Избегнали сме най-лошото от кризата заради ниската задлъжнялост

Две години след признанието на развитите страни, което дойде през август 2007 г., за наличие на "глобална финансова криза”, България успява да избегне най-лошите ѝ последици. Това се дължи на ниското равнище на публичния дълг и на задлъжнялостта на домакинствата. Изводите са в изследване на аналитичното звено "Индъстри уоч".

Двата фактора са основното предимство за българската икономика, смятат експертите и посочват, че публичният дълг на страната е едва 7.8% от общия външен дълг.

Рисковете от влошаване на качеството на банковите активи пък могат да бъдат неутрализирани от относително високите равнища на капиталова адекватност на банките и при необходимост - от изградените до момента фискални буфери, се казва още в доклада.

Икономиката на страната се е свила с 4.5% за първото полугодие на 2009 г., като единствените страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), регистрирали по-добри резултати, са Полша и Чехия.

Сега основно предизвикателство пред българската икономика е балансирането на публичните финанси в условията на свиващи се публични приходи в контекста на силната зависимост на бюджета от косвените данъци, се казва в доклада.

Свиването на паричното предлагане в световен мащаб доведе до съществено забавяне на притока на външни капитали в България. Преките чуждестранни инвестиции се понижиха до 17% от БВП в средата на 2009 г. при 29% в края на 2007 г.

Загубата на работни места по трудов договор е концентрирано в няколко сектора на икономиката. Над 60%, или над 56 000 от разрушените работни места са в преработващата промишленост. Останалите са в сферите на строителството и търговията. Съкращенията на заетоста са почти изцяло в частния сектор. Адекватната публична политика би следвало да включи и значително редуциране на заетите в държавния сектор, се казва още в доклада.