Изборът на главен съдебен инспектор – игра на привидности*

Веселина Тенева. Снимка: БГНЕС

В началото на седмицата написахме, че Етичната комисия на Висшия съдебен съвет (ВСС) за половин ден успя да изслуша единствения кандидат за главен инспектор – съдията от Върховния административен съд Веселина Тенева за съмнителните имотни сделки на семейството ѝ, и да се произнесе, че тя не е допуснала етично нарушение.

Прибързаните действия на комисията, оглавявана от Ясен Тодоров, обаче постигнаха обратно на очевидно преследвания ефект – още в първия ден на първата пълна работна седмица от новата година компрометира допълнително висшия магистрат, предложен за една от ключовите позиции в съдебната система. Това е така поради няколко причини. Действията на съвета изглеждаха в пълен синхрон с действията на управляващите партии в законодателната власт БСП и ДПС, които преди празниците в опит да омекотят предстоящия доклад на Европейската комисия, инициираха процедура за избор на главен инспектор.

Процедурата беше такава, че още преди стартирането ѝ се разбра, че е била приключена – кандидатът е бил избран преди откриването на процедурата за избор и едва след партийното съгласуване, за което никой от депутатите не иска да ни осветли как е протекло – кой на кого какво е предложил, за да се постигне съгласие.

Прозрачността на процеса по номиниране бе оспорена както от най-голямата съдийска организация в съдебната система, така и от неправителствения сектор. Причината бе лесно видима за всички освен за депутатите от управляващото мнозинство – в дълбоко заспалата държава по време на Коледните празници парламентът се опита имитира демократична процедура.

Съмнения вместо дебат

Привидността не се получи успешно, защото въпреки празничното настроение и вниманието на хората в друга посока, нямаше как да не се забележи че нито в почивните дни, нито в трите работни дни от периода за внасяне на кандидатури, не се проведе не само истински, а съвсем никакъв дебат за дейността на Инспектора към Висшия съдебен съвет (ИВСС) – органът, натоварен със задачата да следи за нарушения на съдии, прокурори и следователи.

Съответно нямаше дебат и какви качества трябва да притежава бъдещият главен инспектор – да е като досегашната Ана Караиванова, от която всички управляващи партии останаха доволни, или да е различен – с различно ниво на компетентност и различна биография.

Коледното и новогодишно безвремие за депутатите обаче беше смутено освен от организациите на гражданското общество, които възразиха срещу симулираната прозрачност на процедурата по избор на главен инспектор и от публикации в електронния сайт "Биволъ" за меко казано необичайни сделки на единствения кандидат за поста.

И тогава имитацията на демокрация влезе в следващ етап, по-рафиниран – кой, ако не кадровият орган на съдебната власт, трябва да изчисти репутацията на кандидатката. Така БСП и ДПС могат спокойно да кажат – независимата съдебна власт, която поначало казва кое е законно, се произнесе и ние се съобразяваме.

ВСС излезе на сцената

ВСС в този случай постави собствен рекорд по бързина на усърдието, който надмина срамно кратния срок в процедурата – изслуша Тенева, анализира и обобщи без други проверки, че в сделките на семейството ѝ няма нищо нередно само за няколко часа.

Нещо повече, дали Етичната комисия действително е направила преценка на всички обстоятелства, първо, не беше съобщено официално, тъй като нито един от членовете на комисията не пожела да обясни пред медиите каква работа е извършена по случая, и второ, неофициално се разбра, че новите разкрития за заменките на съпруга на Тенева с имоти на "Софийски имоти" изобщо не са били обсъждани.

Официалните източници мълчаха и дадоха оскъдната информация, че става въпрос за сделки, описани като "строго лични имуществени отношения". А източници на "Съдебни репортажи" от съвета изясниха, че Етичната комисия само е слушала кандидатката и не е питала. Това изглежда като притеснение да не се зададе въпрос, който вместо да помогне за очистването, да постигне обратното.

Обаче кадровиците се объркаха, защото бързината и съмнението за сервилност поради вниманието да не се извършва по същество никаква странична проверка не постигна целта – никой не повярва, че във ВСС се е случило нещо различно от случилото се преди това в Народното събрание – имитация.

Поредният скандал със съдебни назначения

Казусът "Тенева" не е прецедент, а е последният от редицата скандали, свързан с имотите и финансовото състояние на висши магистрати в последните години, който руши и без друго оскъдното доверие в правосъдието. Затова и от ВСС се искаше много повече от провеждане на мероприятие в стил "визита на учтивост".

Заменките със "Софийски имоти" отключват теми, за които въобще не се разбра дали ВСС си дават сметка. Ясно е, че кръгът от привилегировани граждани, които са получили достъп до привлекателното общинско имущество, не е конструиран на демократичен принцип, а чрез "връзки" или с други думи – чрез влияние.

Използвала ли Тенева влияние и въобще как се е стигнало така, че се е оказала в клуба на избраните? Както не стана ясно и има ли нещо нередно в заменките. Тази непобутната от ВСС неяснота няма как да не напомня на услужливостта на предишния ВСС спрямо семейната приятелка на висш представител на тогавашните управляващи – председателката на Софийския градски съд Владимира Янева, която председателстваше съдебен състав по едно от делата "Софийски имоти", въпреки че няколко години преди това тя бе сключила изгодна сделка от името на баща си с общинското дружество, чиито директор като съдия трябваше да осъди или оправдае.

Тогава бившата главна инспекторка Ана Караиванова обвини медията, изнесла компрометиращата информация за Янева, че е направила поръчково разследване, а ВСС пък отказа да преценява дали има конфликт на интереси, защото не бил компетентен.

Светкавичните (без)действия на ВСС по казуса "Тенева" оставят лош вкус и поради дългото и ненарушимо мълчание на кадровиците (около година) по отношение на липсващия главен инспектор. Нито веднъж новият състав на съвета не повдигна темата, нито дори любезно не напомни на Народното събрание, че не изпълнява законовите си задължения да избере нов ръководител на ИВСС, въпреки че дори по дисциплинарни производства магистрати оспорваха легитимността на актовете на инспектора заради изтеклия му мандат.

На фона на това почти едногодишно бездействие активността на Етичната комисия безкритично да се довери на обясненията на издигната от управляващите БСП и ДПС кандидатка и да приключи казуса подсили усещането, че кадровият орган на съдебната власт действа като трета партия в коалицията, издигнала Тенева за поста. Още по-притеснителен изглежда фактът, че в случая ВСС дори не си направи труда да замаже очите на наблюдателите с проверки, каквито се наложи да направи при друг идентичен случай – с неуспялата кандидатка за конституционен съдия Галя Гугушева.

НС отказва да признае проблема в процедурата

Партийното съглашателство по темата и поведението на ВСС си приличат и по още нещо – явното неразбиране на поставените от критиците на процедурата проблеми. Вместо да внесе светлина около процеса на селектирането на Тенева – кой, кога и как е предложил нейната кандидатура, една от вносителките на номинацията – Мая Манолова, призова "юристите от неправителствения сектор" да излязат и да оспорят професионалните качества на съдията от ВАС.

Нищо, че никой не ги е оспорвал и персонално не е имало нито едно изказване относно кандидатурата на Тенева. В същото време Манолова не коментира, че малко повече от една година по-рано кандидатурата на Тенева, поддържана от председателя на ВАС Георги Колев, за Конституционния съд беше бламирана от съдиите от двете върховни съдилища на общото им събрание – тогава не тя, а друг съдия от ВАС спечели одобрението на колегите си – Георги Ангелов. На второ място беше съдията от ВКС Емануела Балевска.

Мая Манолова бе достатъчно искрена и да признае, че сроковете няма да се удължават, защото няма време, тъй като предстои доклад на Европейската комисия, а пък постът стои незает от дълго време. Ден по-късно вносителката стигна и по-далеч, като обяви, че около избора на главен инспектор се вихри "истерия".

"Истерията около кандидатурата на главния съдебен инспектор е едно доказателство за това, че един човек, независимо колко е почтен, независимо колко е свестен, може да бъде окалян, омърсен и дискредитиран, особено ако дръзне да се кандидатира за публична длъжност. Затова и нормалните хора все по-малко искат да се подлагат на това", каза Манолова, която е права само за последното.

Но то е резултат именно от целенасочените усилия на управляващите и мнозинството във ВСС ключовите постове да бъдат запазени за кандидати, поставени извън всякакво състезание – удобните, конформистите и незастрашаващи статуквото. И тук можем да припомним поредицата печални примери от кадруването с крайно неразбираемите мотиви при избор на административни ръководители в съдебната власт на новия и стария състав на ВСС.

Действията на парламента и ВСС са идентични

Спешната липсваща проверка на кадровия орган на съдебната власт по отношение на имуществените сделки на семейството на Тенева съвсем прилича на изказването на Манолова като резултат. А тя от своя страна иззе функциите на съвета и разясни какво всъщност се крие зад израза "строго имуществени отношения".

"Аз не съм проверила лично, но стана ясно, че става дума за едно решение на семейството по какъв начин да бъдат разпределени имотите между техните деца, стандартна процедура, която прави всяко българско семейство. Въпросът ви откъде има пари майката на съдия Тенева е смешен. Ама, моля ви, ясно е, че жената не е имала тези пари и че не ги е платила, става дума за договорка в семейството. Това е разрешено от закона. Това е допустимо. Това го правят десетки български семейства", каза Манолова.

Накратко вносителката потвърди съмненията, че се касае за симулативни сделки. Не каза обаче ощетена ли е държавата, има ли притеснения, че са накърнени представите за благоприличие.

Същевременно призна и това не предизвика отзвук (засега никакъв и във ВСС, който трябва да даде етична оценка точно на тези факти), че според нея заобикалянето на закона (прекратяването на задължителната съпружеска съсобственост за придобити възмездно имоти по време на брака отпреди 2009 г.) си е съвсем нормална житейска практика и се е правила във всяко българско семейство.

И още нещо за приликите на ВСС с управляващите – и той не намери време или пък не показа интерес да анализира дейността на Инспектората, да обясни има ли недостатъци дейността му и евентуално как да бъдат те преодолени. Какъв трябва да бъде главният инспектор в следващия мандат, за да улеснява ефективно и законосъобразно дейността на ВСС.

До важния въпрос какви са възгледите на фаворитката за поста по тези проблеми медиите така и не стигнаха, защото не получиха отговор на въпросите за начинаещи – как стана така, че Веселина Тенева, която през февруари се пенсионира от съдебната власт, и веднъж вече не успя да продължи държавната си кариера като конституционен съдия поради бламирането от върховните съдии, спечели доверието на БСП, ДПС, ВСС (дали и на ГЕРБ предстои да видим поради противоречивите сигнали от тази страна), че е подходящата за поста с моралните си и професионални качества? Кой се спря на името ѝ и как се мотивираха поне две партии преди процедурата "на тъмно" да я изберат?

Засега изглежда, че въпросите нямат значение, защото изборът въобще не зависи от почтеността на отговорите. Даже напротив – забелязва се, че привидността само помага за синхрона – НС се прави, че открива процедура за избор, в която тепърва да се обсъждат номинации, а единствената кандидатура с вече подготвени документи е ясна още преди старта.

ВСС пък дава вид, че извършва проверка на съмненията, а всъщност нищо не иска да знае. Кандидатката пък се е престорила, че продава на майка си, а въобще не е продала нищо, просто е надхитрила закона, който я е задължавал да е съсобственик със съпруга си. Един вид – непробиваема традиция да не се казва истината.

* Текстът е препечатан от сайта "Съдебни репортажи" с незначителни корекции. Заглавието е на Mediapool.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?