Италия и Южна Корея - контрасти в подхода и резултатите срещу Covid-19

Италия и Южна Корея - контрасти в подхода и резултатите срещу Covid-19

Италия и Южна Корея, които бяха ударени от коронавируса почти по едно и също време, предприеха различни подходи за справяне с разпространението на заразата, а резултатите от усилията им съществено се различават.

Цяла Италия е под карантина и милиони хора са блокирани, като в страната вече има над 1000 починали от коронавирус.

В Южна Корея само няколко хиляди човека са под карантина, а смъртните случаи са 67.

Историята на двете епидемии илюстрира разликата в подхода, отбелязва агенция Ройтерс.

Тестването на всеки потенциален пациент не е практично, но докато властите не намерят начин да установят колко широко е разпространена заразата, най-добрата им реакция е блокировката.

Италия започна масово тестване, след което стесни фокуса и към момента на властите не им се налага да обработват стотици хиляди тестове. Има обаче компромис: Те не могат да видят какво се случва и се опитват да ограничат движението на цялото 60- милионно население в страната, за да възпрат болестта. Дори папа Франциск, който бе настинал и в неделя отправи благословията си по интернет, без да се показва навън, каза, че се чувства "затворен в библиотеката".

На хиляди километри от там, в Южна Корея, властите предприеха различен подход към сходна по мащаб епидемия. Те тестват стотици хиляди хора дали са заразени и следят потенциалните приносители като детективи, използвайки мобилните телефони и сателитните технологии.

И в двете страни първите случаи на Covid-19 се появиха в края на януари. Оттогава Южна Корея има 67 починали и близо 8000 потвърдени случая, след като тества над 222 000 души.

За разлика от нея, Италия има 1016 жертви на коронавируса и над 15 000 потвърдени случая, след като са проведени над 73 000 теста на неуточнен брой хора.

Епидемиолозите казват, че не е възможно пряко сравнение на числа. Според някои обаче драматичната разлика в резултатите показва нещо важно: агресивното и устойчиво тестване е мощен инструмент за борба с вируса.

Джеръми Кониндик от Центъра за глобално развитие във Вашингтон казва, че разширеното тестване може да даде на страните по-добра картина за мащаба на епидемията. Когато тестването в дадена страна е ограничено, властите трябва да предприемат по-крути действия да ограничат движението на хората.

Експертът казва, че според него принудителни ограничения на движението от типа на блокиране са неприемливи: "Китай направи това, но Китай е в състояние да го направи. Китай има население, което ще изпълнява това".

Демокрациите в Италия и Южна Корея са полезни примери за страни като Америка, които имат проблеми с организирането на системите си за тестване и изостават със седмици при установяването на обхвата на заразата, отбелязва Ройтрес.

До момента в Япония и особено в САЩ, пълният мащаб на проблема не е видим. Германия нямаше съществени проблеми с тестването, но канцлерът Ангела Меркел предупреди германските граждани в сряда, че от 60% до 70% процента от населението е вероятно да се зарази, така че единствената опция е сдържането на заразата.

Южна Корея: Публична информация и масово следене

В Южна Корея, чието население е около 50 млн. души, около 29 000 са в самоизолация. Властите наредиха да бъдат блокирани някои обекти и поне един жилищен комплекс, които бяха най-силно засегнати от епидемията. Но до момента няма блокирани цели райони.

Сеул казва, че си взел поуки от епидемията на Близкоизточния респираторен синдром (MERS) през 2015 г. и се старае да предостави на обществото колкото се може повече информация.

Властите започнаха програма на масирано тестване, включително на хора с много леки заболявания и дори на такива, които дори нямат симптоми, но които може да заразят други.

За целта бе приложен закон, които дава на правителството широк достъп до данни: видеозаписи от охранителни камери, данни от GPS проследяване на телефони и коли, трансакции чрез кредитни карти и други лични данни на хора, за които е потвърдено инфекциозно заболяване. След това властите правят част от тези данни публични, така че всеки, който е бил в контакт със заразени, може да разбере това – и за себе си, и за приятели и роднини – и да се тества.

Освен че помага да се установи кой да бъде изследван, базираната на данни система в Южна Корея помага на болниците да управляват пациентския поток. Хората с положителни проби се поставят под карантина у дома и се наблюдават дистанционно чрез смартфон приложение или пък се проверяват редовно чрез телефонни обаждания, докато се освободи болнично легло. Когато има налично легло, линейка взема пациента и го откарва в болница, където стаите са херметизирани. Всичко това, заедно с хоспитализацията, е безплатно за гражданите.

Южнокорейската реакция на кризата не е перфектна. Докато тестовете на 209 000 човека са отрицателни, за други 18 000 резултатите още не са готови. Това може да означава, че има повече изчакващи случаи за хоспитализация.

Епидемията в страната достигна своя пик в средата на февруари, след което броят на новопотвърдените случаи започна да спада. Най-големият тест за самата система може би обаче предстои, докато властите се опитват да проследят и ограничат новите огнища.

Южна Корея няма достатъчно защитни маски и започна да нормира ползването им, освен това се опитва да наеме по-опитен персонал, който да се занимава с тестовете и да картографира случаите.

Компромис с неприкосновеността на личния живот

Подходът на Сеул при справяне с кризата донякъде нарушава неприкосновеността на личния живот на гражданите. Тази система на принудителни задължителни мерки означава, че хората в Южна Корея са съгласни да приемат онова, което за мнозина в Европа и Америка би било фундаментално право на лична неприкосновеност, посочва Ройтерс.

За разлика от Китай и островът-държава Сингапур, които приложиха сходни методи, Южна Корея е демократична страна, чието население бързо протестира срещу политики, които не харесва.

Разкриването на информация за пациенти винаги е свързано с проблема за нарушаване на личната неприкосновеност, коментира проф. д-р Чои Джиуук от Корейския университет, член на Корейската медицинска асоциация. Разкриването на информация трябва да бъде "стриктно ограничено" до движението на пациента и да засяга възраст, пол или работодател.

Традиционни реакции като блокиране на засегнати територии и изолиране на пациенти може да е само умерено ефективно и може да създаде проблеми в отворените общества, коментира южнокорейският зам.-министър на здравеопазването Ким Ген-лип. В понеделник той обясни пред репортери, че блокирането означава хората да участват по-малко в проследяването на контактите, които са имали. Подобен подход е тесногръд, принудителен и негъвкав, смята той.

Италия и Южна Корея са на 8000 км разстояние, но имат редица сходства по отношение на коронавируса.

Първоначалните огнища на зараза и в двете страни бяха малки градове, а не големите мегаполиси – което означава, че болестта бързо е станала заплаха за местните служби по здравеопазване.

И двете страни огласиха първите случаи след като лекарите решиха да игнорират насоките за тестване.

Италианският подход

Епидемията в Италия започна миналия месец. Местен човек на 38 години (известен като Матео) със симптоми на грип бе диагностициран и след като е казал на лекарите, че не е бил в Китай и е бил изписан. Диагнозата коронавирус му е поставена едва след като се връща в болницата. Ръководството за тестване към онзи момент казва, че, няма нужда да бъде тестван човек, който няма никаква връзка с Китай или с друг засегнат район. Анестезиологът обаче решил да го тества за Covid-19. Сега някои специалисти в Милано смятат, че човекът може би се е заразил чрез Германия, а не чрез Китай.

Решенията за тестване зависят частично от това какво да се прави с хората, дали положителен резултат, в ситуация, когато здравната система вече е под стрес. Регионалните власти в Италия първо започнаха широко тестване и всички положителни случаи бяха оповестявани общо, дори хората да нямат симптоми. Няколко дни след като бе открито, че пациентът Матео има коронавирус, Италия промени тактиката и започна да изследва и обявява само случаите на хора със симптоми.

Според властите това е най-ефективното използване на ресурси – рискът от зараза изглежда по-нисък от пациенти без симптоми, а ограничаването на тестовете помага по-бързо да се стига до надеждни резултати. Рискът на този подход е, че хората без симптоми може да са насители на заразата и да разпространяват вируса.

От друга страна, колкото повече тестваш, толкова повече откриваш, така че тестването на голям брой хора може да постави болничната система под напрежение, казва Массимо Антонели, директор на интензивното отделение в Fondazione Policlinico Universitario Agostino Gemelli IRCCS в Рим. Тестването включва сложен медицински процес и последващо наблюдение. Проблемът е в активното издирване на случаи, то означава просто, че броят е голям, коментира Антонели.

Според международни проучвания, като цяло Италия има ефективна здравна система, за която държавата заделя 8.9% от БВП (под средното за ЕС), но по-висок дял от Южна Корея (7.3% от БВП), по данни на СЗО.

Здравната система на Италия е пред взрив

Сега италианската здравна система е извадена от равновесие. Повече персонал е прехвърлен към извънредната и спешна помощ, отпуски и празнични дни са отменени, лекарите отлагат операции, които не са спешни, за да се освободят легла в интензивните отделения.

Миналата седмица кметът на Кастильоне д'Адда, град с 5000 жители в "червената зона" на Ломбардия, който пръв бе поставен под карантина, отправи онлайн апел за помощ. Каза, че неговото малко градче трябва да затвори болницата си, която е останала с един лекар, който трябва да лекува 100 пациента от коронавирус. Трима от четирите лекари в градчето са болни или са се самоизолирали.

Натоварването на болниците в Италия се увеличава и поради задължението на медицинския персонал да проследява с кои други хора са контактували пациентите, които са дали положителни проби за Covid-19. Лекар в Болоня, пожелал името му да не бъде назовавано, казва, че изкарва по 12 часа на ден да търси хората, които били в контакт само с един положителен случай, за да е сигурно, че са намерени следващите хора, които трябва да бъдат тествани.

Може да правите това, ако броят на случаите е два или три, казва докторът и добавя: "Но ако те растат, трябва да се откажеш от нещо. Системата ще се взриви, ако продължим активно да тестваме всеки и след това да правим всичко останало".

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Какво да се прави при бързото разрастване на коронавирусната зараза?