен министър Анджелино Алфано, който в сряда след разговор с френския си колега Жан-Ив Льо Дриан отново потвърди, че е "важно всяка бъдеща инициатива за Либия да бъде предприета отново в рамките на Обединените нации".

Италианският печат описа с доста по-силни думи отзвука отвъд Алпите, но призна безспорния "дипломатически успех" на младия френски президент.

"Изстрелян на авансцената на преговорите, Макрон постигна целта и грабна наградата като посредник", писа "Кориере дела сера".

"Но той не забравя (или се преструва, че не я подценява) ролята на екипната работа, за да се стигне дотам", допълва вестникът. И отбелязва, че Макрон, "със сигурност информиран за лошото настроение, прокрадващо се отвъд Алпите", не е пропуснал да благодари на своя "приятел" Паоло Джентилони.

А всекидневникът "Стампа", издаван в Торино, пише за "грубото събуждане на Италия, непоканена на срещата въпреки ангажимента на страната в Либия и въпреки огромния прилив на мигранти към бреговете ѝ".

Защото мигрантският въпрос също е болезнена точка в трансалпийските връзки, откакто Макрон отказа в началото на юли да отвори френските пристанища за корабите на неправителствените сдружения, както бе поискала Италия, за да се намали натоварването на нейните.

Ултиматум

"Макрон разочарова Италия", изведе в заглавие "Стампа" само дни, след като Франция "придружи" до италианската граница 150 мигранти, влезли във Франция през Вентимиля.

И сякаш дипломатическите проблеми не бяха достатъчни, за да помрачат безоблачното небе на френско-италианските отношения, в сряда се намеси и икономиката - чрез случая с корабостроителницата Ес Те Екс Франс.

Два месеца след подписването на спогодба, предвиждаща италианската групировка Финкантиери да поеме контрола върху корабостроителницата, френското правителство сви платната и заяви, че иска да запази 50 на сто от контрола в компанията.

Рим веднага реагира твърдо на ултиматума с изявление на министъра на икономическото развитие Карло Календа. "Италия няма никакво намерение да продължава", съобразявайки се с френските условия, отсече той.

Въпроси у италианците поражда и един железопътен проект. На 19 юли френското правителство обяви, че прави "пауза" в работата по жп връзката между Лион и Торино - голям трансграничен проект, затвърден с договор между двете държави.

"Уж се знаем кой какъв е, уж сме наясно с положението, но се оказва, че това не е така, на моменти всичко ти идва в повече или не схващаш какво става", заяви за АФП Сандро Гоци, италианският държавен секретар по европейските въпроси.

Но като най-голям франкофил сред италианските министри той още не губи вяра. "Според мен Макрон може да бъде лидер на Европа и не бива да се ограничава с лидерство във Франция", каза Гоци.

А френско-италианското приятелство е нерушимо - затова във вторник, дочула зов за помощ от съседната страна във връзка със силните пожари в Югоизточна Франция и Корсика, Италия откликна и тутакси прати там спецсамолет "Канадеър".

По БТА

Споделяне
Още от Европа