Избирателите в Гърция се връщат към традиционните партии

Три седмици преди парламентарните избори в Гърция се наблюдава обрат на гръцките гласоподаватели към партиите, подкрепящи международния спасителен план на Европейския съюз, коментират гръцките медии във вторник. Те се позовават на социологически анкети, според които двете водещи партии - Нова демокрация и ПАСОК, разполагат с достатъчно гласове, за да получат заедно парламентарно мнозинство и да съставят коалиционно правителство.

В шест проучвания Нова демокрация е посочена на първо място, като в анкетите запитаните са заявили намерения да гласуват за нея.

Допитванията в Гърция се правят в обстановка на ожесточена предизборна надпревара и поляризация преди повторния вот на 17 юни.

Лидерът на радикалната левица СИРИЗА Алексис Ципрас заяви, че ако дойде на власт, първото, което ще направи, е да анулира програмата за икономии и да се опита да вдигне пенсиите.

В телевизионно интервю председателят на ПАСОК Евангелос Венизелос изказа мнение, че едностранното денонсиране на спасителния меморандум е катастрофално за Гърция. Венизелос днес ще има срещи с представители на синдикатите и предприемаческите среди.

На предизборен митинг пък ръководителката на Комунистическата партия Алека Папарига обвини двете партии Нова демокрация и ПАСОК за сегашното състояние на страната и призова избирателите да ги накажат на предстоящите избори..

Междувременно четирима представители на формацията Незивисими гърци и двама от Народния православен сбор ЛАОС обявиха, че се връщат обратно в партията-майка Нова демокрация.

Слухове за нова партия с лидер Лукас Пападимос

На този фон в Гърция се носят упорити слухове за създаване на нова политическа партия, за която се твърди, че ще бъде готова до парламентарните избори на 17 юни, но ще се появи на сцената непосредствено след вота, съобщават гръцките медии.

Стремежът на новата формация щял да бъде да се превърне в изразител на модернистките сили в страната, които в момента или не са представени, или са в плен на съществуващите партии. Тя щяла да воюва срещу популизма и да подкрепи смелите реформи в икономиката, обществото и политическата система.

Създателите ѝ вярвали, че Нова демокрация и ПАСОК са приключили своя политически живот и че радикалната левица СИРИЗА не представлява избор за страната и много скоро илюзиите на гражданите за възможностите и прокламациите на нейния лидер Алексис Ципрас ще бъдат опровергани.

В сондажите около създаването на новата партия участвали политици, бизнесмени, университетски преподаватели и хора, които досега не са имали активно присъствие в политиката. Най-запознат с тези намерения бил бившият премиер Костас Симитис, който показвал, че споделя необходимостта от учредяване на такава нова партия. С това се обяснявало и явното дистанциране на Симитис от партията ПАСОК и нейния лидер Евангелос Венизелос.

Такава позиция били заели също и бившите министри Йоргос Флоридис и Алекос Пападопулос, които смятали, че като партия ПАСОК вече не може да бъде изразител на реалните сили в обществото. За тях се предполага, че вероятно ще съставляват ръководното ядро на новата партия. Към нея се очаква да се присъединят още университетските преподаватели Янис Стурнарас и Никос Христодулакис, както и писателят Апостолос Доксиадис, които също преценяват, че има нужда от нова формация. Бивши депутати от ПАСОК също гравитирали около тази идея.

Много сподвижници били убедени, че Лукас Пападимос, доскорошен премиер на страната, би могъл да оглави новата политическа формация. Те били категорични, че каквото и правителство да бъде съставено след изборите на 17 юни то нямало да просъществува дълго и че политическата нестабилност в Гърция щяла да продължи, което налагало и появата на нова партия.

Три възможни сценария след изборите на 17 юни

Три са възможните сценарии за Гърция след парламентарните избори на 17 юни, според наблюдатели в Атина, цитирани от местните сайтове.

Най-благоприятен сценарий за южната съседка след вота е да бъде съставено правителство, което да приложи договореностите за оздравяване на икономиката. Смята се, че ако това стане, Гърция ще може да се надява, че външните кредитори ще удовлетворят искането ѝ и ще удължат с една година срока за намаляване на бюджетния дефицит на страната и ще ѝ предоставят допълнителен финансов ресурс, както и възможности за кредитиране.

Вторият възможен сценарий е "кадифен" развод с еврозоната. Това означава, че следващото правителство не възнамерява или не може да приложи спасителния меморандум и да извърши исканите от него рестрикции и реформи. В такъв случай външното финансиране спира и Гърция ще трябва сама да покрива нуждите си. Европейската централна банка продължава да подкрепя гръцките банки, Гърция формално не напуска европейските структури, като заради липсата на ликвидност на пазара започва да циркулира валута, паралелна на еврото. Депозитите остават в евро, а страната започва постепенно да се откъсва от общата европейска валута. Този процес продължава дълго.

Третият, най-лош сценарий за Гърция би могъл да настъпи, ако новото правителство не само денонсира кредитното споразумение, но и се конфронтира и скъса с Брюксел. В този случай Европейската централна банка би могла да оттегли подкрепата си за гръцките банки и преминаването към новата валута да стане в условия на хаос и паника. Процедурата по пускането на нова валута при този вариант продължава месеци, през които реалната икономика се задушава, банките са под натиск, а новата валута не се приема в чужбина, което пък затруднява сериозно вноса на храни, горива и лекарства.