Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Изборът на София

0 коментара

В поредицата статии, публикувани в сп. "Ню Йоркър" през 1963 г., които по-късно се превръщат в "Айхман в Ерусалим: Доклад за баналността на злото", Хана Аренд подробно изрежда страданията, които Адолф Хитлер причинява на евреите в Европа. Съвсем за кратко тя се спира и на България, съюзник на Оста в сърцето на Балканите, в която политици, духовници и обикновени граждани помагат за спасяването на почти 50 000 евреи от лагерите на смъртта. Аренд пише: "Досега не ми е известно някой да се е опитал да обясни поведението на България, която е уникална със смесеното си население."

Известно е, че в книгата си Аренд твърди, че злото разцъфтява в ежедневието, насърчавано от конформизма, подчинението, и от неудовлетворените амбиции. Как, тогава, е възможно съществуването на доброто? Този въпрос, така, както го задава военновременна България, би трябвало на пръв поглед да носи емпиричен отговор, основан на документирани събития от 1943 г. Но в държава, в която историческите изследвания дълго време са били всячески обременявани,

спасяването на евреите се обви в мъглявото сияние на националната митология, често сменяно и подменяно, нерядко според преобладаващата политическа воля.

По време на Студената война сталинисткият режим на Тодор Живков твърдеше, че комунистическата партия е спасила българските евреи от изтребление чрез организирането на демонстрации по софийските улици. Други тогава поддържаха тезата, че цар Борис III е този, който е защитил евреите от нацистката агресия. А тези, несъгласни и с двете позиции, прехвърлиха заслугата на "българския народ", който, неспособен да се пригоди към нацистката расистка идеология, е осуетил планираните депортации.

Ивайло Дичев, обаче, не вярва на нито една от изложените версии на разказа за спасението. Той ги смята за "форма на извинение, избирателна памет, която може да осигури изграждането на ново национално самочувствие във време на криза."

Твърденията на комунистите бяха напълно дискредитирани след падането на режима на Живков през 1989 г. Но дебатът около ролята на царя достигна своя апогей през миналото лято, когато книгата на родения в България и живеещ в Израел член на Кнесета Майкъл Бар Зоар "Отвъд хватката на Хитлер: Героичното спасяване на българските евреи" (Adams Media, 1988) породи остри противоречия. Книгата разглежда почти всички популярни становища за спасяването на евреите в един интригуващ сюжет.

В крайна сметка Бар Зоар твърди, че слабият, неправолинеен цар Борис е извършил този благороден жест под натиска на масовата съпротива, в резултат на което застава твърдо срещу депортацията на евреите.

Тази позиция подразни тези, които не са склонни да припишат заслугата на царя. Това, което разбуди духовете, обаче, е споменаването на издигнатата възпоменателна плоча на цар Борис в Израел.

Възпоменателната плоча

През март миналата година, след като прочита книгата на Бар Зоар, председателят на Македонската еврейска общност заявява, че "издигането на монумент в земята на нашите предци на злодей като Борис III" е направо "шокиращо". Защото дори и да приемем, че Борис е спасителят на българските евреи, никой не оспорва, че той също така е дал съгласието си да се изпратят на смърт 11 363 от окупираната от България Македония и Тракия. Затова последният човек, на който македонските евреи биха отдали почит, е българският цар.

Група български политици и интелектуалци, водени от заместник-председателя на Народното събрание, се присъедини към македонските евреи в петиция, изпратена в Израел за премахване на плочата. На 17 юли 2000 Еврейският национален фонд се съгласи да замени плочата в гората с един единствен паметник в чест на "българския народ". Тази акция коства на заместник-председателя на парламента политическата му кариера: десет дни след случилото се той бе отстранен с обвинението, че "вреди на националните интереси".

Според някои наблюдатели, битката за ролята на цар Борис между "червената" коалиция, която се състои от наследниците на комунистическия режим, и "синята", сред които са и монархисти, рискува да се превърне в недодялано политическо оръжие. Или дори в нещо по-лошо: в разгорещено есе за битката около паметника, Стефан Попов обвинява българите, че по този начин само могат да отблъснат евреите, защото употребяват "трагичната им съдба като подправка за националистическата ни кухня".

Историята на Димитър Пешев

В разгара на скандала изплува една нова история за военновременна България - история с протагонист и без герой, история с поука, но не и балсам за балканската душа. В центъра ѝ е Димитър Пешев, до този момент неизвестен депутат от тогавашния парламент, който засрамва висшестоящите, осуетявайки антиеврейските им мерки.

Пешев изплува от забрава благодарение на своя биограф - Габриеле Нисим, италиански журналист, който публикува книгата "Човекът, който спря Хитлер" на български, италиански и немски през 1988 г. Голяма част от спомените на Пешев събирали прах в Софийския държавен архив в продължение на почти 30 години. Други били укрити от семейството на Пешев, което ги е предава на Нисим. Цветан Тодоров включва част от тях в книгата си "Крехкостта на доброто: защо българските евреи оцеляха след Холокоста" /май, Принстън/. Според Тодоров, постъпката на Пешев е била сред многото други, необходими за спасяването. Без нея, обаче, българските евреи са щели да бъдат изтребени през 1943.

Никой не е морално съвършен, казва Тодоров, но мнозина извършват постъпки, чиято смелост е достойна за възхищение.

Сцената е на бедстваща военновременна България. Освободена от Османската империя през 1878 от руската армия, България остава най-русофилската балканска нация. След Първата световна война, Трианонското споразумение я задължава да отстъпи територията на Македония на Югославия, Добруджа на Румъния и Тракия на Гърция, както и да заплати тежки репарации. За разлика от Румъния или Унгария, освен малката и незначителна група антисемити, наричана "Ратник", в България няма доморасло фашистко движение. И все пак, раздирана от вътрешни политически раздори, България попада в ръцете на Хитлер. На север Румъния се присъединява към Оста. На юг и запад Хитлер се готвел да завладее Гърция и Югославия. България трябвало да реши или да застане на пътя на Хитлер, поемайки риска да бъде нападната, или да се присъедини към него.

В крайна сметка, през 1941 г. България се присъединява към Оста. При условие, че няма да бъде накарана да излезе срещу руснаците на съветския фронт, правителството на цар Борис било склонно да предложи на Хитлер база за действия в югоизточна Европа. В замяна Хитлер дава на България Добруджа. Македония и Тракия все още принадлежали на Райха, но български войници охранявали казармите в спорните територии на мястото на немски войници, които били необходими за руския фронт. Предполагало се, че тези територии ще бъдат предадени на България след края на войната. Междувременно населението на Македония и Тракия, което теоретически се състояло от граждани на Райха, било насърчавано да приема българско гражданство по желание - стига да не са евреи, в който случай те изобщо не притежавали такова, тъй като Третият Райх не ги признавало като свои граждани.

Димитър Пешев, централната фигура в книгите на Тодоров и Нисим, винаги се е смятал за демократ. Но загрижен за вътрешната стабилност на България, той "се качил на влака на историята", както казва Нисим, подкрепяйки съюза с Оста и забраната на всички политически партии. Скоро той става министър на правосъдието в авторитарната монархия, а по-късно - заместник председател на парламента, като всъщност имал изключително ограничени правомощия. От общо 160-те депутати в парламента, 115, включително и Пешев, подкрепяли нацисткото правителство. Българският министър-председател, Богдан Филов, е привърженик на нацистите и антисемит. Вътрешният министър, Петър Габровски, е член на Ратник. Преди още България да подпише Тристранния съюз, Филов предлага Закона за защита на нацията, изработен въз основа на нюрнбергските закони.

 

Българската общественост срещу антиеврейските мерки

Инициативата на Филов, обаче, среща сериозен отпор. Когато го внася в парламента през 1940 г., съюзите на писатели и юристи, комунистическата партия и много други изтъкнати личности осъждат дискриминационното законодателство. В петиция до парламента се припомнят националните герои и техните идеали за свобода.

Но петициите не помагат. Парламентарното мнозинство, включително Пешев, приема закона. Както пише в мемоарите си, той смятал, че целта на закона била единствено да се покаже лоялността на България към Германия, и че този закон няма да бъде приложен. Но той грешал. Българските расови закони наистина били приложени, и те били едни от най-жестоките в Европа, според Миша Глени в книгата си "Балканите: национализъм, война и великите сили 1804 -1999".

Въпреки това, няма спор, че антисемитизмът не бил приет от българското общество. Някои историци обясняват, че българските евреи били най-вече сред работническата класа. Така те по никакъв начин не се възприемали като заплаха, както преуспелите и богати евреи се смятали в Германия и Унгария. Те не били и чужди за българите, както били ортодоксалните и хасидическите евреи в други части от Източна Европа.

Каквато и да е причината, българските евреи носели най-малките звезди на Давид в нацистка Европа. Някои не евреи дори променили първоначалния замисъл на носенето ѝ, възприемайки я като патриотичен знак.

Обезпокоени от случващото се, нацистките власти наредили на Габровски да организира антисемитски акции по улиците на София, за да убеди населението в еврейската заплаха. Габровски, убеден антисемит, отказва - обществото, обяснил той, няма да ги приеме.

По текст от сп. "Лингва Франка", том 11, №2, Март 2001, със съкращения

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.