Италия се готви за ново разследване на атентата срещу папата

Италия възнамерява да предприеме ново разследване на атентата срещу папа Йоан Павел Втори през май 1981 година, след като България се съгласи да предостави достъп до секретни документи по случая, съобщи Би Би Си.

Председателят на италианската парламентарна комисия "Митрохин" Паоло Годзанти ще представи след седмица пред парламента в Рим мотивите за ново разследване. Става дума за доклад с нови документи, на базата на които италианският парламент трябва да направи международно запитване за достъп до българските архиви и ново прослушване на Али Агджа, съобщи в четвъртък кореспондент на радио Дайче веле.

Мехмет Али Агджа от своя страна заяви в интервю за италианския вестник Република, че Ватиканът носи отговорност за атентата. Без помощта на свещеници и кардинали отвътре никога нямаше да мога да го извърша, казва Агджа в интервюто, публикувано в уебсайта на вестника. Същия следобед той бе опроверган от кардинал от Ватикана, който припомни, че с изказванията си Агджа винаги се е опитвал да прикрие, отколкото да разкрие истината.

Агджа повтаря на два пъти, че на 13 май 1981 г. никой на света не е знаел за атентата, който той щял да извърши, отказвайки да назове друг поръчител освен Бог.

Италианската комисията ще изслуша съдията Фердинандо Импозимато, който твърди, че имал свидетелства за българското участие в покушението срещу Йоан Павел Втори. Неговите разкрития обаче нямало да бъдат оповестени публично заради съдебна тайна.

Съдията Розарио Приоре, който разследвал делото по атентата, заяви, че по време на следствието той се запознал с документи на Щази, датирани няколко дни след покушението. Ставало въпрос за кореспонденция между двете служби - Държавна сигурност и Щази. София искала от Берлин помощ за предстояща кампания, насочена срещу нея, няколко дни след атентата. Подател на писмото бил тогавашният министър Димитър Стоянов, а получател - министърът на вътрешните работи на ГДР Ерих Милке, твърди Приоре, потвърждавайки някои от твърденията на Импозимато.

Коментирайки информацията на председателя на бившата комисия по досиетата Методи Андреев, че преди няколко години София е получила документи на Щази, свързани с атентата, Приоре заяви, че можело да става въпрос за същите, които познавал и той, но че едно сравнение било наистина необходимо, за да се хвърли повече светлина.

Магистрати, запознати с делото, са скептични за ново разследване

С изключение на Джузепе Консоло, бившия адвокат на Сергей Антонов, всички останали са единодушни, че българска следа в атентата има и че остава да се разбере само защо и как е бил организиран той, посочва Би Би Си в кореспонденция от Рим.

Прокурорът по делото за българската следа Антонио Марини и съдия-следователят Розарио Приоре подчертават пред италианската информационна агенция Аджи, че за да започне ново разследване на атентата срещу папата, са нужни доказателства, а не хипотези, познати от миналото, съобщи кореспондент на БНР в Рим.

Марини напомня също, че по хипотезата за българската следа никога не са били намерени доказателства. Освен това от Берлин говорител на архивите на Щази, цитиран от италианската агенция АНСА, заяви, че в техните документи няма никакви доказателства за съпричастност към атентата на бившата източногерманска служба, на българските тайни служби и на КГБ.

Джузепе Консоло, който в момента е сенатор от десния Национален съюз, е единственият политик, според когото няма доказателства за българска следа. Прочел съм 50 хиляди страници от процеса, имаше три съдебни нива, но няма нищо. Вместо това има доказателства за невинността на Антонов, казва той.

България похвалена, че си “признала” за атентата

Колегите му от италианска парламент обаче хвалят България, че си е признала за атентата. Депутатът от Националния съюз Енцо Фрагала казва, че не може да не оцени инициативата на българското правителство да отвори за Италия архивите на тайните си служби, показващи сценария, отговорността, мотивите и поръчителите на атентата. Фрагала даже обещава, че ще поиска от италианската парламентарна комисия "Митрохин" да се сдобие по съответния ред от София с документите.

Цонев опровергава

Правителственият говорител Димитър Цонев, който в понеделник заяви пред журналисти, че България е готова да даде достъп до архивите си, ако бъде отправено официално искане, в четвъртък пред радио Нова Европа категорично опроверга думите на Фрагала, че България има намерение да отвори за Италия архивите на тайните си служби, показващи отговорността, поръчителите и мотивите за атентата.

Цонев потвърди, че българският посланик в Италия Николай Калудов се е срещнал с италиански парламентаристи във връзка с разследването, но засега няма официално искане от Рим за предоставяне на документи от българските архиви на ДС.

Бившият съдия-следовател Розарио Приоре също казва, че бившата ГДР и София са поддържали контакти за разсейването на българската следа в атентата, но че сега трябва да се разбере дали има нови документи по случая.

Би Би Си цитира председателя на бившата комисия по досиетата в България Методи Андреев, който казва, че документите, получени преди няколко години от Щази, се съхраняват в помещение със запечатани врати и прозорци. Става дума за помещението на ул. “Ангел Кънчев” 1 в столицата, и за архивите, които не са прехвърлени към ДКСИ заради дефекти в закона за класифицираната информация.

Евгени Димитров, бивш зам.председател на комисията “Андреев”, заяви пред радио Нова Европа, че един от начините да се стигне до тази кореспонденция, е ликвидационна комисия за закрие комисията “Андреев”, а парламентът да вземе решение да прекратяване на нейния мандат и да посочи къде отива архивът ѝ.

Според Александър Кашъмов от фондация “Достъп до информация”, и от решението на Върховния административен съд е станало ясно, че архивът на комисията “Андреев” не е класифицирана информация и затова не е бил предаден на ДКСИ, която по закон се занимава именно с такава информация.

Бившият директор на архива на МВР Серафим Стойков заяви пред РНЕ, че в служебния фонд на бившата ДС се пазят всички документи, свързани с взаимоотношенията между ДС и сродните ѝ организации, които могат да бъдат издирени и огласени, ако има политическа воля.