Изборът за ВКС не е съдебна реформа, а пълно зацикляне

Лозан Панов и Павлина Панова преди избора, снимка БГНЕС

Съдебната реформа е всичко друго, но не и безпардонно налагане на нашия човек, упорито игнориране на аргументите и потъпкване на достойнството на другия кандидат. Това се случи в четвъртък, когато Висшият съдебен съвет (ВСС) проведе предизвестения избор на председател на Върховния касационен съд (ВКС).

Скандалът във ВСС се случи не през личната история на избрания кандидат, а през начина, по който той бе наложен. Лозан Панов е известен като добър съдия, има шанс да бъде добър председател на ВКС, а и не носи пряка вина за поведението на хората, застанали зад него. Проблемът е, че Лозан Панов не беше по-добрият кандидат.

Политическата връзка

И този път ВСС не успя да скъса със съмненията, че гласува с политическа мотивация. Първият вот за председател на ВКС през септември не беше успешен, което отложи процедурата след парламентарните избори. Това беше написано в медиите още преди да се случи. Съмнението бе, че ВСС държи да се съобрази с новите управляващи. Брюксел също отчете тези съмнения.

Вторият опит за избор бе увенчан с изказванeтo на члена на ВСС Милка Итова пред Mediapool. Тя препоръча на своите колеги първо да се договорят кой ще е успешният кандидат и едва след това да открият процедурата. Това провокира правосъдния министър да говори за предрешеност на вота. Милка Итова официално застана зад Лозан Панов.

През декември “Капитал“ съобщи, че председателят на Върховния административен съд Георги Колев се е срещал с премиера Бойко Борисов. На тази среща е обсъждана кандидатурата на Лозан Панов. Георги Колев стана движещата сила зад кандидатурата на Лозан Панов. Павлина Панова също призна, че е имала среща с премиера Бойко Борисов, но не по своя инициатива. Тя каза, че не е поемала никакви ангажименти. Павлина Панова загуби.

И двете срещи показват, че без политически гръб ВСС не кадрува.

Главният прокурор Сотир Цацаров бе избран от ВСС след серия от публични похвали на ръководството на тогавашната управляваща партия ГЕРБ. Председателят на ВАС Георги Колев също бе избран, защото беше одобрен от ГЕРБ. Преди това ВСС избра двамата съветници на президента Георги Първанов за главен прокурор и шеф на ВКС, бившия депутат от НДСВ Константин Пенчев оглави ВАС. По-рано бяха назначенията на СДС. Всичко това ясно показва, че нещата си вървят по старому.

Това не е реформа, а десетилетно зацикляне.

Игнориране на аргументите

В последния избор Павлина Панова бе по-опитният съдия. Тя се ползва с огромен авторитет сред своите колеги във ВКС. Панова има международно признание като съдия ad hoc в Европейския съд по правата на човека. Тя има повече публикации от своя конкурент. Има административен опит като ръководител на колегия във ВКС. Най-важното - Панова правораздава в материя, която има връзка с ВКС. Никой не оспори това.

Лозан Панов нямаше зад гърба си тези аргументи и въпреки това беше наложен. Той стана поредният кандидат, когото мнозинството във ВСС спуска отгоре на ключов пост в съдебната система без видимо позоваване на здравия разум. Брюксел вече критикува предишния ВСС за налагането на наказателния съдия Георги Колев като председател на ВАС без ясни аргументи. Сега се случи същото - на свой ред Георги Колев наложи без ясни аргументи административния съдия Лозан Панов за шеф на другия върховен съд в страната.

Съдебната реформа изглежда корабокруширала в подводните камъни на зависимостите, изплетени около ВСС. Тези зависимости продължават да се репродуцират във властови позиции в системата.

Консенсусът победи независимостта

Лозан Панов изгради своето представяне около идеята за консенсуса. Това е логично. В съдебната система той е известен като магистрат, който винаги се е опитвал да избягва противопоставянето. Консенсусът на Панов бе опакован в няколко силни фрази за “хирургическо изрязване“ на тежките проблеми в съдебната система, премахването на “социализма“ в магистратурата и верните констатации за наложената отвън реформа. Тези фрази обаче не промениха с нищо общото му консенсусно звучене.

Концепцията на Павлина Панова бе основана върху изграждането образа на независимия магистрат, защото тя така разбира стратегията за съдебна реформа. Панова говори пред ВСС за съдията, който отстоява своето мнение, независимо от позицията на шефа. Съдията каза, че малките съдилища не бива да клякат пред големите. Заместник-председателят на ВКС предложи да управлява върховния съд заедно със своите колеги.

Мнозинството във ВСС нямаше как да подкрепи Павлина Панова, защото независимостта на магистратите е всичко онова, от което ВСС се страхува. Логично беше подкрепен консенсусът в лицето на Лозан Панов. Очакването е, че бъдещият председател на ВКС няма да създава проблеми, защото никога не е създавал. Всичко това е извън достойнствата на Лозан Панов като съдия. Сега той трябва да доказва, че може да се еманципира от компрометираната среда, която го наложи.

В крайна сметка беше ясно, че Висшият съдебен съвет не може да проведе истински избор за председател на Върховния касационен съд. Само пред два дни кадровиците на Темида доказаха неспособността си да прочетат дори елементарните за възприемане изводи в доклада на Европейската комисия. Там черно на бяло бе написано, че не стават за нищо.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари