Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Дали САЩ и Великобритания ще успеят да получат одобрение за втора резолюция в Съвета за сигурност на ООН? Много зависи от това дали някоя от петте страни с право на вето ще използва това оръжие.

На 24 февруари САЩ и Великобритания изготвиха втора резолюция, в която се казва, че Ирак не се съобразява с предишната резолюция 1441. Русия обаче веднага подкрепи френската инициатива за по-задълбочени инспекции.

Това предложение бе подкрепено и от Германия, която в момента председателства Съвета за сигурност, но няма право на вето.

Президентът на Франция Жак Ширак показа желанието си да упражни правото си на вето върху новата резолюция за Ирак.Тони Блеър даде ясно да се разбере, че ако някоя страна използва правото си на вето поради специални причини, то той ще смята, че ООН е дало политическо, ако не юридическо позволение за военни действия.

Какво обаче ще направи Блеър, ако освен Франция и Русия използва правото си на вето? Преди да отлети за Париж в началото на февруари за да подпише обща декларация за Ирак с Ширак и Шрьодер, Путин говори именно за възможността за използване на правото на вето в Съвета за сигурност.

В Лондон и Вашингтон общото мнение на официалните лица и коментаторите е, че в последната минута Путин ще реши да не се конфронтира с Буш и ще избере или да се въздържи или да подкрепи новата резолюция.

Наскоро висш представител на Министерството на отбраната на Великобритания ми каза, че той няма съмнения, че Русия ще подкрепи САЩ.:"Путин се съгласява с последния човек, с когото е говорил. Последният човек, с който ще говори, ще бъде Джордж Буш."

Тази гледна точка е базирана отчасти на икономическите интереси на Русия. Ирак дължи на Русия 8 млрд.щ.долара. Руски компании са спечелили важни концесии в иракските петролни полета. Русия е най-големият търговски партньор на Ирак.

Ако Русия се противопостави директно на войната в Ирак, то един бъдещ подкрепян от САЩ режим в Багдад едва ли ще уважи дълговете, натрупани от предишното ръководство на страната. Обратното, САЩ са обещали да използват своето влияние върху новото управление, за да осигурят руските интереси, докато Русия се държи правилно.

При скорошно мое посещение в Москва открих, че много добре информирани коментатори имат друга гледна точка. Те вярват, че Путин ще използва правото си на вето по новата резолюция.

Тези, които са в контакт с вътрешния кръг на Путин твърдят, че антуражът му е объркан за това какво да прави с Ирак. "Би било по-добре за нас, ако САЩ просто нападнат Ирак, тогава няма да има нужда да решаваме как да гласуваме", казва бившият офицер от разузнаването Юри Кобаладзе, който сега е инвестиционен банкер.

Той смята, че Путин ще използва правото си на вето, "защото е по-лесно за нас - отчасти поради отношенията ни в арабския свят, да попречим на САЩ, отколкото на Франция и Германия".

Някои смятат, че подреждането на Путин зад Шрьодер показва, че той не води самостоятелна политика. Според този възглед изборът на Путин е да води прозападна и в частност про - американска политика.

Но поведението му в Париж не съвпада с този възглед. Може би позициите на руските министерства на външните работи и отбраната, тайните служби и въоръжените сили му оказват влияние.

Според друг широко споделян възглед Путин е достатъчно силен, за да игнорира критиците си. Неговото желание за приятелство със САЩ обаче било отхвърлено. Той не получил нищо за подкрепата, която е оказал на Буш.

Вместо това САЩ преследваха няколко инициативи, които са насочени срещу руските интереси - разширяването на НАТО, дори и към балтийските страни, поставянето на войски в Централноазиатските републики, нарушаването на договора за антибалистичните ракети, който даде възможност на САЩ да осъществят плановете си за противоракетна отбрана. Затова Путин бил решил да се противопостави на САЩ по някои големи въпроси.

Възгледът на руския политически елит е, че Путин е спечелил малко от подкрепата си за Буш. Като пример те посочват съвета към НАТО, който е безполезен, защото държавите - членки отказват да разглеждат на него важни въпроси.

Те не смятат, че обещанието на САЩ да съдействат за получаване на иракските дългове има някаква стойност. Много руснаци вярват, че една война ще увреди руските икономически интереси, а един проамерикански Ирак може да излезе от ОПЕК, което да доведе до спад на цената на петрола. Всяка цена под 18 долара на барел би била неизгодна за Русия.

Много руски политици са изплашени от едностранните действия на американската администрация толкова, колкото колегите им от ЕС. Те знаят, че международното влияние на Русия се крепи на два пилона - хилядите ядрени глави и правото на вето в Съвета за сигурност на ООН.

Като много други европейци, руснаците виждат ООН и другите международни организации като механизъм, с който да се противопоставят на американската сила. Затова много руснаци смятат, че е напълно естествено Путин да подкрепи Ширак в тази ситуация.

Те посочват също, че ЕС е по-важен от САЩ като икономически партньор. След разширяването си през 2004 съюзът ще приема повече от половината от руския износ.

Русия вече доставя около 20% от петрола и газа в ЕС и този процент ще нараства. Сред руските представители, с които говорих, имаше единодушие за това, че Русия ще използва правото си на вето заедно с Франция.

Според тях, ако Франция се поддаде на американския натиск и остави Русия изолирана, то Путин ще си помисли. Той бил загрижен за общественото мнение, защото парламентарните избори са през декември 2003 г. и настроените антивоенно комунисти са сериозно предизвикателство.

Не съм сигурен, че този анализ е правилен. Путин може да изчисли, че му е по -изгодно да държи Буш щастлив и да се противопостави на французите, германците, заедно със своите дипломати, генерали и шефове на разузнаването.

Силно антиамериканския предразсъдък на руския елит може да даде отражение върху решението на Путин. Елитът се интересува от външна политика, защото счита, че това е важно и за публиката.

Но няколко проучвания на общественото мнение предполагат, че обикновените руснаци се интересуват повече от вътрешни проблеми, отколкото от външна политика.

Бомбардировките на НАТО в Сърбия през 1999 г. бяха нещо различно. Руснаците чувстват сърбите като близки роднини и затова имаше силно противопоставяне срещу водената от САЩ война. Много от руснаците обаче не обичат арабите и никой не чувства особена симпатия към Саддам.

Във всеки случай Путин получи отплата за приятелството си със САЩ и Великобритания. По идея на Тони Блеър бе създаден съвет НАТО- Русия, в който двете страни дискутират въпроси от общ интерес. Има нов договор със САЩ, който ще намали броя на ядрените оръжия.

А по-общо Путин спечели приятелството на Буш, което е важно в борбата с тероризма. То може да доведе до икономически дивиденти, като инвестиции в руската петролна индустрия или помощ за влизането на страната в Световната търговска организация.

В министерството на външните работи заместник -министър Сергей Разов обясни руското противопоставяне на атака срещу Ирак: "Какво става след Ирак? САЩ могат да нападнат Северна Корея или Иран. А Китай може да се възползва от възможността да действа спрямо Тайван".

Разов предвижда, че войната ще доведе до разделяне в антитерористичната коалиция, радикализация на ислямския свят и отслабване на ООН. През последните две години Путин преследваше прозападна политика, като понякога бе по-близо до САЩ, понякога по-близо до ЕС. Второто бе особено вярно през 2001 г.

През септември 2001 г. той каза : "Никой не се съмнява в голямата стойност на отношенията между Европа и САЩ. Въпреки това, в дългосрочен план за Европа ще бъде по-добре да консолидира своята репутация като властен и независим център на международната политика, ако комбинира своите възможности с руските човешки, териториални и естествени ресурси и руския икономически, културен и отбранителен потенциал".

Малко след това Путин и лидерите на ЕС се съгласиха за по-тясна мрежа от институционални контакти, което включваше въпроси като тероризъм и политика по оръжията за масово унищожение.

От 11 септември 2001 насам Путин се приближи по-близо до САЩ. Той откри, че американците проявяват по-голямо разбиране относно Чечния, отколкото европейците.

Имайки пред вид настояването на Буш, че проблемите с Ал Каида и Ирак са свързани, то той трудно може да оспори позицията на Путин, че битките в Чечния са част от глобалната война срещу тероризма. Новата превантивна доктрина на Буш отговаря на настроенията на консерваторите в руския истеблишмънт.

Ако доктрината позволява на САЩ да нападне Ирак, за да предотврати негова атака, то Русия може да си позволи да бомбардира Грузия за да предотврати нападения спрямо Русия на базирани там терористи.

Растящото нетърпение на Русия към ЕС стана видно през 2002 година. Продължилите шест месеца разговори Русия - ЕС явно отегчиха Путин и бяха много повече процес, отколкото реално съдържание.

Имаше твърде много неразбирателства във взаимоотношенията като визите на жителите на Калининград, износ на газ в нарушение на правилата на ЕС по отношение на конкуренцията, тежката позиция на ЕС по отношение на преговорите на Русия съм Световната търговска организация и най-вече постоянните натяквания на европейците, че Русия трябва да преговаря с чеченците.

Руските лидери забелязаха, че американската подкрепа по време на обсадата на театъра Норд- Ост бе по-сърдечна от тази на европейците. Отказът през декември на Дания, а след това и на Великобритания, да екстрадира умерения чеченски лидер Закаев само потвърди гледната точка на някои руски лидери, че страните от ЕС са меки по отношение на борбата с тероризма.

"На нас не ни харесва настояването на ЕС, че нашата обща декларация се отнася за ситуацията в Чечния", каза заместник- министър Разов. "Ние не сме съгласни с ЕС, когато те казват, че трябва да преговаряме с опръскани в кръв фигури като Масхадов, който стои зад обсадата на Норд- Ост".

Лошото отношение на ЕС се разпростря и върху икономическата област. През октомври 2002 г. икономически съветник на Путин ми каза, че европейската икономика е свръх - регулирана и не се представя добре. Според него САЩ са естествения модел, който трябва да следва Русия, защото и двете страни са динамични и бързо растящи икономики.

През тази година разделението между европейците направи по-трудно за Путин да продължава своята игра на смяна на предпочитанията между ЕС и САЩ.

Мой приятел наскоро говори с младия шеф на Юкос Михаи Ходорковски- водеща руска петролна компания. Той казал, че война в Ирак ще се отрази зле на демокрацията в Русия.

Това ще доведе до антизападни настроения, което винаги е лошо за либералите в Русия. При това положение САЩ ще имат по-малка възможност да влияят за спазването на правата на човека в Русия, а фракцията на КГБ в правителството, която вече е една растяща сила, ще се чувства по-свободна да прави каквото иска.

Една война може да отдалечи Русия от нейния по-малко или повече многостранен поглед за управлението на света. Ако кризата отслаби институции като ООН, НАТО, ЕС и СТО, то Русия ще има по-малък интерес да работи с тях.

Една шега на заместник - директора на института НИРА в Москва доста добре обяснява нещата: "Западът отново ни мами. Точно когато ни предложиха възможност за партньорство с НАТО, се оказа, че то всъщност няма значение".

Една фракция в Москва, която е свързана с бившия премиер Евгени Примаков, винаги е говорила повече за баланс на силата в международната политика отколкото за многостранния подход, приеман от много европейци.

Евентуална война ще засили позицията на тази фракция, която обича политиката на големите сили. Русия отново може да обмисли сближаване с Китай, Индия и някои арабски страни и вероятно блока "стара Европа" с който да се противопостави на САЩ.

Срещу това говори довода, че главният приоритет на Путин е да оздрави икономиката на страната си. Той не може да постигне това без икономическа либерализация и чужди инвестиции, които остават ограничени. Той има нужда от добри отношение и с ЕС и със САЩ, за да постигне тези цели.

Той ще се опита да не се противопостави на страните, от чиято помощ има нужда. Но ако трябва да избира между това дали да се противопостави на САЩ и Нова Европа или на Стара Европа, то той може да избере второто. Това обаче не е нещо, което се говори в Москва.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.