Предсрочните избори приключиха с петпартиен и политически разединен парламент, в резултат на което най-вероятното правителство е на ГЕРБ с националистите, нищо чудно с ограничен мандат до края на европредседателството догодина.

Партията на Бойко Борисов е първа с 32.65% гласовете, "БСП за България" – е втора с 27.20%. Следват "Обединените патриоти" с малко над 9.07% и ДПС – 8.99%. Партия "Воля" на бизнесмена Веселин Марешки все пак успява да прескочи бариерата с резултат от 4.15%.

Вариантът за голяма коалиция между двете водещи партии ГЕРБ и БСП е изключен, въпреки че според неофициална информация именно такова е желанието на европейските им партии -майки ЕНП и ПЕС, които искат стабилно управление в България в настоящата ситуация на проблеми между ЕС и Турция и турбуленции на Западните Балкани.

По време на кампанията ГЕРБ и БСП декларираха, че при никакви обстоятелства няма да управляват нито заедно, нито пък с ДПС.

След края на изборите на 26 март председателката на червените Корнелия Нинова потвърди, че ако бъдат поканени от ГЕРБ, ще откажат участие в широка коалиция. Тя обаче обяви, че ако ГЕРБ не успее да състави правителство, левицата ще опита да направи такова в името на стабилността на България.

Борисов от своя страна заяви, че след като ГЕРБ са предизвикали тези избори и след като са ги спечелили, са длъжни да направят правителство, но няма да поставя условия на партньорите от "екрана на телевизора".

Очаква се ГЕРБ да започнат официални разговори следващата седмица, когато бъде конституиран новият парламент, което обаче не пречи преди това да се водят неофициални разговори.

"Турският" ултиматум на "Патриотите"

Според информация на Mediapool притесненията на ГЕРБ около подновяването на партньорството с националистите са няколко, като първото и най-актуално е свързано с настоящото обтягане на отношенията между София и Анкара, на фона на изостреното напрежение между Ердоган и целия Европейски съюз.

Ако "Обединените патриоти" (НФСБ, ВМРО, "Атака") имат претенции за външен министър, например, това ще създаде изключително сериозни проблеми с Турция. А дори и без свой външен министър, националистите са в състояние да поставят кадрови и политически условия, които биха минирали най-важните външнополитически заявки на ГЕРБ, включително за балансиран подход спрямо Анкара.

Съпредседателят на "Обединените патриоти" (ОП) Валери Симеонов потвърди тези опасения, заявявайки в понеделник следобед пред бТВ, че въпреки общите неща в програмите на ГЕРБ и ОП, има и разминавания, които могат да се превърнат в "непреодолимо препятствие".

Симеонов обясни, че ОП настояват за "преработка на Изборния кодекс, която да не допуска отварянето на повече от 6 секции в Турция – само в дипломатическите мисии".

Другото разминаване е обещанието на ГЕРБ да се приемат резултатите от референдума за въвеждане на 100% мажоритарно гласуване – ОП са против такава промяна.

И за да е ясно, че няма да има отстъпки, Валери Симеонов посочи, че неговата коалиция и БСП имат единомислие по всички основни пунктове, включително и за ограничаването на социалните помощи за "паразитните етноси".

Крайно несигурна коалиция

Другото притеснение на ГЕРБ е дали "Обединени патриоти" ще се съгласят да участват в правителството, а не само да го подкрепят парламентарно и да непрестанно да плашат с оттегляне на подкрепата, както беше в миналото Народно събрание. Според ГЕРБ е редно "Патриотите" да се ангажират с управлението и да споделят отговорността, а не да се скатават както досега.

Ако преговорите между ГЕРБ и "Обединени патриоти" приключат успешно, новото правителство ще има мнозинство от около 123 депутати в НС. Борисов и хората му обаче са наясно, че дори и договорена и подписана, подкрепата от "Патриотите" би била крайно несигурна заради разногласията между трите националистически партии и техните лидери, както и характеровите им особености. Според различни източници отношенията между Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Волен Сидеров са обтегнати и не е изключено съюзът им да се разпадне.

Марешки готов да поеме отговорност за управлението като…премиер

Както коментира социологът Боряна Димитрова от ”Алфа Рисърч” в понеделник пред Нова тв, мнозинство само от две партии би било крехко и заради това е нужна подкрепата на още една партия, която вероятно ще е "Воля".

Третият възможен участник в управлението е партията на Веселин Марешки. В неделя вечерта той коментира, че би влязъл в коалиция, ако получи икономическото министерство, например. В понеделник Марешки вдигна мизата и уточни, че би бил удовлетворен, ако получи премиерския пост, след което избори още няколко министерства, начело на които си представя свои кадри: земеделие, туризъм, енергетика, външна политика.

Ако има "добра новина" от Марешки за ГЕРБ, тя е тази, че той пожела директно участие в управлението и споделяне на отговорността.

Отсега е ясно, няма предпоставки следващото правителство да е устойчиво и според повечето анализатори са възможни всякакви варианти, включително след края на българското председателство на Съвета на ЕС да има нови избори. Очакванията са, че дори ГЕРБ да не успее да направи кабинет и това да стори Нинова, проблемите ще са още по-сериозни, най-вече заради обществената непоносимост към управленска конфигурация БСП-ОП или БСП-ДПС.

ГЕРБ:Когато сме готови, ще ви кажем

В понеделник, след като вече имаше яснота колко и кои партии влизат в парламента, Изпълнителната комисия на ГЕРБ проведе заседание, от което нямаше особени новини за медиите относно намеренията за правителствена коалиция.

"Когато сме готови, ще ви кажем и изявлението ще е от нашия лидер", каза Владислав Горанов на излизане от партийната централа.

Преди да стартират преговорите, Борисов вече ще е наясно и с позицията на ЕНП, преди да замине за срещата в Малта.