Иван Кръстев в "Ню Йорк таймс": "Защо Путин харесва Тръмп"

В авторска статия в американския всекидневник "Ню Йорк таймс" българският политолог Иван Кръстев обяснява защо според него руският президент Владимир Путин симпатизира на ексцентричния претендент за президентска номинация в САЩ от Републиканската партия Доналд Тръмп.

Кръстев започва анализа си, озаглавен "Защо Путин харесва Тръмп", от вижданията на руския лидер за световния ред, изложени в излъчения неотдавна по руската телевизия дълъг едноименен документален филм "Миропорядък", в който Путин има главна роля. Според Кръстев филмът показва убедително "сегашното състояние на мисленето в Кремъл".

Според това виждане "светът е на ръба на срива, едно хаотично и опасно място, в което международните институции са неефективни и са заложници на амбициите и заблудите на Запада. Ядрените оръжия са единствената гаранция за суверенитета на една страна, а суверенитетът се демонстрира чрез готовност и способност за съпротива срещу хегемонистичните амбиции на Вашингтон", отбелязва Кръстев, чиито тези от статията му в "Ню Йорк таймс" обобщава БТА.

Според него филмът прокарва една главна идея - че проповядваните от Запада ценности и принципи маскират една пресметлива политика (реалполитик), насочена към световна хегемония.

Кръстев не отрича, че някои от обвиненията, отправени в руския филм, имат известни основания: САЩ несъмнено носят значителна отговорност за катастрофата, настъпила в Близкия изток. Други от тях обаче явно са фалшиви според него - не всяко масово въстание в света е резултат от подривна операция на ЦРУ. Всички тези обвинения при всички положения са доста преувеличени, защото "Америка нито е толкова мощна, нито толкова злостна, както Кремъл предполага", отбелязва той.

Авторът вижда централно противоречие в руското възприемане на американската външна политика: от една страна, Москва твърди, че Америка е залязваща сила, а от друга, се опитва да обяснява всичко, което става в света, като резултат от външнополитическите действия на САЩ. "Провалят ли се усилията на Вашингтон да наложи стабилност в Близкия изток? Или пък стратегията на Белия дом е умишлено да поддържа нестабилност в региона?Парадоксално е, че Москва вярва и в двете", отбелязва той.

Според Кръстев повечето от политическите ходове на Русия през последните години се обясняват с една болезнена "великодържавна" сантименталност, която гледа на света по-скоро като на "семейна драма, основаваща се на любов, омраза и предателства, отколкото на старомодна "реалполитик", характерна за 19-и век. Той дава пример с отношенията на Москва с Турция, която само в рамките на един месец се превърна от приятел и партньор за редица проекти в предател, "подкрепящ терористите". И добавя, че Путин очевидно изглежда лично обиден от турската метаморфоза.

"В сърцето на руския външнополитически сантиментализъм е склонността да се разглеждат отношенията между държавите като отношения между техните лидери. Именно този персонализиран възглед за света обяснява защо Путин - човекът, който се опитва да съкруши Америка, е толкова ентусиазиран поддръжник на Доналд Тръмп - "брилянтния и талантлив лидер", който обещава да върне величието на Америка", пише с ирония Кръстев.

Според него това не се дължи на факта, че Путин - физически в добра форма, застаряващ, обичащ оръжията консерватор хомофоб, ако беше американец, идеално би съответствал на профила на поддръжник на Тръмп.

"Озадачаващият ентусиазъм на Путин за Тръмп по-скоро се корени във факта, че те и двамата гледат на света като на блудкав сериал, в който властват не интересите, а емоциите. Може би Путин вярва на Тръмп, защото американският бизнесмен му напомня за единствения истински приятел на руския президент сред световните лидери - бившия италиански премиер Силвио Берлускони", отбелязва българският политолог.

Така, според Кръстев, става ясно и основното послание във филма "Миропорядък" - че "в един свят, в който властва лицемерието, може да се вярва само на сърдити аутсайдери".