Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Из парламента щъкат "оборишки депутати", но каква ще я свършат "на ползу роду"?

Или какво ще случи, докато "реформираме реформата"

6 коментара
Снимка: БГНЕС

За онова, което би могло да се премълчи, е най-добре да не се казва нищо. Тази максима на Витгенщайн е като цяло вярна, ала е неприложима тъкмо към политиката, където премълчаването е извор на възможно най-големи беди. И най-близкото ни минало е пример за това.

Ето защо, с покруса или с повече от смесени чувства, човек се чувства длъжен все пак да сподели черно на бяло онова, що се е уталожило в душата му след откриването на 44-ото Народно събрание.

Пишейки тези редове, неволно се сетих за един разказ на Михалаки Георгиев, откъдето заех и заглавието. Комай само така може да се пише за българските политически работи – в черно и бяло. Или в бяло и черно, ако предпочитате.

Захващам изпърво с тебешира, пък да видим докъде ще я докараме. При Михалаки Георгиев в края на краищата нещата опират до една отделна човешка участ – тази на клетия дядо Кольо, чиято воденичка, а и цялата му съдба пада в жертва на правосъдната система или изконната българска несправедливост. Нищо ново под слънцето – "реформа на съдебната реформа", както благоволи да се изрази г-н Цветан Цветанов в пространната си политическа реч при откриването на парламента.

Ама докато "реформираме реформата", която при туй – известно – е оставена за "след г-н Цацаров", как ще я бутаме в настоящето? Все тъй ли, в заплахи и привиквания на несъгласни при главния магистрат на републиката?

Или в традицията на споменатия по-горе герой на Михалаки Георгиев, дето накрая даже спрял да обикаля в търсене на справедливост и в безутешност раздавал вощеници с думите: "На, палете свещ, казвайте, Бог да прости правицата!…" Ама май посгъстих краските, посягайки пак към въглена, затуй, ето, грабвам тебешира и започвам съвсем отначало.

А в началото бе словото на доайена Тома Томов, човек на зрелището, който реши да стъкне възрожденско театро, прехвърляйки първата сесия на този именно парламент във времето на Великото народно събрание в Оборище (Захарий Стоянов, "Записки по българските въстания", том 1, глава XI). Светлина в гората, потресаващи участници: Бенковски, поп Грую Бански, проверителни възгласи: "Кой живей?", на които задължително се отговаря: "Да живей България!". Да не забравяме "голямото светливо кълбо" на накладените огньове, обозначаващи това първо и велико в историята на страната събрание.

Ала коварно нещо е романтиката на Историята. Щото признава само аналогията, сиреч метода на съпоставките. Само че през "светливото кълбо" на историята аналогиите някак минават през криво огледало. Замислете се: как е съпоставим Бенковски с Борисов? Корнелия Нинова с Райна Княгиня? Валери Симеонов с Васил Петлешков? Или пък самият Тома Томов със Захарий Стоянов? Над аналогията с предателя Ненко Балдьовеца е по-добре и да не размишляваме, че кой знае докъде ще ни отведат съпоставките.

Ала не е наша вината, че поехме по пътя на сравненията. Просто натам на тласна Тома Томов в опит да докара днешните народни избраници до "оборишки депутати". Нарочно слагам последният израз в кавички, защото не друг, а Петър Увалиев в едно описание на българските нрави, бе наблегнал отчетливо на понятието "оборишко“, за да е ясна разликата между "оборишкото" и Оборище.

За Увалиев "оборишко“ е по особен начин нарицателно – като "оборишките момичета", онези от богаташката улица "Оборище" в столицата, наричани така заради безбройните си апартаменти в зестра, придобити от бащите им чрез всевъзможни далавери.

В този смисъл доайенът на парламента може и да е прав в аналогията си – из парламента вече щъкат немалко такива "оборишки депутати". Да видим само каква ще я свършат "на ползу роду".

Щото речем ли да запишем с тебешира обещанията, изречени вчера от парламентарната трибуна, лицата на хората в страната със сигурност би трябвало да изсветлеят дори повече от ликовете на делегатите, събрали се някога на поляната в Оборище, осветлявана от 10-15 фенера, накачени по дърветата.

Че как иначе, щом ни е гарантирано всичко. Запазване на външнополитическия курс на страната и силни европейски приоритети (даже Волен Сидеров склони глава пред европейското знаме); раздяла с политическия рекет и покачване на доходите, обещано от ГЕРБ; вдигане на минималните пенсии и сигурност по границите, гарантирани от "патриотите"; промяна към добро във всички сфери, която пък ще ни донесе БСП, макар и в опозиция; етнически мир, гарантиран от ДПС, изразяващ се в раздяла със страха и омразата; антимонополни мерки от "Воля", целящи да свалят цените на лекарствата, горивата и т.н.

Дотук с тебешира на обещанията. Посягайки към въглена, няма как да не се засъмняваме: към всички ли ще се насочи този рог на изобилието, или само към силно ограничена извадка от населението, както е ставало и по-преди?

Не, не сме черногледи, загърбвайки "голямото светливо кълбо" на това Народно събрание, където от утре ще кипне усилен труд, с оглед и на европейското председателство.

Ама как да не ни загложди под лъжичката, виждайки широко разцъфналата усмивка на #Кой от първия ред на пленарната зала. Сякаш вече са му обещани, ако не толкова "млади ягънца", колкото са се цвърчали на огньове в историческото Оборище, то поне също толкова примамливите активи на CEZ Group у нас, към които питаели силен интерес незнайни засега български инвеститори.

Да не говорим за подозрителното политическо единодушие между ГЕРБ и БСП около прехвърлянето на акциите на Пловдивския панаир в полза на задкадровия ментор на категорично опозиционната г-жа Нинова.

И ако предчувствието ни излезе вярно, що ни остава тогава? Да си записваме с тебешир разните празни обещания, раздавайки за облекчение на съвестите ни свещици с думите: "Бог да прости правицата"?

Или да запретнем ръкави, па да захванем с въглена същинската равносметка на оплетените български работи? С надеждата, както пише и Захарий Стоянов, да свършим веднъж с всички тия приготовления. Пък да зазвънят камбаните, че и работата да започне да се свършва.

*Публикуваме коментара на Тони Николов от "Портал Култура". Заглавието е на Mediapool.bg

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

6 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Коментарът е изтрит в 12:50 на 20 май 2022 от автора.
    #6
  2. Диана
    #5
  3. анита хегерланд
    #4

    Целите са ясни, а методите са подмолни - това е страшното. Райна подхвърля свободни цифри и плаши населението, че официалната политика ги ощетява. А Захари със сигурност смята политиката за продължение на журналистиката и ще ни осведомява от трибуната за това, как изглеждат нещата през червения обектив. Бенковски ще ни показва кървави писма от Брюксел, а Петлешков ще седи до онези, с които се бори и ще яде същите кебапчета, като тях.

  4. daskal
    #3

    Тодор Живков цинично признаваше, че когато правили милицията след 9 септември 1944 г. - назначавали съвсем умишлено престъпници. Бай Тошо се хилеше и питаше: "Ами кой друг познава по-добре от тях подземния свят? Те знаят всички бандити, крадци, мошеници..." Смяташе тази своя идея за изключително умна.
    Този процес е показателен изобщо за вътъка на антифашистката комунистическа партия. Какви хора - с какви занимания и с какъв морал са се внедрявали. Не че нямаме светлината на Гео Милев и Вапцаров.

  5. Коментарът е изтрит в 12:50 на 20 май 2022 от автора.
    #2
  6. Коментарът е изтрит в 15:18 на 3 декември 2021 от автора.
    #1

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.