Иван Кръстев: Кризата на политики и доверие застрашава икономиката

Иван Кръстев: Кризата на политики и доверие застрашава икономиката

Налице е криза на политиките, на доверието в институциите и дори на демокрацията, което в допълнение с отдавнашната демографска криза, е предизвикателство за развитието на българската икономика и на доходите на хората. Това коментира по време на годишната среща на бизнеса с правителството политологът Иван Кръстев, който е председател на управата на Центъра за либерални стратегии е и основател и член на Европейския съвет за външна политика.

Според него развитието на доходите на хората е гаранция, че демократичната система няма да колабира, а шансовете за оцеляването ѝ зависят от икономическия ръст.

Една от опасните тенденции, които се виждат в Европа и България независимо от икономическия растеж и повишението на доходите, е доверието в институциите като цяло, което е ниско, каза Кръстев.

Демокрацията не може да работи, когато залозите са прекалено ниски – например не се сменя правителството или нищо не се променя в живота, независимо кой е на власт. Тогава или избирателите губят интерес и желание да сменят политиците, или избраните не искат да напуснат властта. Усещането, че няма алтернатива пък кара обществото да търси алтернативи там, където ги няма, посочи политологът.

Проблемът с демографската криза също си казва думата, смята Иван Кръстев. Той отбеляза, че от 1990 г. Централна и Източна Европа е изгубила 18 млн. души от пазара на труда, което през 2030 г. ще доведе до поколенчески дисбаланси и младите хора ще губят бъдещите избори.

Една е мисълта, когато имаш 60 години живот пред себе си, друга е когато са 30, коментира Кръстев.

Според Иво Прокопиев, съдружник в организатора на традиционната среща на правителството с бизнеса "Икономедия", проблемът на икономиката е хибриден – има криза в либералния модел за развитие на обществото, има криза на стария модел за правене на бизнес заради дигитализацията на икономиката, а в допълнение инвеститорите и банките не искат вече да дават пари за въглищната индустрия и дизелови автомобили, на не знаят какво идва на тяхно място.

"Много от старите бизнес модели няма да оцелеят, затова е важен разговорът за качеството на институциите и доверието в тях, за спазването на правилата от всички и за качеството на човешкия капитал", посочи Иво Прокопиев.

Според него институциите, които трябва да реагират на бъдещето, все още ги няма.

Той призова правителството на ГЕРБ за политики, които да позволят България да е дигитално печеливша, а не дигитално губеща.

Вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев коментира, че дигитализацията на икономиката минава през дигитализация на правителството, което той призна, че става бавно от исканите темпове. Той допълни,че се предвижда през европейските фондове да се съфинансира част от разходите на българския бизнес за дигитализация.

Споделяне

Още от Бизнес

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?