Изборът на районни кметове може да вгорчи нов мандат на Б. Борисов

В последните дни текат остри дебати върху промените в Закона за местните избори. Какви, според вас, са най-спорните моменти в тези промени?

Според мен три са спорните моменти, които впрочем и са най-важни. Без да ги подреждам по важност, започвам с избора на районните кметове, макар че темата за тях има ограничено въздействие – става дума за 24 районни кметове в София и още 11 в Пловдив и Варна.

Въпросът, за който имаше толкова спорове, не е чак толкова съществен дали ще се избират пряко или непряко. Те и в момента се избират от общинския съвет. Въпросът е какви правомощия и компетенции ще имат.

Знаково в сегашното решение районните кметове да бъдат избирани е, че са отложени във времето промените, свързани с компетенциите им, които трябва да бъдат записани като промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

В случай, че изходът от надпреварата в тези три града е благоприятен за управляващото мнозинство, нищо чудно да последват промени, които драматично ще разместят тежестите, тоест ще противопоставят в някакъв смисъл компетенциите на “големите” (на градовете) и на “малките” (районните) кметове.

Такова положение ще създаде проблем не толкова на Бойко Борисов – сигурен кандидат за “голям” кмет в София, колкото на партията му ГЕРБ, защото в медиен или в пропаганден план ще се появи евентуален противовес на “големия” кмет, който ще може компетентно да представя различни проблеми от друга гледна точка и в противовес на вижданията на кмета.

Представете си ситуацията, при която по едната от националните телевизии сутринта тече изказване по даден проблем на Бойко Борисов, а по другата конкурираща трима районни кметове говорят точно обратното.

Така че залогът в прякото избиране на районните кметове е голям. Той може да доведе до скарване на Бойко Борисов с управляващото мнозинство, или ще създаде ситуация, при която той ще бъде приласкан и ще стане част от бъдещото парламентарно мнозинство след изборите от 2008 г.

Значи вие виждате чисто политически подтекст в прекия избор на районни кметове, особено по отношение на София?

По-скоро могат да настъпят такива изменения в компетенциите, които ще принудят кметовете на тези три големи града да избират коалиционните си партньори от бъдещото мнозинство.

Тези мотиви ще могат да бъдат по-точно преценени, когато започне гледането на промените в ЗМСМА.

С други думи, заложеният пряк избор на районни кметове е отворил широко вратата за силното ограничение на ресурсите на “големите” кметове там, където те се опитват да се държат независимо от централната власт или от мнозинството, или пък се очертават като конкуренти в следващото издание на парламентарното мнозинство.

Кой е вторият момент в изборния закон, в който има заложени мини?

В уседналостта има уловка. Както беше определена в Закона за избора на европейски депутати, тя не действаше, тъй като се създадоха условия и съответен ред, при който всеки, подал декларация, че отговаря на условието за уседналост, има правото на глас.

В администрирането на изборния процес верността на тези декларации е непроверяема, защото те са десетки хиляди. Сега е гласуван текст, с който се иска 10-месечна уседналост, но не са ясни административните процедури, по които тя ще бъде установявана, нито какви ще бъдат наказанията за тези, които я нарушават.

Оценката на уседналостта може да бъде направена, когато бъде разгледан правилникът за приложение на избирателния закон, тоест когато се напише инструкцията на Централната избирателна комисия (ЦИК).

Това означава, че законодателят измества решението на проблема с уседналостта към ЦИК.

Понеже мнозинството в ЦИК ще бъде произведено от мнозинството в парламента, предполагам, че тези идеи, които не са точно заложени в закона, ще бъдат изчистени в инструкциите на ЦИК.

Едно от възможните ни очаквания от въвеждането на десетмесечната уседналост е, че ще има повече основания за оспорване на изборни резултати при малки маржове. Ако един кмет в малко населено място е избран с 20 гласа преднина и в избирателните списъци бъдат издирени повече от 20 избиратели, които не отговарят на условието за уседналост, всеки съд ще касира изборите.

За мен това е стратегически най-неустойчивото последствие от въвеждането на толкова различно право на всеки следващи избори. Тенденцията от 1995 г. е на всеки местни избори да се удвоява броят на случаите, в които изборният резултат се оспорва от съдилищата. Предполагам, че и сега ще бъде така, като ще има и допълнително основание за притеснение – при такива дела решаващата дума ще имат експертите на ГРАО, които се занимават с много професионализирана и не съвсем прозрачна административна дейност.

Кой алгоритъм за определяне на изборните резултати щеше да бъде най-подходящ, според вас?

Това всъщност е третият “тесен” момент в изборния закон. Много е трудно накратко да се разкаже колко е огромно влиянието на бариерата за малките общини, защото за тях тя ще се окаже по-висока от 9%, а ще приближава равнището от 3-4% при голям брой общински съветници, например 21-29-33.

Досега бариерата беше емпирична и зависеше от разпределението на гласовете. В отделни случаи таблицата на “Д’ Онт” е сваляла бариерата до 1,9-2,1%. Въвеждането на конвенционална (задължителна) бариера при това относително висока, може да доведе до неочаквани последствия, когато само една или две листи могат да я прескочат и да създадат едно съвършено изкуствено мнозинство в местните парламенти.

Подобна практика има в някои страни като Турция, където благодарение на високата бариера от 10% при по-предишните парламентарни избори партията на Ердоган с 37% от гласовете взе 64-65% от местата. На сегашните избори същата партия взе 47%, но въпреки това получи по-малко места в сегашния парламент, защото при силното разпръскване на гласовете по листите, които не минават бариерата, са достатъчни една четвърт или една трета от гласовете, за да се образува работещо мнозинство.

Има ли значение коя точно методика ще бъде приета?

Тя може да е всякаква, важното е да не се поставят бариери. Впрочем има два вида бариери – едните се записват в закона, каквато е 4% за парламентарни избори, и 5.56% в закона за избор на евродепутати, и естествени бариери, които зависят от разпределението на гласовете. Те са различни, но рядко падат под 2%.Това означава, че от такъв праг ще бъдат засегнати малките партии – всички възможни земеделци, гергьовци и прочие никога не биха се класирали с по един или два общински съветници. Силно засегната би била ВМРО.

Тези разсъждения са хипотетични и на изборите сега ще участват и партии като ГЕРБ и Атака, които досега не са се пробвали на местни избори. В повечето случаи те няма да бъдат засегнати от правилото на бариерата, която трябва да преодолеят, дори да я има във всичките ѝ варианти, което пък е изключително силен мотив за това фрагментираното дясно да се явява с общи листи.