Иван Кръстев: Бежанците въплъщават революция, която тепърва предстои

Широко, но погрешно се предполага, че хилядите хора, стекли се по границите на Европа, и хилядите, които вече ги прекосиха, са бежанци от един неуспял бунт - Арабската пролет. В действителност те въплъщават характерна за 21-ви век революция, която тепърва предстои. Това пише българският политолог Иван Кръстев в анализ за британския в. "Файненшъл таймс", озаглавен "Страх и омраза в един свят без граници".

През 1981 г. изследователи от Мичиганския университет установиха, че нигерийците са също толкова щастливи, колкото и западногерманците, въпреки че са много по-бедни. Почти четири десетилетия по-късно положението е коренно различно. Според най-новите проучвания на повечето места щастието зависи право пропорционално от брутния вътрешен продукт на човек от населението.

Интернет даде възможност на младите африканци или афганистанци да видят с един клик на мишката как живеят европейците. Хората вече не сравняват живота си с този на съседите, а с начина на живот на най-благоденстващите жители на планетата. Те вече не мечтаят за бъдещето, а за други места. Смартфони и социални мрежи улесняват пресичането на границите, като същевременно ти дават възможност да запазиш етническата и религиозната си идентичност. Възможно е да си останеш сириец, докато живееш и работиш в Лондон или Берлин. Можеш постоянно да поддържаш връзка с близките си у дома или да следиш новините от родината си, отбелязва Кръстев.

В този свят на комуникации миграцията - за разлика от утопиите, лансирани от демагозите на миналия век - предлагат радикална промяна незабавно. Революцията на 21-ви век не се нуждае от идеология, политическо движение или политически водач. Сменяш не правителството, а географското си местонахождение. Отсъствието на колективни мечти превръща миграцията в естествен избор на новия радикал. За да промениш живота си, ти е нужна лодка, а не партия. На фона на растящото неравенство и застоя в социалната мобилност в страни като Украйна и Русия е по-лесно да пресечеш национални граници, отколкото класови бариери, подчертава политологът.

Мигрантската революция обаче е в състояние да предизвика контрареволюция и да прекрои демокрациите ни. В исторически план демокрацията бе средството, чрез което Европа интегрираше чужденците и се отвори за света. Много лесно обаче тя може да бъде превърната в инструмент за изолация и капсулиране, предупреждава той.

Безчетните прояви на солидарност с бежанците, бягащи от война и гонения, на които бяхме свидетели миналата година в Западна Европа, днес са помрачени от обратното явление - ширещ се страх, че този вид чужденци ще застрашат социалния ни модел и традиции, че ще унищожат либералните общества, заплашвайки правата на жените. Консерваторите се опасяват, че напливът от мигранти е смъртна присъда за културите в европейските страни. Страхът от радикалния ислям, тероризъм, престъпност и общото безпокойство от непознатото са в ядрото на нравствена паника, пише Кръстев.

Ситуацията променя коренно европейската политика и светогледа на мнозина на континента. Ако довчера те залагаха за сигурността си на изгледите Европа да бъде заобиколена от либерални демокрации с амбиции да се присъединят към съюза, днес тези хора се надяват да бъдат заобиколени от дружески режими - либерални или не, които искат и са способни да отблъснат човешката приливна вълна. Така привлекателната за чужденците мека сила сега се разглежда от страните членки като източник на уязвимост. Референдумът в Холандия за споразумението за асоцииране ЕС-Украйна е пример за тези настроения. Лагерът, казал "не" на ратифицирането на споразумението, иска да отправи послание, че Европа не желае не само бежанците, но и обществата, които мечтаят един ден да се присъединят към нея.

Тази промяна в нагласите личи и в отношенията с Турция. За да си осигури помощта на страната за облекчаване на бежанския натиск, европейските правителства мълчат за засилващия се авторитаризъм на Анкара. Те искат да дадат знак, че Европа не е толкова хубаво място, колкото смятат чужденците.

Накратко, лидерите на ЕС са в капан между риториката за демократичната революция като отговор на проблемите в един взаимозависим свят и обърканата реалност на миграцията като революция, заключава Кръстев.