Иван Кръстев: Макрон олицетворява проевропейския популизъм

Във Франция, както и в много други европейски страни, виждаме сериозно политическо пренареждане, което поставя под заплаха бъдещето на много партии, които са доминирали политическия живот през последните петдесет години, казва политологът Иван Кръстев* в интервю за френското издание "Либерасион".

В известен смисъл победата на Макрон сигнализира за настъпването на VI -тата Република във Франция. Както V-тата Република беше инициирана от Де Гол в отговор на кризата на френската империя и на ролята на Франция в света след Втората световна война, Макрон идва на власт след кризата на ролята на Европейския съюз в света и кризата във Франция в недрата на самата Европа, смята политологът. Хората искат промяна и са готови да дадат на Макрон смазващо мнозинство: той няма да има никакви оправдания, ако не успее да направи толкова очакваните промени.

Популизмът се характеризира с тенденция към търсене на еднородна идентичност. Естествено, този популистки момент отчасти може да бъде обяснен с икономическото развитие през последните четиридесет години. Динамиката обаче в различните страни силно се различава. Не трябва популизмът да се свежда само до подема на крайнолевите или крайнодесните сили. В отделни страни популизмът се подхранва с демографската паника до такава степен, че те даже отказват да приемат мигранти на територията си, отбелязва Кръстев.

В малки страни като България или Литва се чувства голяма тревога пред такова "етническо изчезване" и произходът ѝ се крие в това, което наричам "миграционна революция". За това население пристигането на мигранти означава, че е настанал часът за тяхното окончателно изчезване от историята, която отчасти се обуславя от запазването на националната идентичност. Популизмът, който във Франция се носи от Мартин Льо Пен, жъне успехи чрез усилване на тази идентичност. Еманюел Макрон, точно обратно, олицетворява оптимистичния и проевропейски популизъм. Доколкото той определя отворена идентичност за разлика от тази, която предлага "Националният фронт", той също олицетворява промени, но стабилни: Еманюел Макрон е далеч от това да бъде антипопулист, смята експертът.

Според него руският президент Владимир Путин е набелязал своята политика по отношение на Европа в случай, че популистките партии дойдат на власт. В крайна сметка във Франция това не стана и едва ли съществува риск това да стане в Германия. В хода на своята първа среща с руския президент Еманюел Макрон разбра, че има това преимущество пред Владимир Путин. Той също така показа, че независимо от дезинформационната кампания, която Русия разгърна срещу него, е способен при необходимост да ѝ протегне ръка.

От една страна Макрон потенциално е в състояние да върне обратно европейското лидерство, а от друга – Владимир Путин загуби монопола на непредсказуемостта след избирането на Доналд Тръмп, твърди Кръстев.

Новите технологии предвещават свят, в който голяма част от професиите, в които сега са ангажирани европейците, скоро могат да изчезнат. Смята се, че в близките 30 години около 43% от работниците в страните от ЕС ще станат свидетели на автоматизацията на тяхната дейност. Да се разбере какво ще стане с интернет е най-важният въпрос на нашето време. В същото време както днес ние всячески издигаме стени, именно информационните граници остават най-сложни за поставяне на бариери. Освен това такива велики държави като Китай и Русия вече се характеризират не само с идеологията си, но и със своето отношение към интернет и това, как той се регулира на техните територии.

*Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Център за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Иван Кръстев е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Международната кризисна група (ICG) и има редовна колонка в международното издание на вестник "Ню Йорк Таймс". Последните му книги на английски са: “Democracy Disrupted. The Global Politics on Protest” (UPenn Press, May 2014), “In Mistrust We Trust: Can Democracy Survive When We Don't Trust Our Leaders”, TED Books, 2013.