Изборът на евросъдия става “на тъмно”

Министърът на правосъдието Георги Петканов (НДСВ) е под нарастващ натиск от страна на магистрати и неправителствени организации за липсата на прозрачна процедура и ясни правила и критерии за избор на български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

В неделя отворено писмо до министъра изпратиха и адвокат Здравка Калайджиева и Светла Маргаритова, бивш правителствен агент и доктор по право, които са кандидатствали за обявеното място.

От медиите те са разбрали, че са постъпили документи от 18 кандидати, макар че според други източници става дума за 20.

Очаквахме постъпилите кандидатури да бъдат подложени на преценка при явна процедура и критерии, които биха придали легитимност на номинациите, посочват Калайджиева и Маргаритова.

Преди това Съюзът на юристите в България, Съюзът на съдиите в България и други авторитетни организации поискаха определяне и оповестяване на процедура, предоставяща гаранции за независим и обективен подбор на кандидатите. За съжаление, до настоящия момент институциите мълчат, се казва в писмото.

На 4 май 2007г. Министерство на правосъдието публикува съобщение с дата 23 април 2007г., озаглавено “Списък на кандидатурите, отговарящи на обявените условия, критерии и срокове за участие в процедурата за избор на съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург”. Документът включва девет имена и носи резолюция на министъра “утвърждавам”.

“Твърдяната в това съобщение “процедура за избор” не е регламентирана и не е известна на българската общественост, която има интерес от определянето на компетентен, независим и безпристрастен съдия”, казват Калайджиева и Маргаритова, чиито имена са сред утвърдените девет.

В списъка фигурира и името на зам.-министъра на правосъдието Маргарит Ганев, посочен по-рано от ведомството като председател на комисията за подбор.

Не е ясно кой орган е пресял номинациите и дали това не е комисията, оглавявана от един от кандидатите.

Нито този списък, нито някой друг публикуван документ съдържат “обявените условия, критерии и срокове за участие в процедурата за избор”, посочват Калайджиева и Маргаритова. Те отбелязват, че неизвестна остава и предстоящата “процедура за избор” на тримата кандидати, които правителството следва официално да номинира пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

“Подборът на тъмно - без участие на лица  или институции, които не са свързани с правителството (като съдебната власт, академичната общност  и неправителствения сектор), не прави чест на България”, се казва в писмото.

Създават се съмнения за назначаване на  “подходящ” съдия, а подходът болезнено припомня пропастта между представите на управляващите и европейските изисквания за независимост на съдиите, която беляза неудачната съдебна реформа в България, отбелязват Калайджиева и Маргаритова.

Те предупреждават, че “подобни действия могат да дискредитират България далеч повече от решенията за нарушения на правата на българските граждани”.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?