ИТН е големият губещ, проектът на Петков и Василев се цели поне "в десятката"

Партията на Слави Трифонов "Има такъв народ", която спечели изборите на 11 юли, се очертава като големия губещ на предстоящия вот. Това показват две национални представителни социологически проучвания на електоралните нагласи в началото на септември – на "Алфа Рисърч" и "Галъп интернешънъл", публикувани на 17 септември. "Алфа рисърч" отчита 7 пункта спад в подкрепата за ИТН и второ място на предстоящите избори, а според проучването на "Галъп" партията на Слави Трифонов се срива до четвъртото място след ГЕРБ, БСП и "Демократична България".

Според "Алфа Рисърч" новият проект на вече бившите министри Асен Василев и Кирил Петков се цели в резултат не по-малък от 10% и има потенциал сериозно да разбърка картите на останалите формации. Присъствието на "Изправи се.БГ! Ние идваме!" в следващия парламент е под въпрос и според двете проучвания. БСП и "Демократична България" вдигат резултата си, а ГЕРБ успява да запази твърдите си привърженици и се очертава като първа на предстоящите избори.

И двете проучавния са правени преди Петков и Василев да обявят официално намеренията си да влизат в политиката и формацията им, която дори още не е учредена и не е ясно с чия регистрация ще се яви на изборите, не фигурира в класациите.

Подкрепата за ИТН се срива

Най-големи щети търпи победителят от изборите на 11 юли, ИТН, към когото имаше и най-големи нереализирани очаквания, отчита Алфа Рисърч. С 16.9% от твърдо заявилите намерение да гласуват, партията на Слави Трифонов бележи спад от над 7 процентни пункта спрямо резултата си от парламентарните избори и логично губи първото място.

Проучването на Галъп отрежда на формацията на Трифонов четвъртото място с 15.5% - след ГЕРБ-СДС (22.5%) , БСП (16.1%) и "Демократична България" (15.8%) и преди ДПС – (11.9%). Според "Галъп" близо над бариерата изглежда "Изправи се, България! Ние идваме!" с 4.8%. Под бариерата личат най-вече две формации: "Възраждане" – с 3.1% и ВМРО – с 2.4%.

ГЕРБ отново излиза първа

Първото място и според двете проучвания се заема от ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов не повишава резултата си, но съумява в голяма степен да запази твърдите си привърженици – (21.1%) според "Алфа Рисърч". Оставайки встрани от най-яростните скандали и обиди в парламента, бившите управляващи запазват твърдото си ядро, но липсата на перспектива, включително поради отсъствието на обединяваща президентска кандидатура, дърпа и техният резултат надолу.

БСП дърпа напред, "Изправи се.БГ!" на ръба

В тази ситуация БСП, които направиха доста опити за компромиси, повишават резултата си до 16.5%, почти застигайки ИТН. На малка дистанция след тях, също затвърждавайки позициите си от месец юли, е Демократична България с 13.2%. ДПС запазва традиционните си позиции – 9.6%, отчита Алфа Рисърч. Поради възвръщането на позициите на БСП, а и поради скандалите, в които се въвлече "Изправи се.БГ! Ние идваме!", платформата е на ръба за влизане в парламента (4.1%). От националистическия спектър най-близо, но все още стабилно под 4%ия праг, е "Възраждане" (3.5%).

Според "Алфа рисърч" три електорални тенденции могат да бъдат прочетени в тези нагласи – отлив на избиратели, прегрупиране, засилване на конформизма, като реакция срещу радикализацията на политическите партии. Показателен е фактът, че въпреки надделяващият все още оптимизъм за сформиране на правителство от третия опит (38% смятат, че следващият парламент ще излъчи правителство, а 28% са на обратното мнение), той е с близо 20 на сто по-нисък, отколкото през юли, когато близо 60% очакваха сформирането на правителство. Тази заредена с кризи и неизвестности ситуация отваря нишата за още по-нови нови проекти.

Проектът на Петков и Василев се цели поне в десятката

Преминаването на новия политически проект на двамата служебни министри от виртуална към електорална реалност очевидно ще бъде една от топ интригите в предстоящата кампания. И двете социологически проучвания са правени преди двамата бивши министри да обявят официално политическата си формация, но социолозите отчитат сериозната и нарастваща лична подкрепа, с която те се ползват.

Първото тестване на този проект в проучването на "Алфа Рисърч", показва потенциал от 8-9% от твърдо решилите да гласуват. На тази база може да се смята, че този проект категорично се цели в резултат не по-малък от "десятка", но дали ще запази това ниво, или ще бележи по-големи флуктуации надолу или нагоре, ще зависи от поне няколко ключови фактора – политическата плътност и интегритет на конкурентните политически сили, усещането за автентичност на новата партия и от това как този нов звезден отбор ще си партнира и подава топката с президентския отбор.

За момента, при цялата неизвестност относно реалната политическа физиономия на новия проект, той вещае поне няколко труса в сега действащите политически субекти: най-голяма се очертава щетата за "Изправи се.БГ!Ние идваме!", които идването на Харвард потапя под бариерата. На второ място, засилва и без друго започналата ерозия в ИТН, които могат да паднат до трета-четвърта позиция. На трето, прекъсва възходящият тренд при Демократична България. И на четвърто, може да разклати периферията на системните партии.

Разбира се, трябва много ясно да си даваме сметка, че в условията на изключително мобилни обществени нагласи, всеки категоричен извод е рисков, отбелязват от "Алфа Рисърч". Едва когато новата партия излезе на светло, със своите заявки, лица и при ясно очертало се поле на конкуренция с останалите политически сили, ще могат да се оценяват реалните параметри на нейния потенциал.

Кирил Петков бие по личен рейтинг Бойко Борисов

От "Галъп" посочват, че изследването няма как да установи недвусмислено подкрепата за тепърва създаващата се формация на Кирил Петков и Асен Василев – тъй като теренът на изследването е преди обявата на намеренията им. Двамата са сред политическите фигури у нас с най-бързо растящ личен рейтинг. При цялата условност на отчитането на лично доверие, при Борисов, например, то е 15.1% (което е исторически минимум за него), докато при Кирил Петков през този месец е 33.8%, което го нарежда сред първите в класацията на най-харесваните политици, оглавявана от Румен Радев (с лично доверие от 65.5% през този месец).

Избирателна активност

Като цяло, според "Алфа Рисърч" се наблюдава електорална мобилизация в началото на септември и от конкуренцията в изборите зависи тя да бъде запазена.

Разочарованието от неуспеха на два поредни парламента да излъчат правителство и от безпрецедентно хейтърските отношения между политическите опоненти, но и между потенциалните съюзници, амбицира по-голямата част от избирателите да участват в изборите и да излъчат ново мнозинство. Извън тази, донякъде неочаквана нагласа, съчетаването на двата вида избори – президентски и парламентарни – също допринася за повишаване на интереса към вота и съответно, на избирателната активност. Непосредствено преди разпускането на парламента 51.7% от пълнолетните граждани декларират готовност да участват в следващите парламентарни избори, а 55.4% - в президентските. Тъй като президентските избори по принцип теглят вота нагоре, може да се предполага, че ако кампанията не протече по начин, който да отврати избирателите и ако не възникнат технически затруднения, над половината пълнолетни българи биха упражнили правото си на глас.

В проучването на "Галъп" 47.1% казват, че със сигурност възнамеряват да гласуват на парламентарните избори. Други 23.8% вероятно биха гласували, но още не могат да кажат със сигурност. Това означава, че вероятно ще гласуват повече от 3 милиона българи, като изследването не отчита гласове в чужбина. Тепърва ще се отчете какво ще е влиянието на провеждането на парламентарни и президентски избори в един и същи ден.

Положителна оценка за служебния кабинет, но с критики за пандемията

Проучването отчита още положителна оценка за служебното правителство, но съществени разлики в оценката за отделните направления.

Най-висока оценка получава правителството за организацията на изборите на 11ти юли – 63% положителни мнения. Ограничаването на корупцията и разхищението на държавни средства се определя като успешно от 43.7% от анкетираните. В други две ключови сфери обаче преобладават критичните оценки. Едва 27% смятат, че правителството се е справило с подпомагане на бизнеса и със социалната политика, 45.6% са на противоположното мнение. Като най-слаби се оценяват действията на кабинета по ограничаването на Covid пандемията и ваксинацията – 24.2% положителни, срещу 42% отрицателни мнения. В резултат, цялостната дейност на служебното правителство до този момент се ползва с 44.9% одобрение, срещу 30.9% неодобрение.

Служебният премиер Стефан Янев е с по-висок рейтинг от кабинета – той получава 48.7% положителни оценки, едва 18.9% отрицателни, а почти всеки трети (32.4%) няма определено мнение.