Иван Костов: Властите са пасивни пред руската хибридна агресия

Българските власти са пасивни пред руската хибридна агресия срещу нашето общество и държава, като дори сервилничат пред Кремъл и се опитват да не заемат позиция в започнатия от Русия конфликт с НАТО. Това заяви бившият министър-председател Иван Костов по време на провеждащата се в София конференцията на тема "Членството в НАТО - ключ към Европейския съюз". Тя е организирана от Атлантическия съвет по повод 70-годишнината на НАТО и 15 години от присъединяването на България към алианса.

Тревожното, по думите му, послание на Костов е, че българската несигурност сега е по-голяма отпреди 15 години.

От гледна точка на вътрешната несигурност, той припомни как, когато България ставаше член на алианса, е предупредил, че това членство не може да ни помогне да наложим върховенство на закона, да се справим с корупцията и организираната престъпност. Тези вътрешни дефицити на сигурност продължават да ни държат далеч от западните демократични стандарти, коментира Костов.

Външната несигурност пък сега е много по-голяма, като причините са анексията на Крим, последвалата руска хибридна война срещу Украйна и наложените в отговор санкции. Кремъл започна и ескалира конфликт с всяка от страните членки на НАТО, посочи той.

Според него Кремъл води дифузна война с психологически, икономически, политически, медийни и кибернетични атаки, преследва объркване, създаване на несигурност сред хората. Крайната цел е противопоставяне и разцепление в ЕС и НАТО. Първоначално нямаш единна реакция на алианса, едва след почти три години страните членки определиха действията срещу себе си като хибридна заплаха, каза Костов.

"Особено напреднала е тази война в страни, в които псевдонационалистически партии имат влияние върху управлението и България е сред най-уязвимите", добави той.

Спрямо България Костов определи руската хибридна заплаха като едностранна агресия. Причината според него е, че българските власти са пасивни пред заплахата за нашето общество и държава, опитват се да не заемат позиция в конфликта, започнат от Русия с НАТО, сервилничат пред Кремъл и не допринасят за колективна сигурност и отбрана в алианса.

Като пример той посочи липсата на позиция в случая с отравянето на семейство Скрипал във Великобритания. По думите му хибридната заплаха от Русия налага зависимост на партии и държавни институции като прокуратура, разследващи органи и органи за борба срещу корупцията.

В последните две години прокуратурата преследва политици, бивщите министри на външните работи и отбраната Даниел Митов и Николай Ненчев. Подсъдим е и Трайчо Трайков – единственият от участниците президентската предизборна кампания през 2016-та, който по думите на Костов не е повтарял руските опорни точки.

Той отбеляза, че екипът в ДАНС, който би трябвало да противодейства на руските служби, е разрушен, поради което защитата против руската хибридна заплаха е непрофесионална. Нанесени са тежки поражения на българската енергетика, трябва да се спрат незаконното финансиране на партии и руските проекти на наша територия. Според Костов е проблем и руската доминация в медиите у нас.

Бившият премиер препоръча България да следва политика на пълна солидарност със съюзниците си в Алианса, а НАТО да засили противодействието си на Русия.

Плевнелиев: Важно е да знаем кой пише историята

Траен устойчив мир е постижим само когато стигнем до сърцата на младите хора и когато дадем път не на интересите, а на принципите, заяви по време на конференцията Росен Плевнелиев, президент на България от 2012 до 2017 г..

"Около България цари нестабилност. Хората се притесняват, а политиците са призвани да решават страховете на гражданите, а не да заиграват с тях. Ако не искаме да има войни и конфликти отново, решенията трябва да бъдат глобални, всички заедно да отстояваме тези принципи", каза посочи в речта си Росен Плевнелиев. Според него сама България е слаба, не може да решава наболелите проблеми, но тя е силна, когато е част от големия съюз на НАТО.

Около нас цари нестабилност и съвсем нормално е хората да се притесняват, зависи от политиците да адресират страховете на гражданите и да ги решават по устойчив начин, а не да се заиграват с тези страхове, посочи Плевнелиев.

Според него решенията могат да бъдат само глобални, независимо дали става въпрос за тероризъм, за икономически и финансови кризи, за миграция.

Когато виждаме огромното противопоставяне, което не е вече по линията леви срещу десни, а е по линия на демократи срещу популисти, когато очакваме самото сърцето на европейската демокрация да бъде превзето от рекорден брой антиевропейци, когато знаем, че идващите избори са от основно значение, зависи от всеки от нас да се изправи пред лицето на гражданите и да защитава това, което смята, че е правилно за следващото поколение, отбеляза Плевнелиев.

Той припомни, че през последните пет години бяха взривени устоите на мира и то от държава членка на Съвета за сигурност на ООН – Русия.

Никой не вярваше, че ще бъде подкопан мирът и ще има прекрояване на граници. Заради това днес е важно да знаем кой пише историята. Дали войнстваща ревизионистично настроена империя на Изток от нас или Западът, който продължава да бъде световният гарант за мир, спазване на ценности и прогрес, каза Плевнелиев.

Посланикът на САЩ: Ф-16 е избор за стратегическо партньорство

Посланикът на САЩ Ерик Рубин отбеляза, че сегашните времена са тревожни и предизвикателни, но има и някои положителни моменти, независимо от предизвикателствата и заплахите, пред които се изправяме. Според него отбелязването на годишнината на НАТО ни дава възможност да препотвърдим споделените ценности, а и да помислим какви успехи са достигнати, какво не е постигнато и какво все още трябва бъде направено, както и да използваме тази възможност да адресираме заплахите и предизвикателствата.

Посланик Рубин отбеляза и председателството на България на Съвета на ЕС и посочи ролята на страната ни по отношение на подкрепата за интеграцията на Западните Балканите.
България демонстрира, че разбира важността да играе проактивна роля в региона като член на НАТО и ЕС, коментира посланикът.

Той обърна внимание и на решението за модернизиране на българските военна авиация и изрази мнение, че избирането на F-16 е правилно, защото това е не само най-добрият избор от техническа гледна точка, но е и стратегически избор за стратегическо партньорство за десетилетия напред.

"Преди 3 години дойдох като посланик и започнаха опитите за модернизация на армията. Това не е просто подходящото време, просто не е останало никакво време", каза Рубин.

Посланикът на Великобритания Ема Хопкинс заяви, че НАТО не е просто военна организация, има и политическа роля. Тя посочи, че трябва да промотираме НАТО, да продължим да обясняваме каква е целта на НАТО, да развенчаваме митовете.

Посланик Хопкинс коментира, че дори да напусне ЕС, Великобритания ще остане свързана и ще играе роля в европейската отбрана.