Италия поиска официално достъп до наши архиви за атентата срещу папата

Италия поиска официално достъп до наши архиви за атентата срещу папата

Италия поиска официално достъп до българските архиви, засягащи атентата срещу папа Йоан Павел Втори, заяви председателят на италианската парламентарна комисия Паоло Годзанти. Преди месец комисията обяви, че започва разследване по т.нар. комунистическа следа в организирането на атентата.

В сряда италианският вестник Кориере де ла сера съобщава, че комисията е направила официални постъпки към България за достъп до нейните архиви.

По-късно същия ден от МС и от външно министерство заявиха пред Mediapool, че официално запитване все още не е постъпило.

Запитването е отправено към българското посолство в Рим

"Мисля, че получихме нов и положителен сигнал от страна на България да предостави документи, които е получила от Щази. Това бе обявено от българското правителство само преди два дни. Научихме, че в българските архиви имало документация, получена от Щази, засягаща атентата", казва Паоло Годзанти пред кореспондент на радио Дойче веле в Рим.

В понеделник правителственият говорител Димитър Цонев заяви, че България е готова да предостави на Италия документите от архивите си, свързани с работата на парламентарната комисия в Рим, която проверява отново фактите около покушението срещу папата през май 1981 година. Изявлението беше в отговор на твърденията на италианския магистрат Фердинандо Импозимато, че съществуват документи, доказващи подозренията за българска следа.

"Веднага се обърнах към българското посолство в Рим и поискахме официално да ни бъде дадена възможност да видим не само тях, но и всичко, което би могло да засяга атентата. Посланикът в Рим ми каза, че до няколко дни ще ми даде отговор, а междувременно нашата парламентарна комисия направи постъпки и чрез италианския парламент. Аз лично съм готов да посетя България в случай, че намеренията се потвърдят", каза Паоло Годзанти в сряда пред радио Дойче веле.

Цонев: Когато запитването пристигне, ще реагираме

В МВнР към сряда следобед няма постъпило официално запитване от италианска страна, каза за Mediapool Мария Донска от пресслужбата на ведомството. Запитване няма и в Министерския съвет, бе категоричен говорителят на правителството Димитър Цонев. Той уточни, че в момента, в който запитването пристигне, кабинетът ще реагира по процедура и потвърди, че няма пречки българската страна да предостави цялата информация.

Според Цонев, цялата документация е под контрола на ДКСИ.

Днешна България не бива да се бърка с режима от съветската епоха

Запитан дали новото раздухване на българската следа в атентата не хвърля незаслужено петно върху днешна България, Паоло Годзанти отговаря пред радио Дойче веле:

"Не бива да се греши и бърка днешната демократична България с действията на един режим от епохата на съветската доминация. Аз съм по-скоро привързан към България и смятам, че нейната демокрация и народ не рискуват, показвайки благоразположение да се изясни истината около една от най-големите мистерии на нашето време, особено сега, когато папата е в такова тежко състояние накрая на живота си".

В новата си книга "Памет и идентичност", излязла от печат през февруари, Йоан Павел Втори споменава за атентата на 13 май 1981 г., извършен от терориста Али Агджа. По време на процеса Али Агджа намеси българските тайни служби, които бяха тясно свързани с КГБ. Обективни доказателства обаче не се намериха и главният обвиняем Сергей Антонов бе освободен поради липса на доказателства.

Председателят на бившата комисия по досиетата Методи Андреев зави в понеделник пред радио Нова Европа , че от Щази са изпратили над 1000 страници документация, сред които и около 60 писма, свързани с атентата срещу папата.

Става ясно , че от ДС са молили колегите си от Щази за помощ за разсейване на съмненията за българско участие в атентата, обясни Методи Андреев. Той допълни, че при наличие на политическа воля, изпратените от Щази материали могат да бъдат предоставени на изследователи и на обществеността. За целта трябвало разрешение от председателя на ДКСИ Цвета Маркова и от премиера Симеон Сакскобургготски. Тези документи са разсекретени от Щази и не представляват класифицирана информация, допълни Андреев.

Кориере дела сера: Агджа е обучаван от български и германски инструктори

Кориере дела сера, който е най-многотиражният и авторитетен вестник в Италия, пише в последния си брой и това, че преди да извърши атентата срещу папата, Али Агджа бил вербуван от офицер на КГБ в Иран.

Ставало въпрос за агента Кужишкин, който изчезнал загадъчно от Техеран няколко дни след лансирането на тезата за българската следа от Агджа.

В Иран Агджа се опитвал да организира покушение срещу Хомейни, но не успял. Тогава бил изпратен в България. Там е прекарал два месеца в най-луксозния софийски хотел и бил под разпореждане на резидента на КГБ и на офицер от българските тайни служби, като се занимавал с подготовката на покушението срещу папата, пише вестникът.

Месеци след атентата, агентът Кужишкин се озовал в Лондон в ръцете на службите МИ6, тъй като се опасявал от отмъщение на Москва заради твърденията на Агджа за българската следа.

Според Кориере дела сера, Агджа бил обучен да борави с оръжие от български и германски инструктори.

Паоло Годзанти потвърди, че е запознат с работата на магистрата Импозимато, който, от своя страна, е убеден, че има българско участие в организирането на атентата по поръчка на съветските служби. "Като съдия следовател отпреди четири години Импозимато имаше достъп до различни архиви и разговаря и с бивши офицери на Щази, както и с Маркус Волф, които потвърдили тезата му. Нашата комисия смята, разбира се, да го изслуша и да види за какво ново става въпрос", каза Годзанти пред радио Дойче веле. 

Интерес вероятно ще представляват архивите на МВР и НРС

Най-вероятно за италианците ще представляват интерес архивите на МВР и Националната разузнавателна служба, коментира за Mediapool Веселин Методиев от ДСБ. Той уточни, че от държавните архиви единствено този на БКП би могъл да съдържа някаква информация, свързана с атентата срещу папата и едва ли ще има проблем за получаване на достъп до тях. Преди време, при разговори с колеги от Германия, е станало ясно, че им предстои още много работа върху архивите на Щази и при обработването на следващи масиви от документи е възможно да бъде разкрита информация, различна от оповестената досега, допълни Методиев.

Споделяне
Още по темата
Още от България