Избирателите са си виновни, че са в "забранителните списъци"

Избирателите са си виновни, че са попаднали в “забранителните списъци” за местния вот. Така излиза от обясненията на институциите, които дни наред си прехвърлят отговорността за това, че хиляди български граждани неправомерно са лишени от конституционното си право на глас.

Става дума за хората, чиито имена "по погрешка" са попаднали в т.нар. забранителни списъци. Тези списъци са само за онези граждани, които нямат право да гласуват за местна власт, защото настоящият им адрес е в чужбина. Но в списъците са попаднали и стотици имена на хора, чийто адрес е в България и отговарят на изискването за уседналост.

Както се оказа, причината за това е, че МВР е подало грешна информация към ГРАО. Впоследствие МВР изпраща на дирекцията към МРРБ актуализирани данни, които също се оказват сгрешени и отново хиляди остават без право на глас. Те няма да могат да упражнят вота си и на балотажите за местна власт в неделя.

Макар и неохотно, МВР, Главна дирекция "ГРАО" към МРРБ и Централната избирателна комисия (ЦИК) дадоха своите обяснения за "грешката" и последиците от нея. Според тях, в крайна сметка, гражданите не са извършили “изискваните от тях действия”, за да не попадат под ударите на ценза за уседналост.

Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова все пак допусна, че проблем със системата за гражданска регистрация по общините и синхронизацията с МВР, както и с Изборния кодекс.

Управляващите се опитват да неглижират проблема. Председателят на правната комисия в парламента Искра Фидосова (ГЕРБ), която е и основен автор на Изборния кодекс, отхвърли критиките с думите: "Да, има грешки в ГРАО, но те са грешки от 2007 г. Да, имаше несъответствия между списъците от ГРАО и МВР, но това касае само 12 000 български граждани, които са едва 0.01%".

В сряда тя заяви пред НС, че именно благодарение на новото законодателство в списъците нямало фантоми.

Въпреки тези твърдения, обаче, на практика, вместо да бъдат прочистени от мъртвите души, от избирателните списъци извадиха живите.

Колко души са в "забранителните списъци" - между 11 000 и 300 000

Съгласно член 64 от Изборния кодекс, от избирателните списъци се заличават имената на гражданите, които през последните 4 месеца преди датата на произвеждането на изборите имат настоящ адрес извън България. Това изискване за пръв път влиза в сила за тези местни избори.

Все още нито една оторизирана институция не може да каже колко човека са в "забранителните списъци". Според министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова те са 11 000 души.

Според подопечтната ѝ дирекция ГРАО става дума за “няколко хиляди души”, а според Искра Фидосова са 12 000.

Според БСП бройката на лишените от избирателни права надвишава 300 000.

От МВР, които всъщност са първоизточникът на информацията, уточниха пред Mediapool, че не могат да кажат точната бройка, защото тя се водела като “вътрешно- ведомствена комуникация”.

От пресцентъра на МВР заявиха само, че министерството на практика няма вина, защото ГРАО имали достъп до тяхна система за данни. “Ние не сме предоставяли никакви списъци, ГРАО сами са набавяли информацията си от БДС - системата ни”, обясниха от МВР.

Те уточниха, че след като е станало ясно, че има български граждани, живеещи в страната, но загубили правото си на глас, изпратили “актуализиран списък” на дирекцията към МРРБ.

От ГРАО посочиха, че заедно с МВР и общинските администрации са "предприели незабавни действия за проверка и отстраняване на неточностите в избирателните списъци. Всички лица, за които се установи, че действително има допусната грешката по отношение на настоящия им адрес, бяха включени и отпечатани в избирателните списъци за гласуване и упражниха своето право на глас и ще могат да гласуват и на втори тур”.

От ГРАО допълниха още, че съгласно Изборния кодекс до 12 септември 2011 година избирателните списъци бяха обявени и публикувани на интернет страниците на общините. “В срок до 15.10.2011 г. всеки избирател можеше да подаде заявление до кмета на общината/района/кметството по постоянния си адрес за отстраняване на непълноти и грешки в избирателните списъци”, напомниха от ГРАО, прехвърляйки вината за неуредиците върху гласоподавателите.

Срокове, разяснения и “вината” на избирателите

Срокът за изчистване на недоразуменията от избирателните списъци обаче остана загадка за избирателите. Това се дължи на закъснялата със седмици разяснителна кампания, която ЦИК имаше като свое задължение, заради новите положения в изборното законодателство. Комисията получи специално и 200 000 лева бюджет за разяснителна кампания.

Предвиденият от Народното събрание срок до средата на октомври беше основно заради изискването гласоподавателят да има както постоянен, така и настоящ адрес на територията на страната в последните четири месеца.

Въпреки това обаче от ЦИК закъсняха с поръчката, впоследствие с изработката и излъчването в медиите на разяснителните клипове.

Седмица преди изборите говорителят на ЦИК Ралица Негенцова дори заяви, че “колкото по-кратка е една разяснителна кампания, толкова по-добре”.

Така се и случи – същинската част на обясненията, излъчвани от БНТ и БНР бе седмица преди вота, когато срокът за изчистване на допуснатите грешки в избирателните списъци отдавна беше изтекъл.

ЦИК: Всеки гражданин има своите задължения

Потърсена отново за коментар, Негенцова заяви пред Mediapool, че съзнава конституционното право на всеки гражданин да гласува, но също така “всеки гражданин има своите задължения”.

“Не искам никого да обвинявам, нито искам да оправдая някого, но всеки гражданин има задълженията си и в тях влиза уведомлението, че са се върнали в България и живеят на настоящ адрес тук”, заяви Негенцова.

Нито ГРАО, нито МВР или ЦИК обаче успяха да обяснят как в “забранителните списъци” са попаднали хора, които от години живеят в България и на последните избори са упражнили правото си на грас.

От МВР казаха само, че “разминаванията вероятно са се получили, защото тогава не е имало ценз за уседналост”.

Министър Павлова: Очевидно има някакъв проблем в системата

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова коментира от своя страна, че “синхронизацията на данните на общинските администрации и МВР са тези, които ГРАО разпечатва като списъци”.

“Имаше много оплаквания преди първия тур от граждани, които са в забранителен списък или ги няма в списъците. ГРАО направи проверка и установи, че има такива лица. Адресирахме с официално писмо до общините въпросните 12 000 души да бъдат проверени още веднъж дали наистина са правилно въведени в базите данни на общините. Когато бяха разпечатани списъците, 11 000 от тях бяха коригирани”, заяви Павлова пред БНР.

Според нея обаче “очевидно има някакъв проблем в системата, тъй като службите по гражданска регистрация регистрират по настоящ адрес, а тази регистрация не е задължителна”. “Явно по-скоро трябва да бъде засилен контролът. Със сигурност трябва да се направи нещо, за да подобрим системата, включително в законодателството и Изборния кодекс”, смята Павлова.

Решението вече предложено на институциите

Междувременно в сряда до ЦИК бе изпратено и предложение как да се премахне проблемът поне за балотажа. От Института за развитие на публичната среда предложиха на Централната избирателна комисия да вземе решение, с което да се обявят на сайтовете на общините списъците с лицата, попаднали в "забранителния списък", които според данните на институциите нямат настоящ адрес в България или по друг подходящ начин така, че гражданите да могат да установят еднозначно обстоятелството, че са попаднали в "забранителния списък".

След това от института предлагат засегнатите лица да могат да вземат удостоверение от службите на ГРАО, че имат настоящ адрес в България и кога е направена тази регистрацията.

По думите на Антоанета Цонева това удостоверение впоследствие трябва да се приема от СИК като доказателство, че лицето отговаря на изискванията за уседналост, да се дописва в списъка за  гласуване  и да получи възможност да упражни правото си на глас.

За да бъде всичко изрядно пък тези удостоверения да се прилагат към протоколите на СИК, а в "забранителния списък" да се прави забележка срещу всяко едно лице, което се е явило в изборния ден с такова удостоверение и е гласувало.

От Института за развитие на публичната среда настояват ако се приемат предложенията им обаче този път да се организира максимално добра разяснителна кампания до втория тур.

В крайна сметка за балотажа списъците ще бъдат същите

В крайна сметка обаче стана ясно, че избирателните списъци за втори тур ще бъдат като тези за първи тур. Това заяви шефът на ГРАО Иван Гетов пред БНР в сряда.

Според него хората, попаднали в "забранителните списъци", не са много повече от тези на предишните избори.

“Това не е толкова много, защото такова условие имаше и при евроизборите – там бяха около 300 хил., сега са около 440-450 хил. Разликата не е кой знае каква, но за първи път се фокусира този интерес при местните избори”, обясни Гетов, защитавайки тезата на Искра Фидосова, че това не е проблем.

Всички онези, които са намерили некоректни записи в избирателните списъци, имаха право до 15 октомври да ги коригират. Срокът е изтекъл и тези, които не са го спазили, няма как да го спазят и оттук нататък, повтори за пореден път той позицията на ведомството.

"Няма проблеми в системите. Има стиковка между системите. Те ежедневно обменят информация. Когато се получи разминаване в данните в системите на МВР, на гражданската регистрация в общинските служби и на ГРАО – всичко се коригира”, смята още Гетов.