Иван Кръстев: Моделът "ниски данъци, ниски заплати" гони способните на Запад

Необходима е нова културна среда за задържане на образованите хора в България

Силно изказване, насочено към фундамента на българския икономически модел - "ниски данъци, ниски заплати", направи по време на 12-ата годишна среща на правителството с бизнеса, организирана от в. "Капитал", световно известният български политолог Иван Кръстев. Думите му бяха по повод проблема с изтичането на качествен човешки ресурс от България към по-развитите държави от ЕС.

Кръстев заяви пред премиера Бойко Борисов и представителите на бизнеса, че в началото на 90-те години висококвалифицираната работна ръка се е определяла като едно от големите конкурентни предимства на страните от Източна Европа, но сега недостигът на хора се оказва проблем, който е по-важен за инвеститорите от корупцията, състоянието на съдебната система и т.н.

"До голяма степен това е резултат и на икономическия модел, базиран на ниски заплати и ниски данъци, който беше приложен в повечето източноевропейски страни", смята Кръстев. Проблемът е, че този модел работи много трудно, когато границите са отворени, защото голяма част от квалифицираните хора в един момент решават, че за тях е по-изгодно да отидат на Запад.

Парадокс: доброто образование всъщност е фактор за напускане на страната

Друг проблем според политолога е кризата на образователната система, в която той открива интересен парадокс. България продължава да има средни училища, включително и част от висшите такива, които са на високо ниво. "Но парадоксът е следният - над 70% от хората, които завършват най-добрите гимназии в страната, дори не кандидатстват в българските университети", посочи Кръстев. В резултат високото качество на част от училищата се превръща във фактор за напускане на страната вместо във фактор за задържането на хората.

Както успехът на някои училища, така и провалът на други оказва негативен ефект върху състоянието на пазара на труда, твърди политологът.

Нужни са не само добри университети, но и нова културна среда

Кръстев изтъкна две важни неща при взимането на решения как да се подобри пазарът на труда. Едното е, че след бежанската криза е очевидно, че в България и всички източноевропейски страни има съпротива срещу приемането на работници, които идват от страни извън Европа. "Да се вярва, че проблемът с липсата на работна сила при функционираща демокрация може да бъде решен с внос на работници, ми се вижда политически нереалистично", каза Кръстев.

От тази гледна точка основният въпрос е какво се прави за хората, които са тук - как те да бъдат образовани и развивани. "Има парадокс. Първият отговор е - инвестиции в образованието. Това е верен отговор, но трябва да се внимава, защото ако има силно подобряване на образованието, в началото това може да доведе до по-високи нива на заминаване. Тъй като хората ще знаят по-добре чужди езици и ще имат по-добра квалификация, те се оказват по-конкурентни, включително на външни пазари.

"Следователно задържането на хората тук няма да бъде е резултат само на подобряване на образователната система, а на създаване на културна среда, в която хората мислят, че успехът им тук има значение", заключи Кръстев.

България губи 4 млрд. лв. годишно от напускащите страната

По време на срещата с бизнеса бе изнесено и проучване, според което пропуснатата полза за българската икономика от напусналите страната сънародници се изчислява на над 4 млрд. лв. годишно, което означава 4% по-нисък брутен вътрешен продукт.

Според изчисленията 700 000 българи работят в страните от ЕС, а в същото време 38% от компаниите у нас не намират работници, което спира развитието им.

Томислав Дончев с три стратегии за преодоляване на липсата на работна ръка

Визия за решаване на проблема с изтичането на човешкия ресурс на страната и липсата на работна ръка представи и вицепремиерът Томислав Дончев. Тя включва три основни мерки - активиране на неактивните около 200 000 безработни българи, ремиграция на работещите в чужбина и привличане на чужди работници.

Според Дончев активирането на безработните е трудно, защото от въпросните 200 000 безработни 75 000 не са работили за период по-дълъг от две години. Освен това една част от безработните са нискообразовани и без трудови навици. Друга част от тях пък са десоциализирани.

По въпроса за ремиграцията Томислав Дончев заяви, че около 25 000 годишно напускат България, а около половината (11 600) се завръщат обратно. Според него трябва да се направи анализ най-вече на причините, поради които хората се завръщат обратно в България. Вицепремиерът е на мнение, че заплатата е основният движещ фактор, но не и единствен.

Според Дончев стимул за връщане би бил предоставяне на изгодно жилище. Вицепремиерът заяви, че в голяма част от страната има огромен потенциал от неизползвани жилища, който някои работодатели могат да използват. "Това може да бъде един от стимулите, когато някой реши да приеме работа обратно в България или в друго населено място", допълни Дончев. Освен това решението на човек къде да живее и работи зависи и от детска градина, училище, път, опасността да откраднат автомобила, парк, чистота на въздуха, здравеопазване. "Това е най-тежката възможна система, която изисква най-голям обем публично финансиране", добави вицепремиерът.

Привличането на чужди работници според Дончев работи най-вече в сферата на услугите.

Бисер Петков: Само 177 чужденци извън ЕС са ползвали "синя карта" за работа у нас

Само 177 души от трети страни през 2017 г. са получили т.нар. синя карта за работа у нас, съобщи обаче социалният министър Бисер Петков. По думите му вече са облекчени процедурите при сезонна заетост и при издаването на синя карта. В списъка с предпочитаните от българските работодатели професии вече са включени и инженерните, за които има най-сериозен дефицит, подчерта министър Петков.

Констатираме, че повишаващото се равнище на заетост, достигнало до 68-69% от населението в най-активната възраст от 15-64 г., предполага действия за активиране на икономически неактивните лица, които в България са около 1.25 милиона души, каза още Петков. По думите му около 100 000 от тези хора са обезкуражени и предизвикателството е да бъдат мотивирани с обучение и подходяща работа.

Социалното министерство чрез службите си в други държави организира кариерни форуми заедно с работодателите , на които се правят предложения за работа, припомни министърът. Вече е организиран такъв форум във Виена, тази година предстоят подобни в Лондон и в Берлин.

Още от Бизнес

Очаквате ли обективно и пълно разследване на случая "Джи Пи груп"?