Избори в България: какво ни очаква на втория тур

Изборите си вървяха добре и за двете страни, докато не се намеси генералният щаб, както би казал Ярослав Хашек с неговия добър войник Швейк. "Генералният щаб на здравите сили" произведе една уйдурма с машините за гласуване и в неделя гласувахме без тях. Това не само доведе до 20% невалидни бюлетини, но и превърна позиционната изборна война за тротоари, чистота и детски градини в политическа битка "ние или те". Част от избирателите усети заплаха за самата демокрация и излезе да гласува - въпреки резервите и отвращението си от кандидатите на своите партии. Друга част потъна в още по-дълбока летаргия и си остана вкъщи.

Ще поугасне ли политическият заряд на втория тур?

Въпреки прилива на енергия над очакваното сред избирателите на ПП-ДБ, паритетът на силите в битката като цяло се запази. ГЕРБ съхрани бастионите си с успешни кметове, но във Варна отива на балотаж, а в София дори изпадна от втория тур. В 2/3 от областните градове ще има балотажи, както и в десетки районни кметства и по-малки общини. Въпросът е дали политическият заряд, запален от машинацията с машините, ще остане да гори и на балотажа или ще поугасне.

Има няколко предпоставки той да се разпали отново. Едната е, че Върховният административен съд (ВАС) върна машинния вот за балотажа. Решението е йезуитско - за първия тур отмяната на машинния вот била законна, защото удостоверяването на машините било подписано от зам.-министър, а не от министър, но за втория ще се гласува с машини. Все пак то реално признава, че не е имало опит за манипулация на вота, а е имало само техническо-правни неизправности (доколкото и те са налице - Изборният кодекс изисква удостоверяване от Министерството на електронното управление, а не от неговия министър).

Този обрат би трябвало да ядоса и онези избиратели, които на първия тур се разколебаха заради уйдурмата и предпочетоха да отидат "за гъби". А тези, които се бяха ядосали още на първия тур и смятаха, че е направен опит за изборен преврат, сега след решението на ВАС за връщане на машинния вот, което потвърждава техните предположения, е логично да излязат на балотажа още по-решени за окончателна победа.

Втората предпоставка е, че балотажът е боксов рунд, който събира широки знаменатели. Картината на втория тур става по-едра, недостатъците на собствените претенденти от първия тур се преглъщат, а ако те са отпаднали от състезанието, вече се търсят най-близките до тях. Разбира се, най-непримиримите избиратели ще останат пас. А доколкото става дума за мажоритарен вот, изявените лидери - тези с отчетлива преднина от първия тур, е по-вероятно да запазят предимството си.

Третата предпоставка е точно сега да се случи идеологическата битка между ляво и дясно, която до първия тур бе потисната в местната комунална прагматика. Едните, които досега управляваха дадена община, казваха: ще надграждаме, ще бъдем по-ефективни. А противниците им контрираха: ще сменим корумпирания модел на управление и ще осигурим ускорено развитие. Само Ваня Григорова в София стоеше на съвсем различен политически терен - срещу капитализма изобщо в общинските дейности. И от заявките ѝ следваха лесни решения, без някой да се опита да ѝ опонира сериозно.

В очакване на сериозни идеологически битки

На балотажа обаче противоборствата неизбежно ще излязат отвъд технократската прагматика, достигайки до сериозни идеологически борби. И който пропусне да се качи на тази писта, ще загуби електорална енергия.

Класическа битка между ляво и дясно би могло да има между ГЕРБ и БСП в Русе и Шумен и особено между ПП-ДБ-СС и левите сили (БСП и още 15 формации) в София. И ако в първия случай местната прагматика не може лесно да подскочи до ярки политически разделения, то във втория има всички условия за това. Не само защото изборите в София никога не са били само местни и защото за 33 години демокрация столицата не е имала ляво управление, а и защото заявките на Ваня Григорова са отчетливо леви, силно различаващи се от тези на левите кандидати в страната, останали до голяма степен подвластни на местната прагматика.

На Васил Терзиев ще му се наложи - особено на телевизионния дебат в четвъртък, предложен съвместно от БНТ и Би Ти Ви (който и двамата не могат да откажат, без да загубят), да влезе в челен сблъсък по централните въпроси, маркирани досега от Ваня Григорова: възможно ли е да има комунални дейности, без те да се наричат услуги; възможно ли е те да се извършват от общински предприятия, а не от частни фирми чрез концесии и обществени поръчки; възможно ли е да има ефективност и контрол на общинските дейности без печалба; възможно ли е да няма противопоставяне център-периферия; социалната политика само лява ли е или може да бъде и дясна?

Как се управлява община с разнороден общински съвет?

Разбира се, както в София, така и в страната остава да тежи въпросът: как се управлява община с разнороден общински съвет, без собствено мнозинство. И как се осигуряват сглобките, когато в повечето случаи по места такова липсва.

Този въпрос досега е намирал решение в явни и неявни тематични или съвсем постоянни коалиции. Но сега е зареден с почти непоносимо политическо напрежение заради крехкото централно управление между партньори по неволя, които не само не са в коалиция, а стават още по-големи противници заради местния вот. Това противопоставяне става все по-видимо и трудно разрешимо в знаковите битки за София и големите областни градове, които ще изпъкват на картата на успеха от местния вот като мерило и за това кой колко тежи в национален мащаб.

Като цяло паритетът на силите се запазва и националното управление трябва да намери нови нива на баланс и преодоляване на изблиците на неуправляема борба за надделяване. Защото иначе се очертава игра с нулев резултат - и за страната, и за партиите, участващи в сглобката.

Въпросът е дали след тези местни избори ще можем да се изкачим на друго ниво на сглобката, след като всеки е препотвърдил на местния вот различията си и в същото време колаборацията с противника не се възприема като предателство спрямо собствената идентичност и избиратели.