Иван Костов вижда шанс за сериозни реформи в ЕС след Брекзит

Коментирайки рисковете за Великобритания и Европейския съюз от решението на британците да напуснат общността, бившия премиер Иван Костов изтъкна, че "рисковете за България са отслабването на влиянието и подкрепата на ЕС за модернизацията и реформирането на страната. Няма да им е до нас. Няма да отделят средствата”.

Друга негова прогноза, направена в неделя пред бТВ е, че ще се засили въздействието на авторитарните режими на Москва и на Анкара у нас.

"Добре е нашата страна да застане на позицията за дълбока интеграция на ЕС – парична, финансова, икономическа, институционална, правоприлагане, да се обявят за единна външна политика и въоръжени сили. Великобритания повече няма да пречи за това”, посъветва бившият лидер на СДС и ДСБ, който сега ръководи Център за анализ и управление на рисковете.

Иван Костов се обяви за премахване на европейските субсидии и трансформирането им в европейски инвестиции и европейска собственост в страните бенефициенти, тоест, вместо субсидии инвестиции, и то свързани с придобиване на собственост.

Според Костов българските политици трябва да инициират и формирането на единни политики в страните от Централна и Източна Европа.

По думите му България трябва да настоява за значително намаляване на административните органи и служителите в Брюксел и разходите за тях.

Запитан за положението и намеренията на Русия в цялата ситуация, той прогнозира, че занапред ще виждаме "дългата ѝ сянка".

"Тя се изразява в контраатаката на Русия - да реагира на натиска със санкциите, в които участваше целият ЕС. Контраатаката е да се разпадне ЕС, преди Русия да е изчерпила всичките си финансови резерви. А тя ще ги изчерпи реално в средата на следващата година. Не го казвам аз, казват го руски анализатори, обясни Иван Костов.

Сред добрите новини той посочи тази, че Турция загуби "най-силния си и авторитетен съюзник" за членство в ЕС, както и че трусовете могат да намалят силно партизанщината и корупцията, свързани с усвояването на еврофондове.

Решението на британците да напусна Европейския съюз засилва риска това да направят и други страни. Ефектът на доминото е напълно реален и зависи от това каква формула ЕС ще договори за излизането на Великобритания, коментира бившият премиер. Според него при предстоящото обсъждане на въпроса в ЕС, българските политици и институции "трябва да отхвърлят категорично предложението Великобритания да не задейства член 50, а да остане на ключови заседания и да договаря неофициално, защото това наистина може да взриви съюза”.

По отношение на условията на бъдещия договор между Британия и ЕС, трябва да се настоява за прилагане на норвежката формула – без да е членка на ЕС, Великобритания да продължи да спазва правилата на вътрешния пазар и законодателството на ЕС и да внася членски внос към съюза, защото в противен случай нейните банки и Лондонското сити следва да загубят своята европейска представителност, каза Иван Костов.

Великобритания ще мине през своята тежка криза, прогнозира той.

Възможно е обезценката на британския паунд да продължи, каза Костов, но отбеляза, че курсът на паунда спрямо еврото към днешна дата е спаднал с 6.8%, което не е рекордно и преди 5 години е бил на доста по-ниско ниво. В момента е 0.81 паунд за 1 евро, бил е 0.88, посочи Костов.

"Досега борсата регистрира през индекса на 100-те най-големи търгувани компании спад от 3.12%, но спадът, когато се появиха твърдите прогнози за излизане около 14 юни, беше минус 6.57%. Това е значителна обезценка в размер на около 105 млрд. британски паунда. Това обезценяване засяга компаниите, които се търгуват на борсата, и всички, които са инвестирали средства на борсата с оглед да извличат доходност. Българските финансови институции – пенсионни фондове и застрахователи, имат експозиции навън, ако имат на Лондонската борса, те вероятно са част от тези, които в момента търпят щети”, анализира още Костов.

По думите му декапитализацията на британските компании вероятно ще продължи.

Според него във Великобритания не е възможно да се проведе втори референдум, въпреки че се събраха милиони подписи в подкрепа на това искане.

Той заяви още, че много се е спекулирало по време на кампанията преди референдума, че Великобритания дава много пари в ЕС.

"Найджъл Фараж казва: 350 милиона паунда, които даваме седмично за ЕС, ще ги насочим в здравеопазването. 350 милиона седмично означават 18.5 милиарда, което надвишава 2 пъти и половина нетната вноска на Великобритания”, изчисли бившият премиер.

Великобритания дава 0.44% от БВП за членството си в ЕС. 1.019% от бюджетните приходи на Великобритания се внасят в европейския бюджет, допълни той.

Това трябва да се отговори на всички, които спекулират с темата колко ЕС взима от своите членки и ги харчи "за бедни страни" – както се произнесе г-н Путин в началото на една кампания. Става въпрос за много малка сума - това са фактите, заяви Иван Костов.