Иван Костов: Без политическо лидерство протестът ще остане стихиен и е обречен

Без политически лидери не може да се решават политически проблеми, без политическо лидерство сегашният протест ще остане стихиен като февруарския. Това каза пред бТВ във вторник бившият председател на ДСБ Иван Костов, който сега ръководи изследователското звено Лаборатория за управление на рискове при Новия български университет. Костов обяви оттеглянето си от политиката през юни т.г., а при обявяването на новия си проект каза, че продължава с научна и аналитична дейност, която може да е в помощ и на политиката.

Запитан дали протестите са риск за страната, Костов отговори, че три пъти протести са сваляли български правителства – на Луканов през 1990, на Жан Виденов през 1996 г. и на Бойко Борисов тази година през февруари.

Нямаме основание да подценяваме силата на протестите като способни да предизвикат политически последици, включително правителствена криза, каза Костов. Той добави, че в неговата лаборатория са направили специален доклад върху протестите.

"Протестите се разфокусираха"

"Протестите се разфокусираха. Нямаха лидерство, не желаеха да придобият политическа форма, така може би най-бързо може да се каже какво се случи с тези протести. Протестният потенциал е запазен като много висок, но причините са от друго естество. Ако не се появи политическо лидерство, ще бъде стихиен протест като този през февруари", прогнозира Костов.

Той смята, че социалните рискове остават много високи, близки до критичните си стойности, което е постоянно огнище за напрежение. "Тази ситуация може да изкара хората на улицата", заяви Костов, който показа математически модел, по който са измервали в неговата лаборатория политическата несигурност.

Рискът – абсолютната и относителната бедност в България

"Няколко показателя има като, например, показателят за абсолютна бедност – България е най-бедната страна в ЕС. Почти най-неблагоприятен е показателят за относителната бедност – това е показателят за неравенство, и третият показател, натоварващ рисковете, е много високата безработица", обясни Иван Костов.

"Без България да има проблемите на страните с голям външен дълг, се сравнява по тях с висок дял на безработните. Има и други показатели за висок социален риск – държавата спасява бюджета на ДОО с една субсидия, която е почти половината от приходите от осигурителни вноски. 48% е делът на тази субсидия спрямо собствените приходи от осигурителни вноски на ДОО през 2013 и е 44.5% през 2013 г.", продължи той.

"Много е тежка и ситуацията в болниците. Там натрупващите се дългове прехвърлят върху хората част от тежестите по здравната услуга, а именно да се доплаща или да не бъдат лекувани. 850 000 български граждани, които не са здравно осигурени и има 1 150 000 в чужбина, които не са осигурени пак, това постоянно натрупване на дългове в болниците, води до това хората да нямат достъп до здравеопазване. Това може да изкара хората отново на улицата", коментира Костов.

Според него, високият пик за националните рискове се дължи на увеличение на несигурността, която идва от демографската криза. "През 2012 над 1% е сривът на населението. Няма по-голямо дъно в България в момента", отбеляза бившият лидер на ДСБ и добави, че България е страната с най-тежка демографска ситуация.

Костов посочи още един риск, увеличаващ несигурността в страната. "Този риск се дължи на 11 088 случая на гранични нарушения на суверенитета, говоря за нелегалните емигранти. Това крие огромен риск", отбеляза той.

Оздравяването на политическата система минава през изборите

Според него "най-голямата динамика в риска, най-високият показател по несигурност е политическият риск.

"Тази година политическият риск много се е увеличил – основни причини за това са проведените предсрочни избори. Страната е преживяла политическа криза, правителствена и парламентарна, което е довело до предсрочни избори и е загубено доверието в правителството и в НС", каза Костов.

Нетното недоверие към правителството е същото, каквото е било недоверието към правителството през декември на Бойко Борисов. Нас ни управлява правителство с много ниска степен на доверие, а би трябвало да е обратно. Би трябвало след избори доверието в институциите да нарасне, надеждите, че нещата ще се оправят от новото правителство. Сега е точно обраното. Обяснението е, че има дълбока порочна политика на назначение на кадри, друга сериозна причина е много нестабилната конструкция, върху която се опря правителството в началото на мандата - обстоятелството, че трябваше да се опира на националистически и ксенофобски вот на практика. Това лишава правителството от много възможности", подчерта Иван Костов.

На въпрос дали предсрочни избори ще стабилизират страната, той каза, че на това никой не може да отговори.

"Най-неприятното в ситуацията е, че най-мощното лекарство за оздравяване на политическата система на страната, са изборите. Очевидно не е използвано навреме и по начин, по който ще доведе до оздравяване и стабилизиране на положението на обществото и на институциите. Имаме предвид и че Борисов предизвика тези избори. ГЕРБ предпочете да предизвика избори, за да възстанови част от загубения си авторитет, но едновременно с това несигурността на страната се увеличи много рязко. При ситуацията сега, ако гледаме изчерпаните средства дотук за политическо решение, единственото политическо средство на хоризонта са евроизборите през май. Те ще покажат има ли изход за България за стабилизиране на страната", посочи Костов.

Стрес тестове за социологическите агенции за достоверност на резултатите им

За социологическите агенции той коментира, че сме видели "пълна анихилация на социологическа агенция, която изгоря в опита си да обслужва една политическа сила", но не посочи за коя агенция става дума.

"Големият проблем е, че една значителна част от информацията е недостоверна, тя се произвежда с цел манипулации - както е направила тази социологическа агенция. Решението е да бъдат подложени социологическите агенции на стрес тестове за достоверност. Те така или иначе са предсказвали изборни резултати. Резултати истински е имало, математически е лесно и възможно да се моделира тази ситуация и да се покаже кои социологически агенции и в каква степен са в състояние да издържат тест за изборните резултати", предложи Костов.

За Реформаторския блок: Младите хора там бързо ще се развият като лидери

Иван Костов отговори и на политически въпроси. Той отбеляза, че е останал член на ДСБ, но редови, в което не вижда нищо лошо. "По време на демокрация да си политик, е временно носене на отговорност, това го е казал немски политик", вметна той.

Запитан за Реформаторския блок, бившият лидер на ДСБ заяви, че "тези млади енергични мъже се справят добре". А за "Синьо единство" и Надежда Нейнски, Костов каза, че "там има драматично несъгласие за формата на единството, на структурата каква да бъде. Като има такова несъгласие практически не може да се сглоби цялото".

"Реформаторският блок със сигурност трябва да има политическа форма, каква ще бъде, те ще решат. Трябва да заемат място, да кажат къде са по отношение на управляващите и на другите партии. Мисля, че тези млади хора много бързо ще се развият като лидери. Това са и моите надежди", коментира Костов.

"Очаквах да се случи това с Христо Бисеров"

За Христо Бисеров той каза, че е очаквал това, което се случи с бившия зам.-председател на ДПС.

"Това не е тайна отдавна. Аз съм казвал тези неща преди толкова години. Отворете старите публикации, то всичко е написано. Никога не съм крил какво се е случило навремето. Всичко, което е говорено и официално, и неофициално, и от името на СДС, всичко това е запечатано в медиите. Все тая надежда, че ще дойде мигът, когато млади изследователи ще се върнат назад и ще прочетат цялата тази история. Тази тема ми е неприятна. Не ми се говори за тези неща", подчерта Костов.

За Бойко Борисов: Човек, който не може да прочете повече от една страница

За изказването на Бойко Борисов, че може да се срути валутният борд, "ако така продължават да ни управляват", Костов каза: "За човек, който не може да прочете повече от една страница текст, такова изказване е много смело и няма как да е вярно".