ИТН подкрепя 36-то училище в София отново да носи името на ген. Иван Колев

Парламентарната група на "Има такъв народ" подкрепя инициативата за връщане на името на ген. Иван Колев на 36-то училище в София по повод годишнината от Добричката епопея. Декларацията от името на групата на ИТН представи депутатът Иван Хиновски.

"Конюнктурното премълчаване на българската победа над агресорите е позорно. Десетилетия наред поколения млади българи израснаха без историческа памет за събития, с които биха се гордели и най-големите нации. Добруджа - люлката на нашата държава, земята, която помни устрема на конницата на Аспарух заслужава от тази трибуна да отдадем почит на героите на Добричката епопея", заяви Хиновски.

С декларацията от ИТН призоваха да се отдаде необходимата почит пред подвига на ген. Иван Колев, ген. Тодор Кантарджиев, ген. майор Христо Попов и стотиците български войни.

"Ние, народните представители от 46-ото НС, предлагаме да подкрепим една отколешна родолюбива инициатива за връщане името на 36-то столично училище "Максим Горки" на това на бащата на българската конница ген. Иван Колев. Нека този акт бъде начало на битката за национална памет", заявиХиновски от парламентарната трибуна.

Генерал-лейтенат Иван Колев е известен като бащата на българската конница. Той е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското селоБановка, което се намира на 25 км източно от Болград. Завършва Болгардската гимназия. През 1884 г. заминава за София, където работи в Софийския окръжен съд първо като помощник-секретар, а след това като секретар.

Записва се доброволец в Ученическия легион, за да участва в Сръбско-българската война през 1885 г. Година по-късно постъпва във Военното училище в София. Като отличник е определен за артилерист, но тъй като от малъксе увлича по ездата заявява, че ако не бъде зачислен в конницата, няма да служи. Завършва Военното училище в София, а след това и Военната академия в Торино през 1894 г. Участва в Балканските войни и Първата световна война. Под негово ръководство е освободена Добруджа до делтата на река Дунав. За заслугите му на 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор.

Паметни са думите му, произнесени на 4 септември 1916 г., пред строената българска конница, когато към командваната от него дивизия се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската:

"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи, но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи на обединението на България!"

Българите разгромяват руската пехота, въпреки че до този момент се е смятало, че конница не може да успее. На 10 март 1917 г. поема командването на останалата в Добруджа самостоятелна българска армия.

През май 1917 г. заминава на лечение във Виена, където е произведен в чин генерал-лейтенант, но в края на юли същата година умира.

По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София. Главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен сравнява българския пълководец с кайзер Фридрих Велики, който също е бил известен кавалерист.