Избори по време на пандемия: кога ще е вотът и какви спънки ще има

Мерките за обезпечаване на изборите са спешни, освен ако властта не планира да си удължи мандата

снимка: БГНЕС

Засега изглежда, че парламентарните избори няма да бъдат отложени заради пандемията. Коронавирусът обаче прави организирането им значително по-сложно и поставя много нерешени въпроси. 

"Пандемията създава много проблеми по принцип. Зависи каква ще бъде ситуацията, когато започне предизборната кампания и изборите наближат. Ако е сходна на сегашната, ЦИК ще има изключително много проблеми, свързани с организацията на изборите. Най-същественият може би е как ще гласуват хората, които са болни или карантинирани", каза пред Mediapool социологът и бивш член на ЦИК Цветозар Томов.

По думите му изборната администрация е поставена в ситуация, в която трябва да се справя сама, а законът създава пречки пред взимането на разумни решения. "Дано от изборите в пандемия да произлезе поне една полза – да се забележат някои от дефектите в изборното законодателство и евентуално следващият парламент да прояви здрав разум и да го промени", добави Томов.

Как ще гласуват карантинираните и хората с коронавирус?

Според конституцията пълнолетните българи, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да гласуват. Независимо дали заразените и карантинираните са намалели до изборите, то такива ще има и на тях би трябвало да бъде дадена възможност да упражнят правото си на глас. В противен случай биха били нарушени правата им.

За настанените в болница решението изглежда по- лесно, защото по закон в лечебните заведения се откриват секции за гласуване и е възможно да се направи организация, но въпросът е дали ще се намерят хора, който да искат да са членове на секционните комисии в тях, тъй като там рискът е по-голям. Такива опасения изрази и говорителят на ЦИК Таня Цанева в четвъртък пред бТВ.

При карантинираните ситуацията е по-различна, защото те не би трябвало да напускат дома си и няма как да идат до избирателната секция. От ЦИК заговориха за възможност те да гласуват с подвижни секции. За целта се изисква малка промяна в закона, защото в момента е предвидено с подвижни урни да гласуват само хората с трайни увреждания.

Според Цветозар Томов обаче такъв вариант създава голям риск: "Тази процедура в ситуация на пандемия нищо не решава. От една страна, защото досега не е имало случай изборната администрация да има необходимост да организира подвижни секции. От друга страна става дума за заразно заболяване и обикалянето от дом на дом, както правят секционните комисии при подвижна секция, е изключително рисково. Според мен е технически невъзможно".

Изборният кодекс обаче не дава възможност и за дистанционен вот – нито електронен, нито по пощата. А Томов е на мнение, че въпросът може да се реши именно така. "Повечето страни, които в условия на пандемия произвеждаха избори, даваха възможност за дистанционно гласуване по пощата. Според мен нашите законодатели също трябваше да я дадат. Поне с една преходна и заключителна разпоредба да дадат възможност на ЦИК да прецени, ако това е крайно необходимо, да го направи", заяви той.

Така решаването за въпроса зависи изцяло от законодателя. През лятото парламентът отвори и промени изборния закон, но този въпрос почти не бе засегнат, въпреки че още тогава управляващите предвиждаха, че ще има втора вълна на пандемията. Беше направен единствено опит да се даде възможност за избори в два дни, което предизвика сериозни критики и не бе окончателно прието.

Препятствията пред организирането на вота

Според Томов е възможно коронавирусът да се отрази и на мотивацията на хората да отидат до урните. "Някои избори, проведени в условия на пандемия, показаха, че има риск от рязко смъкване на избирателната активност. Разбира се, това зависи и от политическия сюжет. В САЩ, например, беше обратното, но там голяма част от избирателите гласуваха по пощата", посочи бившият член на ЦИК.

По думите му обаче проблемите не се изчерпват с това. Друг въпрос е как ще се организира предизборната кампания и как ще се спазват правилата за агитация:

"Проблематично е как ще се спазват правилата за предизборна агитация и до каква степен участниците в изборите могат да бъдат равнопоставени пред медиите, които при извънредна епидемична ситуация биха били основният транслатор на предизборни послания".

И без коронавирус, през последните години партиите изпитват трудности да намерят квалифицирани хора за членове на секционните комисии. Сега този проблем ще се задълбочи още повече заради страха от заразяване с Covid-19.

"Тук ще проличи още един от дефектите на нашето законодателство – то предвижда почти пълен партиен монопол в съставите на секционните комисии. Партиите трябва да се споразумеят за съставите. Така е по нашия закон, което е пълна глупост. Ние произвеждаме избори в училищата, а въобще не разчитаме на учителите, които са грамотни хора и биха могли да вършат тази работа, например", коментира Цветозар Томов.

Той смята, че законовото изискване членовете на секционните комисии да са посочени партиите засилва рисковете от манипулации. Освен това повечето хора, които имат качества да са в избирателни комисии, обикновено не попадат в полезрението на партиите.

"Също така има огромен проблем с гласуването в чужбина пак поради това, че нашето законодателство е много рестриктивно по отношение на възможностите за откриване на секции. Много хора биха се отказали да гласуват поради необходимостта да пътуват от едно населено място в друго, за да упражнят правото си на вот. Освен това и пътуването е затруднено в много от страните в ЕС и не само", добави бившият член на ЦИК.

Какви са сроковете и намеренията?

Мандатът на настоящия парламент изтича на 26 март, защото той е 4-годишен и според решение на Конституционния съд (КС) от 2001 г. започва да тече от датата на последните избори.

По закон гласуването в България се провежда в един неработен ден за цялата страна , но по традиция това става в неделя. Така първата възможна дата за вота е 28 март. Конституцията предвижда той да се проведе най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на парламента. Последната неделя преди изтичането на този срок е 23 май.

Какво е мнението на ЦИК или на управляващите за датата на изборите обаче няма особено значение, защото президентът е този, който ги насрочва.

След като говорителят на ЦИК Таня Цанева обяви тази седмица, че е възможно вотът да бъде отложен, от президентството обявиха, че държавният глава няма такива намерения.

По информация на Mediapool е възможно Румен Радев да назначи датата скоро, за да пресече всички спекулации по темата. Очаква се тя да е в края на март, когато изтича и мандатът на сегашният парламент.

Другата възможност

Все пак вариант за по-късни избори съществува, ако бъде обявено ново извънредно положение, каквото имаше през март т.г.. За да бъде прието то, е необходимо обикновено мнозинство в парламента– повече от половината присъстващи депутати да го подкрепят.

Тогава конституцията предвижда:

"В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства".

Така изборите биха могли да бъдат отложени за времето, в което бъде обявено евентуално извънредно положение. Засега управляващите обаче отричат да се готвят за отлагане на вота.

"Няма план за отлагане на изборите", каза пред бТВ вицепрмеиерът Томислав Дончев преди две седмици.

Въпреки това опозицията има притеснения, че все пак се подготвя подобно забавяне, особено след като премиерът Борисов показа, че е способен на всякакви политически шашми да остане на власт – както направи с внасянето на злополучния проект за нова конституция в разгара на протестите това лято.

От друга страна, в момента Борисов се опитва да убеди хората, че не е пропуснато време за подготовка и организация на здравната система за втората вълна на пандемията. Прави всичко да покаже, че правилно не е подал оставка, защото само той може да спаси народа от коронавируса. Вече има и план за ваксините, макар да не е ясно как ще сработи.

Затова парламентът трябва спешно да обмисли законодателни и други мерки за обезпечаване на парламентарните избори в кризисна ситуация. Ако това не бъде сторено в най-скоро време, ще е ясен знак, че управляващите ще се опитат да използват пандемията за удължаване на управленския мандат.  

Споделяне

Още по темата

Още от България

Трябва ли да се приеме гласуване по пощата и видеонаблюдение в секциите?