Според президента поправките умишлено създават бариери пред гласуването на българите извън ЕС, поставя ги в по-неблагоприятно положение и заплашват общественото доверие в почтеността на изборния процес.
Промените бяха инициирани от "Възраждане" и бяха приети с гласовете на управляващите от ГЕРБ, ИТН и БСП.
"Против" бяха ПП-ДБ, "ДПС-Ново начало", АПС, "Величие" и трима нечленуващи в парламентарни групи.
"ДПС-Ново начало" не подкрепи поправките, но осигури кворум за прокарването им, така че не е сигурно как депутатите на Пеевски ще гласуват при обсъждането на ветото.
"Възраждане" мотивира ограничението на секциите с гласуването в Турция, но то ще засегне и вота във Великобритания и САЩ.
Ако ограничението остане в сила, в Турция ще има 8 пъти по-малко секции. Това би могло да се компенсира донякъде с извозването на гласоподавателите с автобуси до България.
Досега вотът на турците с български паспорти е бил доста компактен, в подкрепа на ДПС. Не е ясно как тези хора ще гласуват след разцеплението в ДПС, при което Делян Пеевски практически открадна партията на Ахмед Доган, почти всичките му структури и част от депутатите.
На последния парламентарен вот във Великобритания пък са гласували над 20 хил. души в 112 секции.
Само няколко часа преди Йотова да обяви ветото, тя избра за служебен премиер Андрей Гюров.
Съществува хипотетичен сценарий обаче графикът да бъде разтеглен във времето, ако Йотова не се съгласи с предложения ѝ проектокабинет от Гюров.
Мотивите на Йотова: Умишлени промени срещу избирателите извън ЕС
Според мотивите на Йотова тези промени заплашват конституционния принцип за "всеобщност на избирателното право".
Президентът посочва, че "промените умишлено създават бариери пред упражняване правото на глас на българските избиратели извън Европейския съюз".
Затрудненията може да са свързани с отдалечеността на избирателната секция, с големия брой граждани, изразили желание да гласуват, и с броя на тези, които действително могат да упражнят това право в рамките на изборния ден. Така тези български граждани ще бъдат затруднени или възпрепятствани да изпълнят и принципа за задължително гласуване, записан в Изборния кодекс, добавя Йотова.
Тя цитира и решение на Конституционния съд, според което "държавата е длъжна да осигури условия за свободно и безпрепятствено във всяко отношение упражняване на избирателното право на всеки български гражданин […] Конституционната гаранция за неотменимост на избирателното право изключва възможността […] да бъдат създавани със закон препятствия от процедурно естество, които да затрудняват или да правят невъзможно неговото упражняване".
Разклащат общественото доверие
Според президента с предложените промени се нарушава и принципът на равенство, записан в конституцията.
Различният правен режим за създаване на избирателни секции предпоставя различие във възможностите на българските граждани да упражнят правото си на глас и поставя в по-неблагоприятно положение българите, живеещи извън Европейския съюз.
"Конституцията на Република България не предвижда подобно неравностойно третиране на българските граждани, които живеят в чужбина", припомня в мотивите си президентът.
"Вместо избирателното право на българските граждани да бъде път за приобщаване на всички български граждани към политическото управление на страната, изкуствено и необосновано се създават бариери пред упражняването на тяхно основно конституционно право".
В мотивите си държавният глава отчита и опасността промените в Изборния кодекс допълнително да разклатят общественото доверие в почтеността на изборния процес.
"Промените са и в противовес на нееднократно заявявания от представители на държавни институции, политици, неправителствени организации, граждани стремеж за оптимални усилия за повишаване на избирателната активност", посочва президентът.
В отговор на #3829049
В отговор на #3829002