Изборът на нов главен прокурор може да се забави

На 31 декември приключи двугодишната програма на Висшия съдебен съвет за борба с корупцията в съдебната система. Какви са резултатите от предприетите мерки?

Като юрист моето желание е да говоря за корупцията, само в случаите, когато разполагам с достатъчно данни.

Изпълнявайки препоръките на експертите от ЕС във ВСС се създаде специална комисия за борба с корупцията. Преди година и половина се разрази малка битка в Съвета между членовете на комисията и представители на прокуратурата. Прокуратурата поиска комисията да бъде лишена от право на разследване. Тази теза има своите законови основания, защото в НПК е записано, че единственият орган, който се занимава с въпроса дали има или няма извършено престъпление, е прокуратурата.

От друга страна корупцията е сериозен проблем, който трябва да се решава от цялото общество, включително от ВСС и от тази комисия. В крайна сметка в правилника за работа на ВСС залегна правото на антикорупционната комисия да събира сведения и сигнали от гражданите и от различните звена на съдебната власт и да ги доизследва, като без да ги разследва по смисъла на НПК ги предоставя на прокуратурата като компетентен орган.

Колкото до конкретни резултати, радващото е, че такива все още няма. Смятам, че липсата на информация е добра информация, защото това е обективно следствие от работата на магистратите и служителите в съдебната система.

Това не е ли затваряне на очите за проблемите?

Затваряне на очите има тогава, когато в комисията постъпят сигнали за подобни действия от страна на магистрати и не се вземат мерки. Тогава може да се говори за скриване на проблема под миндера. Но при липсата на сигнали, да се говори, че играем ролята на щраус, мисля че не е точното определение за поведението на Съвета.

Министър Петканов заяви, че в най-общия си смисъл реформата в съдебната система може да приключи до излизането на доклада на Европейската комисия през май. Вие споделяте ли това мнение, че за 5-6 месеца една инерционна система като правосъдната, може да се реформира?

Съдебната система навсякъде по света е една от най-консервативните в структурата на обществото. Аз не знам хората, които постоянно говорят за реформата в съдебната система, как точно я виждат.

Според мен препоръчваната от евроекспертите реформа не е извършването на промени сами за себе си. Над 90% от препоръките са свързани с нормативни промени. Какво изтъква България за свършено? Приет е нов НПК, започва разглеждането в парламента на административно-процесуалния кодекс, говори се за ново нормативно уреждане на трудовите съдилища предвид фактическото положение в Трето гражданско отделение на касационния съд. Говори се за заместване на действията на съдилищата, например в регистърното производство, което да стане чисто административно регистрационно производство.

Но всички тези промени са свързани с нормативната база. Там ние сме безпомощни да направим каквото и да било.

Законодателството е много деликатна работа. Ще ви дам примерна ситуация – председателят на Европейската комисия казва, че трябва да се изготвят промени в досъдебното производство. За една седмица се приема и се изготвя нов закон и се казва, че досъдебно производство вече е реформирано. Това обаче въобще не е така. Няма закон, който да не е променян на всеки 2, 3 или 6 месеца. Кой има полза от това – никой.

По-добре е за година, за две, за десет да се отложи приемането на един бърз закон, за да може да се обмисли той от всички страни, отколкото да се приеме за 20 дни и да се променя на всеки два месеца. Така че реформата ще продължи.

Онзи, който си мисли, че на 1 януари 2007 година ще има нова съдебна система, си представя реформата като смяна на черните тоги на съдиите с червените на прокурорите. Това също е реформа, но води ли тя до нещо?

Обмислените промени досега не са правени от законодателя. НПК бе даден за обсъждане във ВСС непосредствено преди да бъде внесен за първо четене в парламента. Нали разбирате, че това искане на мнение е чиста проба формалност.

Другата реформа в съдебната власт касае промяната в мисленето на магистратите и на служителите в системата. Основните проблеми, които съществуват в правораздаването, са свързани с бързината и качеството.

Качеството, доколкото касае свободното съдийско убеждение и прилагането на закона, е въпрос, който може да бъде проверяван само по пътя на инстанционния контрол. Дори и тогава, когато на пръв поглед е написано глупаво съдийско решение, няма друга възможно за проверка освен чрез жалба пред по-горна инстанция. И тук стигаме до другия проблем - за бързината. Ако правосъдието се осъществяваше по-бързо, щяхме да имаме и по-качествено правораздаване, защото съдебният акт ще е проверен за по-малко време на всички инстанции.

Конституцията от 1991 година обяви, че съдебната власт е независима. Това бе възприето от някои магистрати много елементарно, като 11-ата божа заповед и те считоха, че никой не може да направи нищо при тази независимост. Колегите, които не са достатъчно съвестни, казваха - аз съм независим и никой не може да ми каже кога ще излезе моя акт. По закон има един месец срок за това, но актът излиза след година, 2 или 3. Това не е съдебна власт, а безвластие и никой не е влагал такова съдържание и смисъл в понятието.

Как може да се предотвратява това забавяне?

В начало сме на процеса на тази реформа. Тя започна с измененията в Конституцията и в Закона за съдебната власт, които уредиха възможността за уволнения и на несменяеми магистрати. Има вече случаи, в които председателите на съдилищата започнаха да предлагат за дисциплинарни наказания магистрати, на които преди това никой нямаше правото да направи забележка или да ги накаже.

Има случаи на уволнени магистрати, следователи, прокурор мисля, че все още няма уволнен. Това е прохождаща практика, но тези лостове за контрол започват да се използват.

Аз се надявам внесените предложения за промени на Закона за съдебната власт и на Конституцията да не се правят само, за да се отчита дейност, а да са такива, които отговарят на житейските необходимости.

Достатъчни ли са парите, които се отпуснаха за съдебната власт през 2006 година?

Ние поискахме 470 млн. лв., получихме бюджет от 270 млн. лв. Има народна поговорка – боя се прави само от анилин. В този смисъл и реформи се правят само с пари. Там, където парите не вършат работа, трябват повече пари.

Бързината и качеството на съдебната власт могат да се реализират само чрез назначаването на нови хора в системата. Въоръжаването на тези хора с нови компютри - сега имаме по 0,78 компютри на магистрат. Основният недостиг е при следователите. Статистиката сочи, че с около 10-15% е увеличението на делата за последните години. То натрупва и без това претоварените с работа магистрати. Не искам да звучи като оплакване, но не е редно всяка година от 2000 г. насам да има с по 10% увеличение на делата, решавани от магистратите, което за 5-те години прави увеличени с повече от 50%, а да се решават всички тези дела от същото количество хора. Очевидно претоварването не може да доведе до по-качествено правосъдие.

Третото перо, което е залегнало в бюджета, е сградният фонд, но надали ще стигнем до него. Отпуснати са ни 20 млн. лв. за капиталови разходи. Имаме планирани 20 млн. лв. за ремонт на сградата на СРС, 12 млн. лв. за нова сграда на ВСС, още 7.5 млн. лв. за ремонт на съдебната палата. А как ще стигне някой лев за съдилищата във Варна или Малко Търново, не е много ясно.

В каква степен ВСС реагира на забележката на посланиците от ЕС по повод кадровата политика и защо според вас Съветът така и не разгледа писмото на съдиите от Софийски районен съд?

Всички граждани останаха с впечатлението, че основната задача на ВСС е да уреди децата, съпругите, съпрузите и внуците си. Аз не искам да прехвърлям нещата в чуждия двор, но нещата започнаха с изменението на Закона за съдебната власт. Конкурсното начало отпадна и вече е достатъчно да имаш необходимия стаж, за да влезеш в системата. Тоест, не сме нарушили законовите изисквания. Въпросът е доколко е морално някои хора извън системата да влязат в нея по този начин. И тук вече се прави голямата разлика между хората, които имат нещо общо с членовете на ВСС, и онези без никаква връзка с тях. Очевидно е, че роднинската връзка дразни всички останали. Но това не са единствените случаи, когато ВСС е назначавал хора, позовавайки се на тези законови разпоредби. Има и други случаи, за които не се споменава въобще.

Как те могат да бъдат уловени от обществеността?

Могат. Всички решения излизат на Интернет – страницата на ВСС. Протоколите са там. Когато се назначава човек от Пловдивския районен съд (ПРС) в Пловдивския окръжен съд (ПОС), изрично е написано – примерно Иван Петров Иванов съдия в ПРС за съдия в ПОС, но ако той е бил адвокат се пише, Иванов се назначава за съдия в ПОС. Липсата на тази информация е показателна и така може да се види, че има и други такива назначавания, което води до поставянето на въпроса дали е незаконно и неморално да имаш близък роднина магистрат, особено член на ВСС, и дали само този факт може да прегради движението ти в тази система. Мисля, че отговорът не е толкова еднозначен, колкото го представят коментиращите.

Що се отнася до писмото на колегите от СРС, може ли да се каже кои точно въпроси трябва да разгледа ВСС. Това са повече благопожелания. В това писмо няма нищо конкретно, което да бъде разгледано. Няма конкретен сигнал, който да бъде обсъден. И последно от хората, подписани под писмото, има някои наши колеги от СРС, които според мен, ако се ръководят от същите принципи на морала, които изискват коментарите им, не би трябвало да бъдат в този списък. Там има хора, прескачали съдебни нива, назначени по същия начин, който критикуват, има някои, които са се дискредитирали, знам го, защото разглеждаме дисциплинарни производства спрямо тях. Важно е как си влязъл в системата, но е още по-важно как стоиш в  тази система. Завършвам темата с това, че всички “външни” назначавания са ставали след изрична проверка дали за това място няма колега, завършил младши-магистратския си стаж, и отрицателен отговор на въпроса.

Може ли да стигне до забавяне на избора на нов главен прокурор?

Да, има такава възможност. Тези въпроси са изключително сложни. Всички помним трудностите по избора на нов председател на ВАС за стария ВСС, който до края на мандата си, въпреки няколкото гласувания, не успя да избере такъв след избирането на г-н Владислав Славов за член на Конституционния съд.

На какви условия трябва да отговаря новият главен прокурор?

Човек, който е добър професионалист, известен в юридическите среди и с авторитет сред тях, както и сред политическите сили, необвързан с тях. Още много могат да се добавят, това са пожелателни неща, надали някъде в България може да се намери такъв човек. Ако успеем да изберем някой, който да събира възможно най-много от тези качества както се описват в интервютата на Иван Григоров, Христо Манчев, Митьо Марков.

Много хора питат кой ще бъде главният прокурор. Според мен по-важно е какъв ще бъде той, а не кой. Аз обаче не се заблуждавам, че максимумът от необходимите качества ще може да бъде събран в една личност.

Вече имаше изявление, че е нормално новият главен прокурор да се издигне от управляващата коалиция?

Управляващата коалиция има лостове, чрез които би могла да инициира нещо подобно, но тя не може да ни предложи личност, която да обсъждаме, защото хората с правото на инициатива са строго посочени в закона. При всички случаи дори и тройната коалиция, ако тръгне да предлага, трябва да използва възможностите по закон.

Има ли реална опасност от политизиране на избора?

11 от членовете на ВСС се издигат от парламента. Въпреки, че става дума за магистрати в повечето случаи, вероятно има известна връзка, или най-малкото изграден авторитет, на който представителите на политическите сили да базират своето предложение. Но досега във ВСС не съм забелязал действия с политическа окраска, въпреки че сега имаме и представители на адвокатурата и на научната мисъл. Единият от тях е професор, който беше много обсъждан от вестниците във връзка с назначенията.

Как ще продължат нещата не мога да кажа. Утре, аз въпреки че съм избран от колегите съдии, мога да започна да предлагам неща, които са преценявани като изгодни на политическа сила, и обратното ако съм издигнат от политическа сила да започна да защитавам интересите на съдебната система. Просто сме хора и трябва да изчакаме и да видим.

Шефът на НСлС Ангел Александров заяви вече, че би приел поста главен прокурор. Как ще коментирате този анонс?

Това е естествено. Всеки професионалист, дал 20-30 години от живота си за работата, е нормално да очаква подобно развитие напред. Аз познавам отлично г-н Александров, един много сериозен човек, който при това е с едно отлично чувство за хумор и то не бива да му се отрича. Когато е направил тези свои изявление, от какво точно и в каква степен се е ръководил като водещото начало в изказването си, само той може да уточни.