Изборът на университет и специалност влияе пряко на доходите

Софийският университет "Св. Климент Охридски" запазва лидерството си сред останалите висши учебни заведения в България и води в общо 21 професионални направления, като за първи път заема челната позиция в направление "Икономика", измествайки досегашния първи - Американския университет в Благоевград. Това сочат данните от последното издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения, които бяха представени в понеделник. За пореден път данните от системата показват, че изборът на висше училище и професионално направление оказват съществено влияние върху шансовете на студентите за бъдеща реализация на пазара на труда и върху бъдещата им заплата.

"Съществува сериозна диспропорция в реализацията и доходите между студенти, завършили една и съща специалност в два различни университета. Така например, докато завършилите информационни технологии в Софийския университет имат високи доходи, ниска безработица и доста по-често си намират работа по специалността, то най-честата професия при завършилите същата специалност в Шуменския университет е "продавач", коментира изпълнителният директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев. Институтът участва в разработването и поддържането на рейтинговата система.

Завършилите "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет имат среден осигурителен доход от над 1800 лева, безработицата е под 1%, а реализацията по специалността е близо 92%, докато при колегите им от Шуменския университет безработицата е около пет пъти по-висока, осигурителният им доход е 706 лева и 40% се реализират на позиция, изискваща висше образование.

Десет специалности гарантират доход над 1000 лв.

Според обновените данни в системата за 2014 година средният осигурителен доход на завършилите висше образование е сравнително висок - 867 лева, а делът на регистрираните безработни сред тях е нисък - 3.77 %. Над 25% от завършилите през последните 5 години висше образование в България не се осигуряват в страната.

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите в професионалните направления Медицина, Фармация, Стоматология и Военно дело.

Среден месечен осигурителен доход над 1000 лева получават завършилите 10 професионални направления, сред които Военно дело, Информатика и компютърни науки, Проучване и добив на полезни изкопаеми, Математика, Обществено здраве, Комуникационна и компютърна техника, Медицина, Металургия, Политически науки и Електротехника, електроника и автоматика.

Половината висшисти на работа, която не изисква висше образование

В същото време се наблюдава тенденция, че по-малко от половината наети висшисти (46%) работят на позиция, за която се изисква висше образование.

В двете най-масови направления - "Икономика" и "Администрация и управление", всеки двама от трима завършили студенти през последните пет години не работят на позиция, изискваща висше образование, съобщи Стойчев. В двете специалности се обучават една трета от студентите в България.

Стойчев коментира, че проблемът у нас не е, че имаме много студенти, за които няма работни места, а че имаме сгрешена структура на висшето образование. Така докато Здравеопазването и информационните технологии имат нужда от кадри, други професионални направления произвеждат излишък от специалисти.

Преди дни образователният министър Тодор Танев коментира, че не всички университети и специалности заслужават държавно финансиране, а само най-добрите. Заместникът му проф. Николай Денков коментира в понеделник, че основното предизвикателство пред екипа, разработил системата, е как тя да достигне в максимално голяма степен до работодателите и най-вече – до кандидат-студентите. "Кандидат-студентите все още не виждат връзка между избора, който правят при завършване на средното си образование и реализацията, доходите и професионалното удовлетвореност от завършване на една или друга специалност", посочи той. Той съобщи, че подготвяната Стратегия за висшето образование използва данни от рейтинговата система.

За качество във висшето образование през 2015 година между университетите ще бъдат разпределени 41.5 милиона лева. Допълнителните средства се получават от най-добрите университети, които заемат челните места по професионални направления.

15 ВУЗ-а нямат нито една цитирана публикация

Софийският университет, Медицинският университет – София и Химикотехнологичният и металургичен университет са трите висши училища с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации. В същото време 15 висши училища не присъстват в основните международни бази данни с нито една научна публикация, която да е цитирана поне веднъж.

Освен че вече е лидер в направлението "Икономика", Софийският университет оглавява направленията "Биологически науки", "Биотехнологии", "Информатика и компютърни науки", "Икономика", "История и археология", "Математика", "Науки за земята", "Педагогика", "Политически науки", "Право", "Психология", "Религия и теология", "Социални дейности", "Социология и антропология", "Туризъм", "Физически науки", "Филология", "Философия" и "Химически науки".

Медицинският университет – София и Техническият университет – София имат водещи позиции в класациите по 5 професионални направления, а Химикотехнологичният и металургичен университет води в 3 класации. С по две първи места са Американският университет, Тракийският университет, Аграрният университет в Пловдив и Академията на МВР.