Иван Григоров: Прокуратурата - в изпълнителната власт

В съдебната система трябва да е само съдът, а органите на предварителното производство и прокуратурата да преминат към изпълнителната власт. От 1 януари 2007 г. трябва да започне дискусия от професионалисти и веднага една сериозна процедура за променяне на структурата на съдебната система, коментира в събота председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров по "Нова телевизия".

Експерти на Венецианската комисия многократно препоръчваха и следствието, и прокуратурата да бъдат извадени от независимата съдебна власт.

Опит да бъде наложен в България европейският модел, обвинението и оперативните служби да са към изпълнителната власт, не бе направен, защото управляващите от НДСВ и ДПС, както и БСП и част от съдебната власт, се обявиха против свикването на Велико народно събрание, което единствено може да промени радикално съдебната система.

Според Григоров, няма никаква пречка, когато парламентът избира Министерския съвет, да избере и главен прокурор. "Прокуратурата може да бъде и към Министерството на правосъдието, както е в Съединените щати, може да бъде и като отделна самостоятелна структура, както беше преди 10 ноември - Главно следствено управление към МВР - това е вече въпрос на законодателство", посочи върховният съдия.

Според Григоров, реформата категорично трябва да бъде направена от едно Велико НС:

"За мен редът е такъв - влизане в Европейския съюз, веднага процедура за Велико народно събрание със строго дефинирани приоритети с какво ще се произнесе Великото народно събрание, това е задължително по конституция, разбира се, и промени в структурата на съдебната власт. Тогава нещата ще тръгнат значително по-добре и тогава под съдебна власт... и отговорност на съдебната власт няма да се търси от всеки, от цялата група, и непрекъснато да се говори за съд, докато съдът е крайният пункт на цялата верига - от извършване на престъпление до наказване на виновното лице или оправдаване на невинното лице".

Като аргумент за неефективната работа на прокуратурата, Григоров цитира данни от доклад на самата прокуратура до Висшия съдебен съвет за дейността ю през 2003 г.

По глава "Организирана престъпност", прокуратурата докладва, че за цялата страна е образувала общо 150 дела за разследване на престъпления с прояви на организирана престъпност. Това е 0.08 на образуваните разследвания за всички престъпления по Наказателния кодекс, отбеляза съдията.

За убийства по поръчка или в изпълнение на решение на организирана престъпна група е образувано през 2003 г. едно следствено дело.

За телесна повреда по поръчка или в изпълнение на решение на организирана престъпна група в България е образувано едно следствено дело. Нито едно дело няма за отвличане и противозаконно лишаване от свобода. 1 дело е образувано и е внесен обвинителен акт в съда за трафик на хора.

За изнудване, рекет от престъпна организация или група - три следствени дела, от които две са прекратени от прокуратурата и е внесен един обвинителен акт в съда.

За отнемане на моторни превозни средства от организирани престъпни групи има образувани 7 следствени дела, пет от които са прекратени, няма внесен нито един обвинителен акт през 2003 г. в съд.

За контрабанда на стоки, извършени от лица по поръчение или по решение на организирана престъпна група, през 2003 г. са образувани 3 следствени дела, в съда са внесени 2 обвинителни акта.

За контрабанда на наркотици, свързани с организираната престъпност - внесени в съда два обвинителни акта. И общо за 2003 година престъпления срещу митническия режим от организирани банди... има пет обвинителни акта.

Григоров посочи, че срещу фалшификатори на пари, каквито МВР непрекъснато се хвали, че залавя, има образувани 11 следствени дела, един обвинителен акт за 2003 г.

За цялата 2003 г. има внесен един обвинителен акт за пране на пари.