Изборът Запад - Запад?

Независимо какво ще стане по-късно, от днес НАТО вече не е същото. Две страни - Франция и Белгия наложиха вето върху американското искане Алиансът да започне военно планиране във връзка с война срещу Ирак.

Германия и Люксембург макар да не са се присъединили към ветото, също се противопоставят на ускореното военно действие срещу Багдад. Няма съмнение, че Гърция и други европейски страни не са далеч от тази позиция.

С това Северноатлантическият алианс влезе в най-дълбоката си криза откакто е създаден и изправя Европа и света пред тежки дилеми. Всички се питат докъде ще стигне разделението и ще има ли връщане назад към времената на атлантическата солидарност.

Много знаци от последните седмици сочат едно лошо развитие и продължаваща дезинтеграция, ако не на структурата НАТО, то поне на атлантическата солидарност, която е основополагаща.

Очертаващото се развитие е особено опасно за България ( и другите страни кандидати), тъй като проектите ни за национална сигурност са обвързани с членство в НАТО и за които нямаме резервен вариант.

Закачките на Ръмсфелд отпреди месец за "старата Европа" не са случайни. Те очертават виждането на настоящата администрация във Вашингтон, че САЩ имат нужда от напълно сигурни (или послушни - въпрос на избор на терминология) съюзници. Такива се очертават източноевропейските страни, които имат жизнено необходима нужда от НАТО като гарант на тяхната ориентация към Запада. В нашия случай НАТО ни е необходим и за нещо, което някои нарекоха "политически борд" - външен механизъм за натиск за необходимите политически и икономически реформи.

Едновременно с това повечето източноевропейски страни, след тях и България, свързват очакванията си за развитие и просперитет единствено с членство в Европейския съюз. Изострените отношения между европейските столици и Вашингтон не могат да не се отразят и на нас. Степента на напрежение става такава, че може да се наложи да се вземат решения, които да доведат до нещо далеч по-съществено от това "да не сме симпатични" в някоя столица.

Не може да не си зададем въпроса дали е възможно да ориентираме цялата си икономика към пазара на ЕС и едновременно с това да сме в хладни отношения с главните европейски държави. Няма признаци американското икономическо присъствие в България скоро да стане значително и американските пазари за български стоки да осигурят така нужния за икономическото ни развитие експорт.

Колкото и да се правят напъни да се създаде образ - първо с писмото на 8-те европейски лидери, а след това с писмото на 10-те от Вилнюската група - за това, че съществува и друга "проамериканска Европа"- безспорен факт е, че общественото мнение на Стария континент единодушно е против война в Ирак.

Каквито и пропагандни усилия да се правят, те едва ли ще променят това настроение. Повечето европейски лидери го знаят много добре и не могат да не се съобразяват с него. За разлика от Америка, където традиционно няма интерес сред избирателите към външната политика, в Европа този въпрос винаги е бил важен и никой не може да си позволи да го подмине с лека ръка.

Лесно може да се прогнозира, че на следващи избори Аснар и Берлускони ще получат жълт картон от избирателите заради позицията си по Ирак. От тази гледна точка, поне в Западна Европа, силата на противниците на войната ще нараства.

Оптимистите и тези, които предпочитат да не разсъждават по дилеми, на които не могат да влияят, смятат, че Франция и Русия използват целия шум, за да вдигат мизата и да изстискат повече петрол и други благини в постсаддамов Ирак. Напълно е възможно накрая наистина Париж и Москва да се окажат, поне мълчаливо, зад САЩ.

Песимистите обаче смятат, че Ирак е само върха на айсберга от задълбочаващите се противоречия и конкуренция между Европа и САЩ. За това се привежда цял списък от сблъсъци на международната сцена от последните 2 години. Особено опасно е, че прегледът на спорните въпроси показва, че става дума за различна ценностна ориентация от двете страни на Атлантика.

Ако това наистина е така, наближава моментът България да си отговори на въпроса дали прилича (или иска да прилича) повече на Америка, или повече на Европа.

Споделяне

Още от България