Изборите не промениха нищо, което в случая не е толкова лошо

Изборите не променят нищо. Ако променяха, щяха да бъдат забранени - гласеше графит върху стена в центъра на София. Състоялите се в края на октомври президентски и местни избори в България сякаш доказаха това - управляващата партия ГЕРБ остана на власт, спечели важни кметски места и смени непопулярния президент социалист Георги Първанов със свой кандидат. Това пише политологът Иван Кръстев в сп. "Форин афеърс" в статия, озаглавена "Какво означават българските избори за Европейския съюз" и цитирана от БТА във вторник.

Авторът посочва, че поначало избори в България не са събитие, за което да се пише по първите страници на вестниците в Европа. Според него обаче този път е различно. Мнозина очакваха още преди приемането на България в ЕС, че политиката на строга
фискална дисциплина ще доведе до засилване на радикалния популистки национализъм, ще промени положителното преди това отношение на българите към ЕС или ще ознаменува края на европейския стил либерализъм в периферията на Европа.

Авторът напомня, че тези опасения дори се задълбочиха, след като глобалната криза наложи още по-големи бюджетни съкращения, довели до протести по софийските улици. Така че наблюдателите гледаха на тези избори като на стрес тест.

Само че според Иван Кръстен България е странно животно. Демокрацията в нея оцеля през последните две десетилетия не защото българите са доволни от правителствата, които си избираха, а защото системата им дава механизъм да изразяват законното си недоволство. В резултат на класическия протестен вот повечето български правителства не бяха преизбирани след падането на комунизма. Затова победителите на избори са често непредвидими.

Два пъти през последните 20 години извънпарламентарни партии, създадени в навечерието на избори, печелеха мнозинства в парламента. Кръстев цитира по този повод шеговитите думи на социолога Боряна Димитрова, че "партията, която ще спечели следващите избори, още не е регистрирана."

При наличието на тези фактори изглеждаше вероятно българският електорат, комуто е дошло до гуша от икономическите трудности, да откаже да гласува, да се обърне към крайнолявото срещу политиката на затягане на коланите или по- надясно към етническия национализъм, дори да се отдалечи от ЕС в полза на Русия. Някои дори предвиждаха да победи опозиционен кандидат и да се стигне до предсрочни парламентарни избори и се притесняваха от перспективата за подобна нестабилност в
периферията на ЕС точно в този момент, когато съюзът неистово се опитва да се справи с най-тежката криза в историята си.

Резултатът обаче опроверга тези очаквания. Почти половината избиратели гласуваха, опровергавайки прогнозите, че българите ще отпишат избирателния процес. Кандидатът на управляващата партия ГЕРБ Плевнелиев спечели вота, побеждавайки социалистическия кандидат Калфин. Сред най-големите губещи бяха крайнодесните
партии - лидерът на свръхнационалистическата партия "Атака" Волен Сидеров, който преди пет години стигна до балотаж, постигна най-лошия резултат в историята на партията си. А това е добра новина за България и Европа, смята авторът.

На свой ред Плевнелиев също е насърчителен избор - той е прагматик, говори свободно немски и английски, не е опетнен от корупционни скандали, по-близо е до Брюксел, отколкото до Москва, в ярък контраст от отиващия си президент, който беше най-близкият съюзник на Кремъл сред българските политици.

Но истинският победител на изборите е премиерът Бойко Борисов - нетрадиционен политик, който съчетава "бароковия" политически стил на италианския си колега Силвио Берлускони със склонност към германски тип фискална дисциплина. Откакто основа ГЕРБ, Борисов е спечелил всички избори, в които е участвала партията, и успя да я превърне в най-влиятелната сила след падането на комунизма. Сега тя контролира всички важни държавни постове и тези в големите общини. Много наблюдатели очакват партията да стане по-малко толерантна към опозицията и медиите, посочва авторът.

Сегашните избори имаха редица слабости - те бяха най-зле организираните, имаше много твърдения за купуване и манипулиране на гласове, а хаосът и нередностите може да задълбочат цинизма на обществото към политиката и да доведат до по-ниска
избирателна активност на следващи избори.

Сегашните избори показах също, че ЕС е загубил част от блясъка си за българите. Голямата надежда, че съюзът ще помогне на българската икономика и ще послужи като гарант срещу корупцията и недемократично поведение се изпари. В началото на това десетилетие българските граждани гледаха на Брюксел като на най-близкия си съюзник срещу престъпленията на демократично избраните елити. Сега българите смятат Брюксел за съюзник на същите тези елити. Вместо да натискат за реформи и да подкрепят желанието на обществото за промяна, проповедниците в Брюксел по-скоро подкрепят ГЕРБ или Социалистическата партия, одобрявайки по този начин статуквото.

Като добри страни на сегашните избори авторът изтъква факта, че избирателите не се втурнаха към десния радикализъм, че дори да имат двойнствено отношение към ЕС, съзнават, че няма алтернатива на съюза и че консолидирането на почти еднопартийното управление ще улесни правителството на ГЕРБ да продължи болезнените реформи във време на финансова криза.

Статията завършва с констатацията, че дори ЕС да не бъде спасен от периферията, поне няма да бъде разрушен от нея. Изборите не промениха нищо - това вероятно не е толкова лошо в този случай.