Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

"Изборът"" за Америка - глобално господство или глобално лидерство

0 коментара

"Изборът" е новата книга на Збигнев Бжежински, която издателство "Обсидиан" пуска на 29 март на български език. "Изборът" е авторитетно ръководство в съвременната геополитическа ситуация и указание за това какво поведение следва да възприеме Америка в стремежа си да осигури мир и стабилност в бъдеще", е оценката на бившия американски президент Джими Картър за най-новата книга на автора на "Големия провал", "Извън контрол" и "Голямата шахматна дъска". Анализът на Бжежински,, според Самюел Хънтингтън, убедително показва, че "сигурността на Америка е неотделима от глобалната сигурност и може да бъде постигната само ако Съединените щати се ангажират с конструктивно лидерство при съвместното изграждане на световния ред".

ПРЕДГОВОР

Моят основен аргумент за ролята на Америка в света е прост: американската мощ, категорично отстояваща националния суверенитет, днес е първостепенният гарант за глобалната стабилност, но в същото време американското общество стимулира глобални социални тенденции, които размиват традиционната представа за национален суверенитет. Съчетанието от американска мощ и социална динамика може постепенно да доведе до възникване на глобална общност на споделени интереси. Но ако с тези два елемента се злоупотребява и те влязат в сблъсък помежду си, светът може да изпадне в хаос и Америка да се окаже под обсада.

В началото на ХХI век американското могъщество е безпрецедентно от гледна точка на военния си потенциал, на значимостта на виталната си промишленост за благоденствието на световната икономика, на обновителното въздействие на своя технологичен динамизъм, както и на универсалната привлекателност на многообразната и често пъти повърхностна американска масова култура. Всичко това дава на Америка несравнима глобална политическа власт. За добро или зло тази страна е световният водач и на хоризонта не се вижда съперник. Европа е конкурентоспособна в икономическо отношение, но ще мине доста време, преди тя да постигне такова единство, което да ѝ позволи да се съревновава със Съединените щати и в политическо отношение. Япония, която някога беше разглеждана като следващата свръхдържава, отпадна от надпреварата, а Китай, въпреки икономическия си напредък, вероятно ще си остане относително бедна страна поне в близките 30 години, като междувременно може да се сблъска с огромни политически проблеми. Русия вече не е в играта. С една дума, Америка няма и скоро няма да има равностоен конкурент срещу себе си.

В този смисъл не съществува реалистична алтернатива на доминиращата американска хегемония и на ролята на американската мощ като неизбежен компонент на глобалната сигурност. В същото време американската демокрация - като пример за американския успех - ражда икономически, културни и технологични промени, които утвърждават нарастващи глобални взаимовръзки отвъд националните граници. Тези промени могат да подкопаят самата стабилност, която американската мощ се стреми да гарантира, и дори могат да провокират враждебност срещу Съединените щати. Следователно Америка се натъква на уникален парадокс: тя е първата и единствена действителна глобална свръхсила, но въпреки това над американците все повече надвисват заплахи от всевъзможни много по-слаби враже-ски източници. Фактът, че Съединените щати разполагат с несравнимо глобално политическо влияние, фокусира върху тях завист, негодувание, а в някои случаи и дълбока омраза. Тези антагонизми също така могат да бъдат експлоатирани и всъщност подклаждани от традиционните врагове на Америка, дори те да са достатъчно предпазливи, за да рискуват директен сблъсък със САЩ. Рисковете за американската сигурност са реални. Следва ли оттук, че Америка има право на повече сигурност, отколкото другите национални държави? Като мениджъри на националната мощ и като представители на едно демократично общество нейните лидери трябва да се стремят към внимателно степенувано съотношение между двете роли. Изключителната зависимост от мултилатералното сътрудничество може да се окаже средство за стратегическа летаргия в свят, в който заплахите за националната и в крайна сметка за глобалната сигурност очевидно се умножават и са потенциална напаст за цялото човечество. Но в същото време придържането към едностранно упражняване на суверенна сила, особено ако е съпроводено с егоистично дефиниране на възникващите заплахи, може да доведе до самоизолация, нарастваща национална параноя и все по-голяма уязвимост от разпространяващия се в глобални мащаби антиамерикански вирус.

Една разтревожена Америка, обсебена от грижата за собствената си сигурност, може да се окаже изолиран остров във враждебен свят. Ако стремежът към постигане на уединена сигурност излезе извън контрол, от свободна държава страната може да се превърне в гарнизон, под-властен на обсадната психика. Същевременно обаче краят на Студената война съвпада с масовото разпространение на технически знания и квалификация, необходими за създаването на оръжия за масово унищожение не само в държавите, но и в политически групи с терористични мотивации. Американската общественост храбро посрещна ужасяващата реалност на "двата скорпиона в една бутилка" - Съединените щати и Съветския съюз, сдържащи се взаимно благодарение на потенциално опустошителните ядрени арсенали, - но сега тя е много по-загрижена от процеждащото се през границите насилие, от периодичните терористични актове и от повсеместното разпространение на оръжията за масово унищожение. Американците усещат, че в тази политически неясна, понякога морално амбивалентна и често пъти смущаваща среда на политическа непредвидимост се таи опасност за страната им тъкмо защото тя е доминиращата световна сила.

За разлика от всички предишни хегемонистични сили Америка действа в свят на нарастваща непосредственост и близост. Някогашните имперски сили като Великобритания през ХIХ век, Китай през различни етапи от хилядолетната си история или Рим в продължение на петстотин години (да споменем само някои) са относително недостъпни за външни заплахи. Светът, в който те господстват, e разделен на региони, които не си взаимодействат. Разстоянията и времето им осигуряват възможност да си поемат дъх и да реагират и повишават тяхната вътрешна сигурност. За разлика от тях Америка, отличаваща се с уникално могъщество в глобален мащаб, същевременно се характеризира с уникална вътрешна несигурност. Необходимостта да се живее в среда на такава несигурност вероятно е станала хронично условие. Оттук и ключовият въпрос: в състояние ли е Америка да води мъдра, отговорна и ефикасна външна политика, която избягва клопките на обсадния манталитет и същевременно подхожда на новия ѝ статус на върховна световна сила? Стремежът към мъдра външна политика трябва да започне от съзнанието, че "глобализацията" по същество означава глобална взаимозависимост. Подобна взаимозависимост не гарантира еднакъв статус, нито дори еднаква сигурност за всички нации. Но тя означава, че никоя нация не е имунизирана срещу последиците от технологичната революция, увеличила до такава степен способността на човека да упражнява насилие и наред с това стегнала връзките, които все повече скрепяват човешкия род в едно цяло.

В крайна сметка централният политически въпрос, пред който е изправена Америка, е: "Хегемония в името на какво?" Залогът тук е дали нацията ще се стреми към формирането на нова глобална система, основаваща се на споделени интереси, или ще използва суверенната си глобална мощ преди всичко за укрепване на собствената сигурност. На следващите страници спирам вниманието си върху формулираните от моя гледна точка основни въпроси, на които трябва да се даде стратегически изчерпателен отговор:

  • Кои са главните заплахи пред Америка?
  • Като се има предвид статусът ѝ на хегемон, дали Америка има право на повече сигурност, отколкото другите нации?
  • Как би трябвало Съединените щати да се справят с потенциално смъртоносните заплахи, постоянно излъчвани не от могъщи съперници, а от слаби неприятели?
  • В състояние ли е Америка да управлява конструктивно дългосрочните си отношения с ислямския свят, чиито 1,2 милиарда души в по-голямата си част разглеждат САЩ като неизменно враждебна страна?
  • Може ли Америка да действа решително за разрешаване на израелско-палестинския конфликт, като се имат предвид застъпващите се, но легитимни претенции на двата народа върху една и съща територия?
  • Какво е нужно за създаване на политическа стабилност на взривоопасните нови "глобални Балкани", разположени по южната периферия на Централна Евразия?
  • Може ли Америка да изгради истинско партньорство с Европа при бавния европейски напредък към политическо единство и бързото икономическо развитие на този континент?
  • Може ли Русия, която вече не е съперник на Америка, да бъде въвлечена в ръководена от Съединените щати атлантическа структура?
  • Каква следва да бъде американската роля в Далечния изток, като се има предвид продължителната, но приемана с неохота зависимост на Япония от Съединените щати - както и японската неявно нарастваща военна мощ, - а също и увеличаването на китайското могъщество?
  • Каква е вероятността глобализацията да стимулира добре съгласувана контрадоктрина или стабилен контра-алианс срещу Америка?
  • Превръщат ли се демографията и миграцията в нови заплахи за глобалната стабилност?
  • Дали американската култура е съвместима с принципно имперската отговорност на страната?
  • Как би следвало да реагира Америка на зараждащото се неравенство в човешките отношения, което настоящата научна революция вероятно ще ускори, а глобализацията ще изтъкне отчетливо?
  • Съвместима ли е американската демокрация с ролята на хегемон, колкото и внимателно да се маскира тази хегемония? Как произтичащите от тази специална роля императиви на сигурността ще засегнат традиционните граждански права?

Тази книга има отчасти прогностичен, отчасти препоръчителен характер. Нейна отправна точка е идеята, че протичащата в последно време революция в авангардните технологии и най-вече в сферата на комуникациите допринася за ускореното възникване на глобална общност на споделени интереси, чийто център е Америка.

Но потенциалната самоизолация на единствената свръхсила може да въвлече света в ескалираща анархия, на която разпространението на оръжията за масово унищожение придават още по-зловещ облик. В ситуацията, в която Америка - в съответствие с противоречивите ѝ роли в света - е призвана да бъде катализатор или на изграждането на глобална общност, или на глобален хаос, американците имат уникалната историческа отговорност да определят кое от двете ще се случи. Трябва да избираме между това да господстваме в света или да го ръководим.

30 юни, 2003 г.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.