Иван Иванов от ДСБ ще е новият шеф на енергийния регулатор

Горещият стол на председател на новата Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) най-вероятно ще бъде зает от дългогодишния депутат от ДСБ и енергиен експерт Иван Иванов. Регулаторът, който редовно е притиснат между исканията на потребителите и политиците за по-ниски цени на ток, газ, вода и парно, срещу настояванията на компаниите от бранша за цени, съответстващи на разходите им, вече не се назначава от Министерския съвет, а се избира от парламента след изслушване на всеки номиниран.

Иван Иванов е издигнат от Реформаторския блок и е единствена номинация за председателския пост, стана ясно в сряда след изтичането на крайния срок на внасяне на предложенията на парламентарните партии и народни представителите.

Иванов, който беше дългогодишен член на енергийната парламентарна комисия, ще бъде подкрепен от ГЕРБ, а вероятно и от останалите политически сили в Народното събрание.Той коментира пред Mediapool че е приел предизвикателството да участва в предстоящите реформи в областта на енергетиката и възможността да допринесе за преодоляване на проблемите в сектора. Той допълни,че разчита на съдействието на останалите членове на регулатора, които бъдат избрани от парламента.

В новата КЕВР със сигурност ще влязат и номинираните от ГЕРБ Светла Тодорова и Евгения Харитонова, които и в момента са в комисията. Тодорова бе назначена за председател през септември 2014 г. от служебното правителство на Георги Близнашки и под нейно ръководство бе взето непопулярното решение за вдигане цената на тока с 10 процента точно преди парламентарните избори. Харитонова също бе председател на енергийния и воден регулатор по времето на първия кабинет на ГЕРБ, а след това стана и зам.-министър на енергетиката.

Заради негласната договорка между парламентарно представените партии управляващите от ГЕРБ и Реформаторския блок да получат по две квоти в бъдещата деветчленна комисия, а останалите политически сили – по една, неминуем изглежда и изборът на кандидатите на БДЦ и ДПС, които са номинирали само по един човек. От страна на БДЦ това е Георги Златев за ресор енергетика.

Дългогодишния депутат от ДПС Ремзи Осман пък е предложението на партията на Лютви Местан за юрист на КЕВР. Негови преки конкуренти за тази позиция са предложената от Патриотичния фронт Милена Миланова и Елена Маринова, което е номинация на Реформаторския блок. Маринова е предложена и за ресор енергетика, но вероятно няма да я огрее за нито едно от двете места, тъй като ГЕРБ са против нейното назначение.

Маринова е служител в комисията и съпруга на бившия председател на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Той бе уволнен в началото на 2013 г. от тогавашния премиер Бойко Борисов в условията на масови протести срещу цените на тока и парното, заради които и в крайна сметка Борисов подаде оставката на кабинета си малко по-късно. Формално поводът за отстраняването на Семерджиев бе конфликт на интереси заради даден лиценз на енергийна ферма на негова близка, но прокуратурата прекрати разследването срещу него заради липса на доказателства, че е получил облага от това свое действие.

Сред другите номинации на Реформаторите е Славчо Смилков, който е представител на СДС. Той е бил шеф на дирекция "Жалби" в регулатора, както и шеф на енергоразпределбителното дружество в Благоевград преди приватизацията му от ЧЕЗ. От ГЕРБ заявиха, че при гласуването на кандидатите няма да подкрепят и него.

Така Реформаторите имаш шанс да получат член на КЕВР в областта на водоснабдяването, в която е номиниран Валентин Петков.

Членът на Сметната палата Свилена Симеонова, за която също имаше неофициална информация, че ще е сред номинираните за КЕВР от Реформаторите, в крайна сметка не е във финалния внесен в парламента списък с кандидатите.

Най-много кандидати за членове на регулатора са внесли от БСП – шестима. Сред тях е небезизвестният Еленко Божков, който бе зам.-председател на комисията от юни 2013 г., когато бе назначен от правителството на Пламен Орешарски, до началото на септември 2014 г. Тогава той бе отстранен от служебното правителство на Георги Близнашки заради политически изказвания и конфликт на интереси. Тогава Божков отказа да си подаде оставката и заяви, че махането му от регулатора обслужва корпоративни интереси. Сега той е предложен за ресор енергетика.

За същия ресор социалистите са номинирали и Валентин Терзийски, който е дългогодишен шеф на плевенската топлофикация и председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България. Останалите кандидати на БСП в областта на енергийното регулиране са Илиян Илиев и Любомир Денчев, който преди години беше директор на "Булгаргаз", а после и на "Булгаргаз Холдинг", преди той да стане "Български енергиен холдинг".

В ресор водоснабдяване БСП са номинирали депутата си Димитър Кочков, който е ВиК-инженер и има дълъг стаж във ВиК-Плевен и Петър Бояджиев, който също е от бранша с опит във ВиК-Пловдив.

Патриотичният фронт е внесъл пет предложение за членове на КЕВР. Сред тях е финансовата директорка на НЕК Румяна Кръстева, както Mediapool писа. Тя е единственият кандидат за позицията икономист в регулатора и по всичко изглежда, че това ще е човекът на Патриотите в бъдещата комисия, ако се спази уговорката за квотите. Останалите техни предложения са Александър Йорданов, Петко Михайлов и Владимир Владимиров за ресор енергетика и Милена Миланова за юрист.

"Атака" и АБВ не са предложили свои номинации за Комисията за енергийно и водно регулиране и това перфектно се вписва в плановете за квотите, защото се попълват перфектно.

По време на изслушването на кандидатите, насрочено за идния вторник, към тях ще могат да бъдат отправяни и предварително внесени в енергийната парламентарна комисия въпроси от медиите.

Изборът на членовете ще е явен чрез компютризираната система за гласуване.

За избран ще се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите депутати. Ако няколко кандидати за една длъжност са получи повече от половината от гласовете, избран е кандидатът, получил най-много гласове "за". Когато никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове се прави повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове "за". Ако и тогава никой не получи необходимите гласове, НС приема решение за откриване на нова процедура за избор.