Американски войски у нас? Да, но само под българско командване

Два дни преди срещата на военните министри от НАТО, България остава на позицията, че допълнителни сили на съюзниците могат да бъдат разположени у нас само в рамките на батальонна бойна група на Алианса под българско командване.

Премиерът Кирил Петков коментира в понеделник, че всички наши партньори са приветствали тази позиция.

"Под българско командване, но координирани през НАТО", каза Петков пред бТВ.

Той за пореден път коментира, че България ще използва кризата около Украйна като възможност за развитие на българските въоръжени сили.

"Ако има разделение в ЕС и НАТО – идеята за тези съюза се обезсмисля. За натовските войски обяснихме – рамкова държава България, с български батальон, а дефицитите ги попълваме със съюзнически войски. Но тези дефицити ясно ги отразяваме кои са и ще бъдат под българско командване", добави той.

Малко по-рано и президентът Румен Радев коментира, че "като рамкова страна във формирането на батальонната бойна група България е отворена към всички съюзници за участие на техни контингенти".

"Както знаете, България е част от усилията за деескалация, но и част от усилията за усилване на източния фланг на Алианса. Като рамкова страна във формирането на батальонната бойна група България е отворена към всички съюзници за участие на техни контингенти, които да допринесат за запълване на дефицита от способности в нашите Сухопътни войски", посочи Радев в отговор на въпрос трябва ли България да приеме разполагането на допълнителни американски сили у нас, ако има такова предложение.

САЩ вече разположиха допълнителни сили в Румъния и Полша, но не и в България, след като правителството излезе с официална позиция, че е готово само на батальонна бойна група, в която да е рамкова страна и страна домакин. Темата обаче още се обсъжда в НАТО.

"България е и суверенна държава, но и лоялен съюзник и член на НАТО и това са двата водещи принципа, които определят позициите ни", посочи Радев.

Идеята на България засега е да разчита на съюзниците за "дефицитите" в Сухопътните войски, така че вероятно се очаква помощ с бронирани машини и друга модерна техника, с която те не разполагат. Практиката обаче е рамкова страна да е някоя от големите армии в НАТО, която разполага с възможности.

В България вече започна съвместна мисия с Испания за охрана на въздушното ни пространство. У нас са 4 самолета Eurofighter EF-2000 Typhoon II и 130 испански военни.

Състоянието на въоръжените сили ще бъде обсъдено на заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), очаква се да се изяснят и конкретните параметри на засилването на отбранителния потенциал у нас заради кризата в Украйна.

Радев не очаква пълномащабна война в Украйна

"Всички се надяваме, че ще бъде избегната пълномащабна война в Украйна", коментира Румен Радев

"Всеки ден има преговори на най-високо политическо решение. Който си мисли, че кризата ще бъде решена по военен път, греши. Единственият път за намиране на устойчиво решение е по преговорите и дипломацията", допълни той.

По думите му най-големият риск за сигурността на България е да се неглижират проблемите на въоръжените ни сили.

"Не можем да се сещаме за тях само от криза до криза и от катастрофа до катастрофа. Трябва да има непрекъснато внимание на най-високо държавно ниво към тяхната боеспособност и точно тези проблеми ще дискутираме и утре", добави Радев.

Вицепрезидентът Илияна Йотова от своя страна, че посочи, че КСНС трябва да излезе и с гаранции за защита на българската общност в Украйна при евентуална ескалация на напрежението и военен конфликт.

"Аз много бих искала в него да намери място, изречение, гаранции за нашите общности в Украйна. Това е най-голямата ни историческа диаспора зад граница. Говорим в случай, че действително се стигне до конфликт, вероятно една голяма част от тях ще станат бежанци. Трябва да сме готови в този момент и българската държава трябва да намери най-добрите, да предложи най-добрите условия", каза Йотова.

"Много лесно може да пламне искрата"

Бившият външен министър Ивайло Калфин и сегашен директор на Европейската агенция за подобряване на условията на живот и труд коментира от своя страна, че от практическа гледна точка никой не очаква пълномащабна война, която ще обхване цялата територия на Украйна.

В някои случаи е много тънка разликата и много лесно може да пламне искрата между пропагандата и тежките решения, посочи Калфин пред БНР.

По думите му конфликтът стига до доста гореща фаза.

"Конфликтът се състои в това, че Русия реагира изключително нервно на разширяването на НАТО до границите ѝ. Русия има проблем, когато става въпрос за разширяването на НАТО до границите ѝ", посочи той. Калфин отбеляза, че същевременно Русия се чувства силна и икономически, със значителните приходи от доставки на петрол и на газ. "Може би за последните десетилетия руската икономика и руската позиция, геополитически, е може би най-силна досега.", коментира той.

"Ако се премине една граница, това е знакът, който се дава от страна на НАТО, това може да се случи от действията на самата Русия", допълни Калфин.

Според него ЕС се е включил много активно чрез НАТО в диалога с Русия.

Калфин е на мнение, че в подобен конфликт една държава трябва да предвиди всички сценарии, "включително най-лошия и най-малко вероятния".

Цената на петролните продукти вече тръгна по една линия на политическата ескалация, която е трудно предвидима, коментира Ивайло Калфин.