Избиратели "в повече": 137 445 човека ще гласуват по настоящ адрес

Точно 137 447 души ще гласуват в неделя по посочен от тях настоящ адрес. С техния вот ще бъдат избирани кметове (селски, районни и общински) и общински съветници. Гласът им ще повлияе и на изборния референдум.

На пръв поглед в числото, което сочи неофициална справка на ГРАО, няма нищо тревожно - както казаха от една общинска избирателна комисия: "вече няма жителство". "Демократично е - всеки живее, където пожелае, а конституцията дава право на активно избирателно право - т.е., където и да живееш, да имаш право да избираш", продължи запознатата с "демократичните ценности" служителка.

По-детайлният поглед обаче показва тревожна тенденция - в България съществуват цели общини, в които избирателите по настоящ адрес са повече от тези с постоянен. Нежеланието на местната администрация да дава такава информация и масовият страх в общинските избирателни комисии да говорят дори неофициално, подкрепя тезата на "Института за развитие на публичната среда" , които въз основа на отворените данни на МВР предупредиха преди месеци, че се готви мащабна злоупотреба на местния вот.

Според първоначално обявените избирателни списъци на сайта на ЦИК, имащите право на глас в местните избори са 6 371 116 души. Въпросните 137 445 човека (които се очаква ГРАО да обяви в края на седмицата – бел.авт.) са 2.15% от тях.

Данните

За първите четири месеца на годината регистрациите по настоящ адрес бяха с около 40 хиляди повече от първите четири месеца на миналата година, съобщиха от ИРПС. От февруари до април тази година подали декларация за нов настоящ адрес са около 80 200 души. През същия период на миналата година (2014 г.) числото е повече от два пъти по-малко - 33 638 души.

На 10 октомври изтече срокът, в който гражданите, променили настоящия си адрес до 25 април (т.е. влизащи в хипотезата за 6-месечна уседналост) могат да подадат заявление за гласуване по новата си регистрация. Оказва се, че 9 дни след изтичане на този срок, подобна обобщена справка официално не е публикувана. От ЦИК официално твърдят, че нямат такава. Шефът на дирекция ГРАО Иван Гетов пък заяви, че ще я предостави непосредствено преди изборите.

Секретарите на общинските администрации по места от своя страна охраняват зорко тайната за постъпилите заявления за гласуване по настоящ и препращат за получаване на информация към ГРАО или ЦИК.

Ако се придържаме към официалните източници на информация, ще разберем числото, с което ще набъбнат изготвените вече избирателни списъци непосредствено преди деня на вота.

Защо е така?

Генералният проблем е, че както редица експерти предупредиха, именно с регистрациите по настоящ адрес се готви една от манипулациите на предстоящите избори. За да бъде предотвратено масовото гласуване на "внесени избиратели" дори бяха предприети законодателни промени.

Тези промени се оказаха беззъби и не дадоха почти никакъв резултат. По данни от МРРБ, изнесени пред Народното събрание, от над 80 000 променили настоящия си адрес, дерегистрираните са около едва около 1700 души.

Избиратели в повече и недостиг на бюлетини

Ето защо в община Трекляно, например, по постоянен адрес право на глас имат 435 души. Появяват се обаче 531 новорегистрирани по настоящ адрес "избиратели в повече". Така "внесените" гласоподаватели са с 96 повече от живеещите в общината.

От община Криводол пък са поискали допълнителни бюлетини, защото се опасяват, че заради нововписаните 2500 избиратели изборните книжа няма да достигнат.

Според Изборния кодекс всяка община получава брой бюлетини отговарящи на броя на избирателите в нея, плюс 10% резерва. "Няма да стигнат, те толкова много се регистрираха", обясниха от местната комисия пред Mediapool.

В община Ковачевци (Пернишко) също като в Криводол са поискали допълнителен брой (над резервата) бюлетини. Там по постоянен адрес право на глас имат 1288 души. Заявления за вот по настоящ адрес са подали рекордните 682 души.

От община Братя Даскалови също са поискали допълнителен брой книжа, защото "новодомците" се оказват около 19% от гласоподавателите. Там по избирателен списък жителите с постоянен адрес са близо 6000, а получилите настоящ са 1405.

Сходно е положението в община Мездра, където бюлетините няма да стигнат за новите 1579 човека.

В Бобошево ще гласуват около 600 души по настоящ адрес, а в Борован - 668. В Чипровци пък новозаписаните 250 избиратели са 7.35% от живеещите по постоянен адрес в общината - около 3400 души. Още по-стряскаща е картината в община Роман, където 16% е частта на "новодошлите". По списък до урните трябва да отидат 5172 души. Към тях обаче в началните месеци на тази година са се присъединили още 855 човека.

В община Опака новите жители са около 230.

А в Горна Малина около 1500 новопоявили се избиратели ще се присъединят към тези по списък, които съм около 4600 човека, което е повече от 30 на сто от избирателите. Служител на общината първоначално отказа да даде информация, обяснявайки, че никъде в задълженията ѝ не е вписано да предоставя такива данни. "Какво като искат хората да живеят и гласуват тук, вие кампания срещу нас ли правите?", попита общинската служителка.

Събраните частични данни сочат, че предполагаемата подмяна на вота се готви почти в цяла България. "Числата са особено впечатляващи в Северозападна България", както коментираха неофициално от Министерския съвет.