Изборите нямат значение, важни са институциите

Робърт Д. Каплан

Преди много години посетих "Четирите ъгъла" в американския Югозапад. Това е малък каменен монумент върху платформа от полиран метал на мястото, където се събират границите на четири щата. Монументът може да се обиколи и в рамките на няколко секунди да се посетят четири щата: Аризона, Ню Мексико, Колорадо и Юта. Хората се редяха на опашка, за да го направят и да бъдат снимани от развълнувани близки.

Обиколката около монумента наистина предизвиква тръпка, защото всеки от тези четири щата има богато развита традиция и идентичност, които придават на техните граници действителен смисъл. И въпреки това при преминаването от един в друг щат няма нито показване на паспорти, нито митническа полиция.

Може да отвърнете, че това, разбира се е така, но става дума за щати, не за държави. Но фактът, че моето наблюдение е банално, не го прави по-малко забележително. Всъщност, прави го още по-забележително. Защото, както веднъж отбеляза покойният професор от Харвард Самюъл П. Хънтингтън, същината на американската система е не толкова демокрацията сама по себе си, колкото нейните институции. Федералната и щатска система с 50 отделни идентичности и бюрокрации, всяка със своите ясно определени териториални граници, които въпреки това не изпадат в конфликт помежду си, е нещо уникално в политическата история.

Тук не споменаваме хилядите окръзи и общини в Америка с техните собствени независими юрисдикции. Много от размирните и разкъсвани от войни страни в развиващия се свят, където съм работил като репортер, биха завидели на това оригинално решение за управление на цял континент.

Наблюдението на Хънтингтън всъщност може да бъде разширено: същината на западната цивилизация като цяло е в институциите. Разбира се, основата за това е демокрацията. Но демокрацията все пак е отделен фактор. Защото просветените диктатури в Азия са изградили солидни меритократични институции, докато слабите демокрации в Африка - не.

Институциите са толкова рутинен елемент на западната цивилизация, че сме склонни да ги възприемаме за даденост. Но, както посочих, това не е така на много от местата, където съм живял и работил. Получаването на разрешително или на друг прост документ там не зависи от чакането на опашка за няколко минути, а от плащането на подкупи и наемането на хора за извършване на услуги. Ние приемаме за даденост течащата вода и постоянното електроподаване, но това са удобства, които липсват в много страни и региони заради липсата на компетентни институции, които да управляват тази инфраструктура. Да имаш приятел или роднина в данъчното не те спасява от плащането на данъци, но това е рядкост на други места.

Успешните институции се отнасят към всички еднакво и безпристрастно. В Русия, Пакистан или Нигерия обаче не е така.

Разбира се, американците може и да се оплакват от лошите железопътни услуги, западането на инфраструктурата и от бюрокрацията, особено в градовете, но е важно да осъзнаем, че все пак се оплакваме на основата на един твърде висок стандарт в сравнение с този в по-голямата част от развиващия се свят.

Институциите или липсата на такива обясняват голяма част от това, което се случи в света през последните десетилетия. След падането на Берлинската стена Централна Европа избра да изгражда функциониращи демокрации и икономики. При всичките си проблеми и предизвикателства балтийските държави, Полша, Чешката република, Словакия и Унгария не се справиха зле и в някои отношения дори отбелязаха впечатляващи успехи. Това се случи, защото в тези общества процентът на грамотност е висок, както сред мъжете, така и сред жените и те разчитат на традицията на модерната буржоазна култура отпреди Втората световна война и комунизма.

Тъкмо грамотността и културата на средната класа са стълбовете на успешните институции. Институциите, в крайна сметка, имат нужда от бюрократи, които на свой ред трябва да бъдат грамотни и да са запознати с безпристрастния модел на функциониране на съвременните организации.

Балканите имаха по-малко късмет с негодни правителства и невпечатляващ растеж в Румъния от 1989 г. насам, с полухаоса, надигащ глава в Албания и България и междуетническата война, която разруши Югославската федерация през 90-те години. Тук освен това има предишна история на ниска грамотност, слаба или в някои случаи липсваща средна класа и източноправославна религия, която, тъй като е по-съзерцателна, не поощрява обективните стандарти - поне не в степента, в която го правят протестантството и католицизмът. Всичко това бяха фактори за по-слабата институционна основа на икономическия растеж и политическата стабилност в тези държави.

Русия също попада в тази категория. Нейната олигархична система е очевиден признак за слаби институции, тъй като корупцията просто сигнализира, че има друг начин за вършене на нещата, когато законите и държавната бюрокрация са неадекватно развити.

Да погледнем Близкия изток. Така наречената "Арабска пролет" се провали, защото арабският свят не е като Централна и Източна Европа. Там грамотността е ниска, особено сред жените. Въпреки търговските прослойки в някои градове, там има малко или никакви модерни буржоазни традиции и заради това липсват дееспособни институции, на които обществото може да се опре след свалянето на диктатурите. Поради тази причина - за разлика от посткомунистическото гражданско общество, което насърчи стабилността в Централна Европа - това, което остана в Северна Африка и Леванта след авторитаризма, бяха племена и секти.

Турция и Иран - като истински държави с по-успешна урбанизация и по-високи нива на грамотност, са в междинната категория между Южна Европа и арабския свят.

Очевидно, дори вътре в арабския свят има различия. Египетските държавни институции са реалност в такава степен, която липсва в Сирия и Ирак. Затова Египет е управляем, дори това да става на моменти с автократични средства, докато Сирия и Ирак, изглежда, не са.

Накрая, да обърнем поглед към Африка. В много африкански държави, когато тръгнеш на път извън столицата, държавата много скоро изчезва. Пътят се превръща в зле очертан кален коловоз и контролът бива поет от племена и племенни вождове. Това е свят, в който грамотността и средната класа са минимални (макар и нарастващи), а институциите почти липсват. Начинът да се прецени развитието на Африка не е да се разговаря с представители на гражданското общество в столиците, а да се отиде в министерствата и другите административни служби и да се чака на опашка, за стане ясно как се случват нещата - и дали изобщо се случват.

Всъщност, там хората се заблуждават и след това заблуждават журналистите и дипломатите. Така че, не слушайте какво казват хората (най-вече елитите). Гледайте ги как се държат. Плащат ли данъци? Къде държат парите си? Редят ли се на опашка, за да получат шофьорска книжка и т.н? Поведението, а не реториката показва дали съществуват институции или не.

Изборите са лесни за провеждане и показват по-малко, отколкото си мислят журналистите и учените. Изборите са нещо, което се случва в рамките на 24 или 48 часа, организирано нерядко с помощта на чуждестранни наблюдатели. Но едно добре работещо министерство трябва да функционира 365 дни в годината.

Ли Куан Ю е една от великите личности на 20 век, защото той изгради институции и чрез това изгради държава в Сингапур. Без начален ред не може да има истинска свобода. А институциите са най-важните средства за установяване на ред. Тъй като институциите се развиват бавно и органично дори и при най-благоприятни условия, техният растеж убягва на журналистите, които се интересуват от драматични събития.

Поради това медийните публикации нерядко предлагат недостатъчна информация за перспективите на дадена страна. Съветът на хората, занимаващи се с бизнес и на анализаторите в разузнаването е: наблюдавайте институциите, а не личностите.

По БТА

Споделяне
Още от Анализи и Коментари

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?