Иван Нейков: В България има резерв от поне 500 000 работници, няма нужда от внос

Иван Нейков

В България има резерв на пазара на труда от минимум 500 000 работници, а работодателите настояват за внос на работници от трети страни, това заявява в интервю за БТА директорът на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър Иван Нейков.

По думите му сред тези 500 000 работници са хората с увреждания в трудоспособна възраст, както и тези, за които се твърди, че нито учат, нито работят, а според експертите на Балканския институт по труда и социалната политика работят много здраво, но в сивата икономика. В резерва влизат и около 200 хиляди млади пенсионери, които няколко години след пенсионирането имат абсолютно запазена трудоспособност, каза Нейков.

Той смята, че искането на бизнеса за внасяне на работници от трети страни е в грешна посока, защото внасянето на големи групи хора, макар и с благородната идея да се запълни дефицитът на пазара на труда, има минуси. Нейков смята, че това може да породи социални и културни проблеми, както и проблеми, свързани с личния живот на тези хора - необходимост от уреждане на жилища, здравеопазване, насочено към тях.

Много български работници смятат, че вносът на работници от трети страни се ползва и като натиск за задържане на заплатите в страната, коментира още Иван Нейков. По думите му работодателите не си дават сметка, че това е улица без изход, тъй като ще доведе до много допълнителни разходи за тях. "Защото предстои навлизането на големи групи хора, а не на по десет камериерки, които да бъдат настанени в хотела, в който работят, и да им се поемат разходите за храна", каза Нейков.

Според него през 2019 година е задължително да бъдат направени промени в трудовото законодателство. Написаното за последните близо 40 години трудово законодателство е за големите фирми, необходим е анализ кое от действащото законодателство може да се спазва от микрофирмите и кое не, казва Нейков.

По данни на НАП у нас има малко над 300 000 работещи фирми, а по данни на Националната агенция за малки и средни предприятия 93 процента от всички тези фирми са микропредприятия - с по-малко от девет работника. Ако искаме този гръбнак на българската икономика - микропредприятията, да функционират съобразно закона, да направим такъв закон, който те да могат да спазват, заявява Нейков.

Освен това според него трябва да се реши и проблемът с признаването на знания, придобити по неформален начин. Голяма част от хората, които формално са без квалификация, имат умения и то немалки, казва Нейков и допълва, че е необходимо да се направи така, че с достъпен и бърз механизъм да се официализират тези знания.

Илюзия е, че ще върнем хората на белия пазар, като не им признаваме знанията и уменията, а ги връщаме обратно за по четири години в училище, допълва експертът.

Реални индикатори за предстояща криза в българската икономика все още няма, казва той и допълва, че няма и причини да смятаме, че има нещо, което не сме направили и криза ще ни изненада.

"За разлика от периода 2008-2009 година, когато целият свят се тресеше от кризата, а в България заявявахме, че кризата стига до Калотина и продължава след Капитан Андреево, че тук е оазис, сега сме доста по-трезви и разбираме, че сме лодка в морето, което люлее всички", казва Нейков.

Експертът смята, че прогнозата за три процентна инфлация за догодина ще намали розовия цвят в оценките на управляващите за това, че 2019 година ще е година, в която хората ще имат по-висока покупателна способност. Натрупаната инфлация от тази и следваща година ще сведе до малки параметри, ако въобще доведе до нарастване на покупателната способност, а не до замразяване, казва той.

Според бившия министър социалната сфера е една от малкото области в управлението на държавата, в която са настъпили реформи през 2018 година. Той отбелязва, че за първи път през последните десет години има истинска нова идея в социалната сфера и това е създаването на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика. България по този начин се наражда сред малкото страни, които имат ясно законодателство в тази сфера, казва Нейков и допълва, че заслугата е изцяло на Министерството на труда и социалната политика. Експертът смята, че предизвикателството е да се изработят подзаконовите актове, но по думите му министерството има достатъчно експертен потенциал, за да се справи.

Новото законодателство ще е сериозна подкрепа за съществуващите предприятия, както и за новите предприятия в тази сфера, а през следващите години ще нараства непрекъснато техният принос в националната икономика, смята Иван Нейков. По думите му социалната и солидарната икономика дава възможност да се реагира бързо на нови потребности, които се появяват, да се подкрепят много от уязвимите групи в обществото в сферата на заетостта и предприемачеството.

По отношение на реформата в политиките за хората с увреждания според Нейков трябва да се отбележи, че реформата е направена под натиск, който е имал и положителни, и отрицателни страни. Ако не беше този натиск, аз съм сигурен, че темата отново щеше да бъде подмината, щеше да бъде даден от бюджета някой лев отгоре за хората с увреждания и това е, коментира Нейков. Натискът имаше решаващо значение за създаване на новата правна рамка, новите правила, дори и новото отношение към хората с увреждания, заявява той. Отрицателното на работата под натиск е, че когато се работи така, рискът да се сбърка е голям.

Експертът смята, че предстои нелеката задача за създаване на подзаконовата уредба, административен капацитет на институциите, които ще извършват новата политика, обучение на хората, които ще правят индивидуалната оценка и индивидуалните планове. "150 милиона лева допълнително далеч не решават всичко, има още много работа, но важното е, че чувствителността на обществото вече е променена", казва Нейков. Той е на мнение, че във втората половина или към края на 2019 г. вече ще има задействана система по новия модел на грижа за хората с увреждания.

"2018 г. беше по-добра от 2017 година в социалната сфера от гледна точка на постигнатото в законодателството, през 2019 г. ще похарчим повече пари за социалната сфера, но въпросът е дали ще има по-добра социална политика за тези пари", обобщава Нейков пред БТА.

Още от България

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?