Иван Искров обвини политиците и експертните ”групи за натиск” за хаоса около КТБ

Оздравяването на банката било възможно само с решение на парламента

Иван Искров, сн. БГНЕС

Управителят на БНБ Иван Искров обвини ”хаотичните изяви на различни групи за натиск, преследващи разнопосочни частни интереси” и ”многократната промяна в становищата на политици и експерти” за усещането за непредвидимост около Корпоративна търговска банка (КТБ). Искров обяви, че БНБ не може сама да оздрави и отвори банката и съобщи, че досега няма постъпило ”ясно структурирано и обосновано становище за оздравяване на банковата група КТБ”. Изявлението на Искров в събота дойде в отговор на отвореното писмо на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов до него.

Той заявява, че какъвто и да е вариант за оздравяване и отваряне на банката минава през решения на правителството и следващия парламент.

”Единствено консолидирана политическа подкрепа за бързи и координирани действия може да ограничи риска от увеличаване цената на оздравяването на банковата група КТБ”, коментира Искров.

Той заявява, че законодателството не позволява ”групи за натиск – без значение дали произлизат от синдикални, работодателски или други среди – да вземат управленски решения в областта на централното банково дело и банковия надзор”.

”Отговорността се носи от БНБ и затова централната банка е много внимателна в своето публично говорене и срещи – именно защото носи отговорност… Ето защо не приемам лекотата, с която те си играят с притесненията на вложителите в банкова група КТБ и с която създават нереалистични обществени очаквания”, посочва Искров.

Натискът върху БНБ за бързо разрешаване на кризата с КТБ в последно време се засили, като в него се включиха експерти, различни бизнес организации, синдикатите и омбудсманът.

”Най-голямата заблуда, внушавана от критиците на БНБ и изобщо некореспондираща с действащото законодателство е, че при сега действащата законова рамка БНБ можела сама да оздрави и да отвори КТБ. Това не само е невъзможно да се случи, това е опасна манипулация на общественото мнение и допълнително нагнетяване на напрежение сред вложителите в банкова група КТБ”, казва Искров.

Той отхвърля обвиненията в бездействие на БНБ и заявява, че ”както става все по-ясно на цялото общество, действащото законодателство предоставя твърде ограничени възможности на централната банка – възможности, които са далеч под традиционно високите обществени очаквания към БНБ”.

Той прехвърля топката на политиците като припомня, че водещите парламентарни партии не постигнаха съгласие за решение на кризата чрез приемане на нов закон.

Искров припомня, че на одиторите е даден срок  до 20 октомври да завършат своята работа.

”Надявам се, спомняте си, че бе назначена десетдневна проверка на активите и пасивите на банкова група КТБ. Публично оповестеното заключение на одиторите бе, че в резултат на липсата на достатъчно информация не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си. Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв. Именно този безспорен факт значително забави процеса, а не някакво бездействие на БНБ, нейния управител, квестори и одитори”, обяснява Искров.

Той заявява, че ще обърне изключително сериозно внимание на желанието на сегашните акционери на КТБ, заявили интерес да се включат в оздравяването на банката, но припомня, че те са поискали осигуряването на държавна помощ.

”Във всички предложения за оздравяване на Корпоративна търговска банка, направени досега, основен акцент е поставен върху осигуряването на държавна помощ – както от Държавния резервен фонд на Султаната Оман, така и от финансовия консултант EPIC, представляващ консорциум от сегашните акционери...А когато става дума за държавна помощ, вие добре знаете, че такова решение е в правомощието единствено на правителството и Народното събрание на Република България”, посочва Искров.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?