ИТН предлага таван за държавно и общинско финансиране на медии

Таван за финансирането на медиите чрез проекти от държавата, общините или техни фирми готви партията на Слави Трифонов. "Има такъв народ" предлага подобна подкрепа по всички договори да не може да надвишава 5% от годишния оборот на съответната медиа за предходната година. Друга промяна цели да реши проблема със скритата или добре прикрита собственост на някои медии. Решение според ИТН е за автор на неподписани статии да се приема главният редактор на медиата.

Предложенията са заложени като поправки в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. За последно този закон бе проекроен преди около две години с поправките на бившия медиен магнат и депутат от ДПС Делян Пеевски.

Таванът 5 на сто

Ограничението за общо финансиране до 5% от оборота се отнасят за проекти, сключени с медии от държавни или общински власти или съответно техни фирми. То ще е в сила и когато изпълнителната и местната власт търсят партньорство с медиа, за да изпълняват проекти на ЕС или от други международни финансови институции и донори. Посочва се, че договори до този праг ще могат да се сключват с медии, само ако изданията са регистрирани като такива съгласно закона, като ИТН предлага освен собственикът им, задължително да се посочва и главният им редактор.

Ако държавно ведомство или община сключи договор с нерегистрирана по закона медиа, ще бъде глобена между 500 и 5000 лева, пише още в поправките на Тошко Йорданов, Станислав Балабанов, Филип Станев и Ивайло Вълчев.

"Твърде много медии съществуват само на общински бюджет. Да не говорим, че националните телевизии - частни, огромен процент от бюджета им се формира точно по линия на разни оперативни програми, всъщност те зависят реално от властта и затова дълги години наблюдавахме как двете големи частни медии правеха доста творчески новини по отношение на управлението на Бойко Борисов, защото наистина бюджетът им и заплатите им зависеха от това. В крайна сметка медиите трябва да се борят на свободния пазар и да живеят от рекламите и от стойността на продукцията си, а не да зависят от държавно финансиране", коментира в четвъртък в кулоарите на парламента Тошко Йорданов от ИТН.

Главният редактор - автор на всички неподписани материали

Ако минат през парламента, промените на "Има такъв народ" ще превърнат главния редактор на съответната медиа в автор на всички неподписани материали:

"Главният редактор носи редакционна отговорност за публикациите на изданието или на доставчика на медийни услуги. Когато не е посочен или не може да бъде намерен идентифициран автор, за автор на публикацията се счита главният редактор."

Прави се уговорката, че при отсъствие на главния редактор по болест, временно отстраняване от длъжност, и "заемане на държавна служба, включително като народен представител и член на политически кабинет, неговите функции се изпълняват от зам.-главен редактор, който трябва да отговаря на изискванията за редактор".

Наред с това поправките предвиждат във всеки брой на печатните периодични издания да се публикува редакционно каре с трите имена на собственика, наименованието и седалището на фирмата издател и лицата, които притежават на 10% от капитала на дружеството.

"Много често собственикът на медията е неизвестен. Ако някое жълто издание напише, че сте изял баба си и решите да го съдите, отговорността ще носи собственикът. Ако се приеме, отговорността ще е на главния редактор", поясни Тошко Йорданов.

На втори глас

Преди ден и ГЕРБ лансираха промени, свързани с медиите, но само печатните – най-вероятно предизвикани от скандала около вестник "Труд". Също. Партията на Бойко Борисов предложи печатни медии да наемат без търг и конкурс държавни сгради, в които да помещават редакциите си.

Поправките стават в момент, когато Министерство на културата поиска в. "Труд" да напусне негови офиси, помещаващи се в Музея на социалистическото изкуство в София. Причината, посочена от министър Велислав Минеков, е неплащан редовно наем и задължения вълзизащи за общо 150 000 лева.

Законопроектите на ГЕРБ и ИТН най-вероятно ще трябва да бъдат внесени в следващия парламент, тъй като настоящият всеки момент може да бъде разпуснат, а до финала му депутатите се очаква да приемат други спешни закони като актуализацията на бюджета, промени, свързани със съдебната власт и др.